Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7966 от 18.05.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 8255/2023
Вид
Решение № 7966
Подписан
18.05.2023
Състав
КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл.151, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.156 · Закон за енергетиката
  • §1, т.42 · Закон за енергетиката
  • чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл. 7, ал. 2, т. 2 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

РЕШЕНИЕ

№ 7966 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110108255 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на ФИРМА” ЕАД, ЕИК 111111, представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу В. Б. К., ЕГН: **********, Л. Г. М., ЕГН: ********** и Б. Г. К., ЕГН: **********, и тримата с адрес: АДЕРС с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от 3962.31 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., 760.21 лева - мораторна лихва за забава от 15.11.2019 г. до 27.09.2022 г., както и сумата за дялово разпределение за периода 09.2019 г. - 04.2021 г. в размер на 21.87 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 4.86 лв. от 31.10.2019 г. до 27.09.2022 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите,за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №56984/2022 г. на СРС, 46 състав.

Сумите се претендират разделно при квоти: 4/6 от В. Б. К. и по 1/6 от Л. Г. М. и Б. Г.

К..

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДЕРС Аб. №: 1111111 ИД номер: 111111.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор 1 между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.

София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.

2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не са погасили задължението си.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР ” ООД.

Прилагат се писмени доказателства.

Иска се да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице, специалист топлотехник, след като прегледа наличната документация в „ФИРМА“ ЕАД и ФГР за абонатен № 1111111 и материалите по делото да даде заключение по посочени въпроси.

Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, и вещото лице счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството, да отговори на посочени въпроси.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба. Оспорва се наличието за облигационно отношение с ищеца. Оспорват се исковете като неоснователни.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Сочи се, че с общата фактура не може да се променя падежа на вече възникналите задължения по ежемесечните прогнозни фактури. Оспорва се дължимостта на лихвите и сумите за дялово разпределение.

Не се оспорват сумите по размер и се моли да не се назначават исканите експертизи.

Претендират се разноски.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 20.10.2022 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. Б. К., Л. Г. М. и Б. Г. К. за следните суми:

3962.31 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., 760.21 лева - мораторна лихва за забава от 15.11.2019 г.

2 до 27.09.2022 г., както и сумата за дялово разпределение за периода 09.2019 г. - 04.2021 г. в размер на 21.87 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 4.86 лв. от 31.10.2019 г. до 27.09.2022 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението/20.10.2022 г./ до окончателното изплащане на сумите С разпореждане от 01.11.2022 г. по ч. гр. д. № 56984/2022г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 94.98 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

Заповедта е връчена на длъжниците, които са депозирали в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК писмено възражение, намирайки вземането-предмет на заповедта за недължимо. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Приложен по делото е заверен препис от Решение по гр.д. 010023/1983 г. на СРС, 45 състав, с което е извършена делба и е поставен в дял на Г К. К. следния недвижим имот:

АДРЕС

Представено по делото е удостоверение от ГИС София, виндо от което многофамилна жилишщна сграда с индетификатор ************ със стар адрес АДРЕС има настояш адрес:

АДРЕС

Видно от представеното удостоверение за наследници Г К. К. е починал на 01.10.1989 г., като е оставил за наследници В. Б. К.- съпруга, Л. Г. М.- дъщеря и Б. Г. К.- син.

Представена по делото е декларация по ЗМДТ, с която В. Б. К. е декларирала, че процесния имот- АДРЕС е съсобствен при квоти 4/6 за В. Б. К., и по 1/6 за Л. Г. М. и Б. Г. К.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС собственици са взели решение да се сключи договор с ЕТ „ФИРМА“- праводател на „ФДР“ ООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Представен е договор между ЕТ „ФИРМА“- праводател на „ФДР“ ООД, и етажната собственост с адрес: АДРЕС, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Ангажиран е договор от 03.06.2020 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и „ФДР“ ООД , при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представени по делото са всички фактури- по прогнозни месечни данни и общи фактури, след направеното изравняване в края на всеки отоплителен сезон.

Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума, за която сума са издадени и осчетоводени фактури от ищеца

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

3

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства- съдебно решение за извършване на делба, удостоверение за наследници и декларация по ЗМДТ се установява, че ответниците са били съсобственици на процесния топлоснабден имот при квотите, посочени от ищеца в исковата молба.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между „ФИРМА“ ЕАД и ответниците за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.