Решение № 223 от 13.10.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Враца, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20251400500287 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 45/10.03.2025 г. по гр. д. № 1200/2024 г. по описа на Районен съд – Козлодуй е отхвърлен предявения от П. С. Б., с ЕГН **********, от ***, отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439 от ГПК вр. чл. 124 ГПК за установяване в отношенията между страните, че П. С. Б., не дължи на "АЕЦ КОЗЛОДУЙ" ЕАД, с ЕИК 106513772, със седалище и адрес на управление: гр. Козлодуй, сумата от 6 940,85 лв. представляваща стойността на консумираната и неплатена топлинна енергия и топла вода, лихва за забавено плащане в размер на 3 154,14 лв., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда, както и направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса в размер на 201,90 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева, за които е издаден изпълнителен лист от 23.02.2012 г. по ч. гр. дело № 1588/2011 г. на РС - Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 96/2012 г. по описа на ДСИ при Районен съд - Козлодуй, поради погасяване на вземанията по давност, като неоснователен и недоказан. Осъден е П. С. Б. да заплати на "АЕЦ КОЗЛОДУЙ" ЕАД, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца П. С. Б., който обжалва решението, като 1 неправилно и незаконосъобразно. Въз основа на изпълнителен лист от 23.02.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 1588/2011 г. на PC - Козлодуй и подадена на 12.03.2012 г. молба от „АЕЦ Козлодуй” ЕАД е образувано изпълнително дело № 96/2012 г. по описа на ДСИ при Районен съд - Козлодуй. С молбата за образуване взискателя е поискал извършване на справки, но не е посочил способ за принудително изпълнение. С молба от 01.07.2013 г. взискателя е поискал вземането по изпълнително дело № 96/2012 г. да бъде присъединено към вземането по изп. дело № 10/2002 г. по описа на CИC при PC - Козлодуй, тъй като страните са едни и същи. Искането е уважено от съдебния изпълнител, който с разпореждане е присъединил делото. Вземането по гореописния изпълнителен лист било погасено по давност. Молбата за образуване на изпълнително дело била нередовна и не можела да прекъсне давността, тъй като с нея не били посочени изпълнителни действия. Молбата за присъединяване на изпълнителното дело № 96/2015 г. към изпълнително дело № 10/2002 г. по описа на СИС при PC - Козлодуй не прекъсвала давността, тъй като това не било същинско изпълнително действие, а административно такова. В т. 10 на ТР № 2/2015 г. сред изрично изброените изпълнителни действия прекъсващи давността в изпълнителното производство било посочено „присъединяването на кредитора”, но в случая налице било присъединяване на изпълнителни дела между същите страни, а не присъединяване на кредитор по смисъла на чл. 456 ГПК. Неправилен бил извода на съда, че след присъединяване на изпълнителното дело, всички молби по изп. дело № 10/2002 г. и извършени действия по предходното дело прекъсвали давността и за процесното вземане. Всички изброени в решението молби и действия, с които съда приел, че е прекъсната давността за процесното вземане, били подадени след настъпилото на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, прекратяване на производството по изпълнително дело № 10/2002 г.. Същото било образувано на 15.01.2002 г., като първите валидни изпълнителни действия били предприети на 21.05.2003 г, когато било поискано извършване на опис на движими вещи. Впоследствие, на 06.06.2003 г., 11.06.2003 г. и 07.07.2003 г. длъжника направил три доброволни вноски, с които погасил част от задължението. След тази дата не били извършвани: други плащания, а взискателя в продължение на повече от 10 години не посочвал принудителни способи и не предприемал действия, като следващото изпълнителното действие било извършено на 25.09.2013 г., когато било поискано извършването на опис на движими вещи. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършването на действия. Срокът е преклузивен, а прекратяването настъпва по силата на закона. По изп. дело № 10/2002 г. не били предприемани изпълнителни действия в периода от 07.07.2003 г. до 25.09.2013 г., поради което на 07.07.2005 г. настъпило прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 10/2002 г. по описа на СИС при PC - Козлодуй. Неотносими били подадени след 07.07.2005 г. молби по изп. дело 10/2002 г., с които било поискано извършване на действия, тъй като са поискани и извършени след настъпилото ех lege прекратяване на изпълнителното производство. Същите били без правно значение и непротивопоставими на длъжника, като не съставлявали годно действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б."в“ от ЗЗД, което да доведе до прекъсване на давността. Молбите били подадени по едно 2 прекратено по силата на закона изпълнително производство, поради което не били годни да прекъснат давността и по отношение на присъединените изпълнителни дела, включително вземането по процесния изпълнителен лист. Неправилно било становището на съдебния състав, който се позовавал на ТР № 3/2020 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ВКС, тъй като тълкуваният акт можел да бъде само закон. Тълкувателният акт имал специфична цел - да разкрие смисъла, който органът, приел тълкувания акт, е вложил в него. Следователно с него се цели да бъде пояснен тълкувания акт, така че съдържащото се в него правило за поведение да не буди съмнение у своите адресати. Тълкуването от ОСГТК на ВКС не е дейност по създаване на ново правило, поради което съдебните решения следва да бъдат основани само на разпоредбите на закона. По отношение вземането по изпълнителния лист предмет на процесния спор, започналата да тече от падежа на вземането давност прекъсната с влизане в законна сила на заповедта за изпълнение по ч. гр. дело № 1588/2011 г. на КРС, като най - късната възможна дата било издаването на изпълнителния лист на 23.02.2012 г..

Това било и последното валидно действие годно да прекъсне давността за вземането. От тази дата започнала да тече общата погасителна давност и изтекла на 23.02.2018 г., до която дата не били извършвани валидни изпълнителни действия за принудително изпълнение, годни да прекъснат давността. Претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, с присъждане разноски за две съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна "АЕЦ КОЗЛОДУЙ" ЕАД. В отговора въззиваемата страна заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана. Изложените твърдения и доводи във въззивната жалба не лежат на законова основа, не кореспондират с приетите по делото доказателства, не са подкрепени с нови доказателства и сами по себе си представляват въпроси по същество на делото, чието решаване е намерило своя израз в постановеното решение. В хода на делото пред първата инстанция по безспорен начин се доказало, че вземането на «АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД произтича от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на топлинна енергия и топла вода, респ. ответното дружество се легитимирало като кредитор за процесните вземания, като вземанията за такива услуги се явяват периодични плащания. Правилно PCКозлодуй отчел обстоятелството, че от момент, в който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога е 5 години /чл. 117, ал. 2 ЗЗД/. Заповедта за изпълнение влиза в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./. Обжалваното от ищеца решение било правилно и законосъобразно, като при неговото постановяване решаващият състав изцяло се съобразил с установената по делото фактическа обстановка на база събраните многобройни писмени доказателства, респ. съобразил и константната съдебна практика. Според Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. дело № 2/ 2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителна давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За вземанията, предмет на такива висящи дела, давността започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато с посочения тълкувателен акт било обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. 3 следователно задължителните указания в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, свързани с преустановяване приложението на ППВС № 3/1980 г. досежно спиране течението на погасителна давност в изпълнителния процес, следвало да бъдат съобразявани след датата 26.06.2015 г., вкл. и по висящите към този момент изпълнителни производства. До 26.06.2015 г., респ. в случай на предхождащо тази дата прекратяване на изпълнително дело, приложение следвало да намери Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. дело № 3/ 1980 г. на Пленума на Върховния съд, според което по време на изпълнителното дело давност не тече. В тази връзка следва да се отбележи и практиката на Върховния съд отпреди приемането на същото постановление, която била все още актуална, че прекратяването на изпълнителното производство по някое от основанията по чл. 330, ал. 1 от ГПК /сега чл. 433, ал. 1 от ГПК/ не заличава с обратна сила действието на прекъсването на давността, както и че съгласно чл. 117 от ЗЗД от прекъсването започва да тече нов давностен срок. В хода на делото била опровергана и оборена основната защитна теза на ищеца, а именно, че присъединяването на изпълнително дело с предмет процесното вземане № 96/ 2012 г. към преждеобразуваното между същите страни за друго вземане изпълнително дело № 10/2002 г. е валидно изпълнително действие, което прекъсва давността за процесното вземане. Действително според Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекъсва давността присъединяването на кредитор по чл. 456 от ГПК, но под това закона няма предвид обединяването на изпълнителни дела между същите страни по няколко вземания, какъвто бил настоящия случай, където кредитора е един и същ - ответника „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, а „други кредитори на същия длъжник“, поради което неправилно ищеца се позовавал на разпоредбата на чл. 457, ал. 2 ГПК досежно последиците от присъединяването, която в случая била неприложима. В случая новата давност започнала да тече най-рано от 16.06.2015 г., от когато с Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.. Същата била прекъсната с предприемането на изпълнителни действия по изпълнително дело № 96/2012 г.

/присъединено към ИД № 10/2002 г./, с които са поискани запори върху банковите сметки и сейфове на ищеца, възбрана на недвижим имот в полза на взискателя, описи на движими вещи нееднократно и т.н.. По делото било доказано от страна на ответното дружество, че за процесното вземане по ИД № 96/2012 г. след присъединяване към него на вземането по ИД № 10/2002 г. взискателят „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД всяка година искал изпълнителни действия, респ. безспорно доказано в хода на делото било, че кредитора „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД изрично е посочвал във всички молби за поискани изпълнителни действия, че освен по ИД № 10/ 2002 г. се отнасят и за присъединеното към него ИД № 96/2012 г., респ. и за всички други присъединени изпълнителни дела между същите страни за други вземания. При съобразяване с горепосочено, предвид, че погасителната давност, след установяване на вземането с влязла в сила заповед за изпълнение, се ползва със стабилитет и всякога е 5годишна, не била изтекла, нито до предприемането на действията по принудително изпълнение по ИД № 10/ 2002 г. по описа на СИС при PC-Козлодуй, по време на което била неколкократно прекъсвана, нито към момента на предявяване на исковата молба от страна на 4 ищеца. Правилно PC-Козлодуй взел предвид, че след 26.06.2015 г. в хода на изпълнителното производство по ИД № 96/2012 г. /присъединено към ИД № 10/ 2002 г./ има извършени изпълнителни действия, които прекъсват погасителния давностен срок, като последното действие по него е молба от взискателя „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, с искане за насрочване на опис на движими вещи - собственост на ищеца и длъжник по изпълнителното дело от дата 22.04.2024 г.. Въз основа на гореизложеното, при поддържане и доводите на процесуалния представител на “АЕЦ Козлодуй” ЕАД, изложени пред първата инстанция, иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.

Разпечатката съдържа 15 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/358b4b15-24e6-4a38-b4b0-0bdc762563aa