Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5317 от 20.11.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 1406/2024
Вид
Определение № 5317
Подписан
20.11.2024
В сила
20.11.2024
Състав
Мими Фурнаджиева, Десислава Попколева, Велислав Павков

Цитирани разпоредби

  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.2, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.87, ал. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1 или ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1 или ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.93 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.93, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 93, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25а · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл.25а, ал.2 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5317 гр. София, 20.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20248002101406 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. Г. Т., чрез адв. Т. против решение № 34/11.01.2024г., постановено по в.гр.д. № 2805/2023 г. от Апелативен съд София, с което като е потвърдено решение № 260853 от 19.06.2023 г. по гр.д. № 2997/2019 г. по описа на Софийски градски, са отхвърлени предявените от касатора срещу А. А. М. искове с правно основание чл. 93, ал.2 ЗЗД за сумата от 127 128,95 лв., представляваща равностойността на 65 000 евро и разлика между двойния размер на платения задатък по сключен предварителен договор от 23.07.2018 г. и върнатата на касатора сума на платения задатък, ведно със законната лихва, считано от 1.03.2019 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3 990,43 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 9.11.2018 г. до 1.03.2019 г.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В жалбата се поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че не е налице фактическия състав на клаузата на чл.3.1 от сключения между страните предварителен договор във вр. чл.93, ал.2 ЗЗД за претендиране на внесения задатък в двоен размер. До този извод въззивният съд е достигнал, тъй като не е обсъдил и взел предвид всички наведени от ищеца релевантни факти и обстоятелства, както и събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства 1 поотделно и в тяхната съвкупност. Поддържа се неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на въззивния съд, че правото да се иска връщане на задатъка в двоен размер може да възникне само ако продавачът се откаже от договора или не го сключи без основателна причина, а в конкретния случай от изпълнение на сключения предварителен договор се е отказал не продавачът А. М., а купувачът О. Т..

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се твърди, че съдът се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, при наличие на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие със задължителната и казуална практиката на ВС и ВКС, конкретно посочена за всеки от повдигнатите въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства и длъжен ли е да обсъди всички установени по делото факти и събрани доказателства в тяхната съвкупност; 2/ Длъжен ли е въззивният съд при наличие на договорна клауза с неясен характер да пристъпи към тълкуване на действителната воля на страните съобразявайки всички критерии по чл.20 ЗЗД и кои обстоятелства следва да бъдат взети предвид при подобно тълкуване и следва ли да бъдат взети предвид наред със съдържанието на договора и обстоятелствата, при които той е сключен и поведението на страните преди и след сключването му и допустима ли е подмяна на волята на страните от съда;

3/ Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане на спора да обсъди всички оплаквания на страната, изложени във въззивната жалба; 4/ Следва ли съдът да взема предвид направеното от ответника извънсъдебно признание по делото, съдържащо неизгодни за тази страна факти и 5/ Кои факти и обстоятелства въззивният съд следва да вземе предвид при формиране на вътрешното си убеждение и подлежат ли на преценка ирелевантните факти по делото. Твърди се, че е налице и основанието на чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението с доводи за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, припокриващи се с тези, наведените в касационната жалба като основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба - А. А. М., чрез адв. Й., в отговор на жалбата излага съображения за липса на сочените от касатора основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, а по същество за неоснователност на изложените доводи за неправилност и необоснованост на решението. Претендира разноски за касационната инстанция.

За да достигне до извод за неоснователност на исковете по чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и съответно да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел за установени по делото следните факти и обстоятелства: 1/ сключен между страните на 23.07.2018 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имоти, по силата на който ответникът - продавач се е задължил в срок до 18.09.2018 г. да прехвърли на ищеца-купувач собствеността върху имот с идентификатор *** с площ от 1082 кв.м., представляващ УПИ VII-753, кв.223 по плана на гр.София, с площ от 1050 кв.м., заедно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 190 кв.м., представляваща имот с идентификатор ***, заедно с

2 подобренията, съоръженията, обзавеждането в имота, съгласно Приложение 1 за обща продажна цена от 650 000 евро; съгласно т.1.4 от договора продавачът се е задължил до датата на сключване на окончателния договор да не променя състоянието на имота, да не извършва без съгласие на купувача каквито и да е ремонтни работи или дейности, с които се променят одобрени проекти на имота или се намалява неговата стойност или се променя предназначението му, както и действия, с които се променят граници на имота или се променят пространства или състояние на помещения в имот; уговорено е, че във всички случаи срокът за сключване на окончателния договор е един месец от датата, на която нотариусът е представил на страните списък от документите, описани в т.2.6 от предварителния договор, но не по-късно от 18.09.2018 г., като владението на имота се предава в деня на плащане на цената на имота от сметката на нотариуса по сметката на продавача във вида, в който той се намира към момента на подписване на предварителния договор, съгласно опис – Приложение 2 и заедно с вещите, съоръженията и подобренията по Приложение 1; продавачът е декларирал, че е единствен собственик на имота, че не е сключвал други предварителни договори за продажбата му, че имотът не е обременен с вещни тежести, не е предмет на извънсъдебен или висящ съдебен спор, на отчуждителни, изпълнителни и обезпечителни производства за публични и частни вземания, че няма предяви права, вкл. реституционни претенции, права на общината или държавата; купувачът от своя страна се е задължил, съгласно т.2.5, при подписване на предварителния договор да изплати на продавача като капаро /задатък/ по смисъла на чл.93 ЗЗД сума в размер на 65 000 евро, представляваща 10% от продажната цена на имота и на обзавеждането, съоръженията и подобренията; посочено е че задатъкът се плаща по специална банкова сметка на нотариуса по чл. 25а ЗННД; остатъкът от продажната цена, купувачът се е задължил да преведе също по специалната сметка на нотариуса, като същата се изплаща на продавача при условие, че представи на нотариуса удостоверения - за липса на тежести, за липса на висящи изпълнителни производства, по чл.87, ал. 6 ДОПК, за липса на висящи дела, че имотът или части от него не са актувани като общинска собственост, както и че за имота няма подадени заявления по ЗСПЗЗ, че регулацията е приложена и др.; съгласно т.3.1 и т. 3.2 от предварителния договор, страните са уговорили, че продавачът дължи да върне на купувача платения задатък в двоен размер в случай, че се откаже от договора и/или не прехвърли собствеността върху имота при условията и сроковете по договора, вкл. и при неоснователно неявяване за подписване на нотариален акт в уговорения срок, а купувачът губи задатъка, ако не сключи окончателен договор за прехвърляне на правото на собственост върху имота при условията и сроковете, посочени в договора и неоснователно не се яви за подписване на окончателен договор, както и ако се откаже от договора без основателна причина; в т.3.3 от предварителния договор страните са уговорили и компенсаторна неустойка в размер на 65 000 евро в полза на купувача при разваляне на договора поради виновно поведение на продавача – да заплати всички консумативни разходи за имота до датата на предаване на владението на имота и представи на купувача съответните платежни нареждания – т.2.2, при деклариране на неверни обстоятелства или представяне на неистински документи или неизпълнение на други задължения, подробно, описани в т.2.3 до т.2.4 от предварителния договор; 2/ на 8.08.2018 г. страните и помощник нотариус Кирилова са 3 подписали споразумение на основание чл.25а, ал.2 ЗННД, според което в срок до три работни дни, купувачът е длъжен да преведе сумата от 65 000 евро по специалната банкова сметка на нотариуса, както и в деня на сключване на окончателния договор да представи пред нотариуса платежен документ, установяващ извършеното депозиране на частта от продажната цена, а не покъсно от два дни преди сключване на окончателния договор, е длъжен да преведе сума в размер на 585 000 евро по специалната банкова сметка на нотариуса, а в деня на сделката да представи на нотариуса платежен документ, установяващ депозирането на остатъка от продажната цена; със същото споразумение е постигнато съгласие между страните в случай, че до 2.10.2018 г. не бъде подписан и вписан в СВп окончателен договор за покупкопродажба, нотариусът се задължава да върне сумата по банковата сметка на купувача; 3/ на 18.09.2018 г. в 10,00 ч. страните са се явили в кантората на нотариус Вуцова, като в съставения констативен протокол е удостоверено изявлението на купувача, че е посетил имота и е установил, че в него се извършват строителни дейности, изразяващи се в разрушаване на масивната ограда от западната страна на дворното място и изграждането на друга, с която имотът се намалява със 137 кв.м., като тези промени в имота се извършват със знанието на продавача, което обстоятелство покрива основанието на т.1.4 от предварителния договор и съответно се дължи заплащане на съответната неустойка, но въпреки това е склонен работата по сключване на окончателния договор да продължи, като се предоговорят някои от клаузите, в частност – предлага намаляване на цената със 75 000 евро и удължаване на срока за сключване на окончателен договор с един месец, през който продавачът да представи всички документи, които до този момент не е представил – комбинирана скица на имота за периода от 1945 г. до момента, удостоверение за липса на реституционни претенции, за липса на неуредени регулационни сметки, както и документи относно законното изграждане на оградата, която се строи в имота; удостоверено е и изявлението на продавача, че имотът е в състоянието, в което е описан в предварителния договор, вкл. и относно площта му и няма основание за приложение на основанието по т.1.4 от него; че в действителност в имота се извършва изграждане на ограда, което се случва по негова и на собственика на съседния имот инициатива, тъй като и двамата не са знаели, че оградата не е минавала по регулационната линия и е навлизала в съседния имот; заявил е съгласие да се удължи срока за сключване на окончателен договор, в който срок е поел задължение да представи всички документи, необходими за сключването му; 4/ на същата дата – 18.09.2018 г. страните са подписали и приемо-предавателен протокол, удостоверяващ, че продавачът е предал на купувача ключовете от недвижимия имот, предмет на предварителния договор, като изрично е посочено, че последният се предава и приема във вида, в който се намира към тази дата – с новоизграждащата се от продавача ограда в дъното на имота и с размерите и пространството, ограничено от новоизграждащата се ограда, като страните са изразили съгласие, че считано от фактическото предаване на имота, всички неблагоприятни последици в имота са за сметка на купувача, а последният се съгласява, че имотът се предава във вида и състоянието, описани в Приложения 1 и 2 към предварителния договор, с отчитане на промяната касаеща новоизграждащата се ограда; 5/ с нотариална покана от 28.09.2018 г., връчена на продавача на 1.11.2018 г., купувачът О. Т. е отправил изявление, че 4 се отказва от договора поради неизпълнение на задълженията на продавача по т.1.4 и т.2.6 от сключения между тях предварителен договор, поради което на основание т.3.1 от последния кани продавача в 7 дневен срок от получаване на поканата да му заплати сумата от 130 000 евро; 6/ на 17.10.2018 г. купувачът е поискал от нотариус Вуцова връщане на внесената по специалната му сметка сума в размер 65 000 евро, като видно от съставения констативен протокол, нотариусът след като е констатирал липсата на сключен окончателен договор до 5.10.2018 г. между страните, на основание чл.4, ал.1 от споразумението по чл.25а ЗННД е постановил връщане на сумата от 65 000 евро на купувача, като същата му е преведена с платежно нареждане от 31.10.2018 г. съгласно приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза; 7/ от приетите по делото заявления от 3.08.2018 г. и от 23.08.2018 г. съответно до главния архитект и до кмета на район „Витоша“ и издадените въз основа на тях удостоверения за липса на реституционни претенции, за липса на акт за държавна собственост и на акт за общинска собственост, се установява че продавачът М. се е снабдил с всички изискуеми от нотариуса документи за сключване на окончателния договор, макар и с известно закъснение, доколкото е видно, че част от удостоверенията са издадени след 2.10.2018 г. – датата, на която със споразумението от 8.08.2018 г., страните са постигнали съгласие да бъде сключен окончателния договор; 8/ от приложените по делото скици на процесния поземлен имот от 7.04.2017 г. и от 17.08.2017 г. се установява, че със заповед от 31.05.2017 г. на началника на СГКК- София западната граница на имота е изменена, като вместо зигзагообразна линия тя се превръща в права линия; 9/ съгласно приетата по делото допълнителна съдебно – техническа експертиза и разясненията на вещото лице, дадени в откритото съдебно заседание, оградата от западната граница на процесния имот е изпълнена след трасиране на границата между УПИ XI-754,755 и УПИ VII-753 от правоспособно лице, за което е съставен протокол за извършеното трасиране, като площта на имота с идентификатор *** съгласно границите му преди изместването на оградата по западната граница навътре в имота е била 1215 кв.м., като понастоящем съгласно границата му по новоизградената ограда е 1082/1078 кв.м., а площта му съгласно кадастралната карта е 1082 кв.м.; 10/ от допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към 17.09. и 18.09.2018 г. купувачът Т. е разполагал по банковата си сметка със сумата от 622 170,82 евро.