Решение № 396 от 24.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Пловдив, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно гражданско дело № 20265300500185 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Н. П. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. ***, чрез адвокат Н., против решение № 4643/27.10.2025 г., постановено по гр. д. № 19382/2024 г. по описа на РС -Пловдив, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск с правна квалификация по чл. 108 ЗС, за признаване на установено по отношение на Д. П. В., ЕГН **********, Д. Д. В., ЕГН ********** и П. Д. В., ЕГН **********, всички с адрес: с. Д., ул. ***, че жалбоподателят е собственик на 1/6 ид. ч. от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 62 кв.м., при граници на сградата от четири страни дворно място, ведно с второстепенна постройка с обслужващо предназначение към жилищната сграда със застроена площ от 44 кв.м., построени в ПИ №10 кв. 1 по КРП на с. Д., община К., обл. Пловдив, одобрен със Заповед № 41/1987 г. с площ от 600 кв.м., за който ПИ е отреден УПИ І - 10 от квартал 1 по действащия план на селото, ведно с отстъпено право на строеж върху мястото, както и за осъждане на ответниците да му предадат владението на 1/6 ид. ч. от същия имот.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност, необоснованост и противоречие с материалния закон на първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от Д. П. В., ЕГН **********, Д. Д. В., ЕГН ********** и П. Д. В., ЕГН **********, чрез пълномощниците им адвокатите А. и С., в който същата се оспорва като неоснователна и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като 1 правилно. Претендира разноски.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД- VII-ми възз.гр.с-в, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалват и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

Пред Районен съд – Пловдив ищецът Н. П. В. е предявил против ответниците Д. П. В., Д. Д. В. и П. Д. В. субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 108 ЗС, че ищецът е собственик на 1/6 ид. ч. от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 62 кв.м., при граници на сградата от четири страни дворно място, ведно с второстепенна постройка с обслужващо предназначение към жилищната сграда със застроена площ от 44 кв.м., построени в ПИ №10 кв. 1 по КРП на с. Д., община К., обл. Пловдив, одобрен със Заповед № 41/1987 г. с площ от 600 кв.м., за който ПИ е отреден УПИ І – 10, от квартал 1 по действащия план на селото, ведно с отстъпено право на строеж върху мястото, и за осъждане на ответниците да му предадат влдението на тази ид. част. Иска се и да отмяна до размера на 1/6 ид. ч. на издадения НА № 196, том 2, peг. № 3419, дело № 393/2020 г. на нотариус Т.Д. peг. № 072. В исковата молба ищецът твърди, че е собственик по наследство от покойната си майка М. Н. В., починала на 11.02.2020 г., на 1/6 /една шеста/ ид. ч. от посочения по –горе недвижим имот/ процесния/. Навежда твърдения, че неговата майка е придобила процесния имот, ведно с баща му П. Д. В.

/третия ответник/, по силата на давностно владение, продължило повече от 40 години.

Родителите му М. и П. се оженили през 1977 г. и веднага заживели в процесните сгради, които към този момент все още не били нацяло довършени и те си ги завършили със собствени сили и средства. Имотът им бил даден от дядо му /бащата на баща му П./, като на младо семейство, да си построят къщата и да бъде тяхна. На другия си син Х., дядо му е дал друга къща, в близост, където живял с него. Твърди, че родителите му цял живот, от 1977 г. живеели в тази къща и всички знаели, че тя и пристройката към нея били техни собствени - на майка му М. и баща му П.. Там живеели и израснали и те с брат му Д. /първия ответник/ и винаги знаели, че тази къща е на родителите им. Никой не им оспорвал собствеността, нито претендирал, че е собственик, така знаело цялото село и така искал дядо му Д.. Твърди, че след смъртта на майка му наследили нейния дял - баща му П. имал по силата на СИО 4/6 ид. части от имота, брат му Д. и той Н. по 1/6 ид. част от описания имот. Съсобствеността върху имота, при посочените квоти и правопораждащия я факт не е била спорна. Напротив, след смъртта на майка му ответниците предложили да ползват и да си поделят къщата като наследници, всеки по един етаж, но не могли да се разберат, тъй като той бил вложил много пари в ремонти и подобрения. После, след време, когато отишъл в Общината, Служба МДТ, да си оправи документите за притежавания наследствен дял, разбрал, че имота е прехвърлен изцяло на брат му Д.. Твърди, че не могъл да си внася данъци за наследения дял от майка му, защото данъкът се заплащал от новия собственик. От справка в СВ Пловдив разбрал, че баща му и неговият брат Х. продали сградите на Д. с НА №196, том 2, peг. № 3419, дело № 393/2020 г., който бил в 2 граждански брак с Д./втория ответник/. Твърди, че продавачите П. и Х. не са придобили собствеността върху описаните сгради по силата на наследство, защото имота бил придобит по силата на давностно владение, както описал по - горе. Х. не е осъществявал владение върху имота, напротив такова осъществявали родителите му, с намерение да го своят и точно такова намерение противопоставили на Х., който 40 години не се е интересувал от собствеността на имота, защото баща му му дал също имот за живеене и с никакви действия не е отблъсквал владението на родителите му.

Х. по никакъв повод не е заявявал, че имота в който живеело тяхното семейство е негов наследствен, нито е предявявал някакви собственически права по отношение на сградите. Нотариалното удостоверяване в описания НА за продажба, че продавачите са собственици по наследство /без дори да е описано от кого/, не отговаряло на истината и прехвърленото право на собственост НА № 196, том 2, peг. № 3419, дело № 393/2020 г., засягало правната му сфера, тъй като продавачите не били собственици на продадените имоти.

Ответниците Д. П. В., Д. Д. В. и П. Д. В., оспорват предявените искове.

Признават, че ищецът е син на П. В. и брат на Д. В.. Твърдят, че процесните имоти са построени върху общински поземлен имот №10 в кв.1 по КРП на с. Д., община К., област Пловдив на основание отстъпено право на строеж в полза на Д. Х.зов В., който е баща на П. Д. В. и дядо на Д. П. В. и Н. П. В.. Въз основа на отстъпеното право на строеж Д. Х.зов В. и съпругата му К. В. със собствени сили и средства построили двуетажната масивна жилищна сграда със застроена площ от 62 кв.м. и второстепенната постройка на площ от 44 кв.м. От ТКЗС - с. Д. и ПК - с. Д., дядо Д. и баба К., като член кооператори получавали с предимство по-евтини строителни материали. С труд участвали братята на К. В., които били майстори - зидари известни в с. Д.. Те изградили в груб строеж и двете сгради /от основите до покрива/. Синовете на дядо Д. - П. и Х. помагали в довършителните работи на сградите, като Х. изцяло е направил ВиК и Ел. инсталациите на жилищната сграда. В така построения имот, собственост на Д. Х.зов В. от 1980 г. заживели сина му П. В. и семейството му. Там те живеели като държатели със знанието и съгласието на дядо Д.. Държането на имота и ползването му продължавало и след смъртта на Д. и К. В.и. Никога съпрузите П. В. и М. В. / поч. на 11.02.2020 г. / не били променяли анимуса си. Т.е. живеели в имота като в наследствен имот, останал от родителите на ответника П. В.. След смъртта на М. В., двамата братя П. и Х. В.и, решили да прекратят съсобствеността си на наследствения имот /предмет на настоящето производство/, като се разпоредили в полза на Д. П. В.

/син на П. и племенник на Х./, като всеки прехвърлил чрез покупко-продажба своята 1/2 ид. ч., която е наследил от родителите си. Твърдят, че участието на Х. Д. В. във сделката противоречало на твърдението на ищеца, че баща му П. В. и майка му М. В. са владели имота за себе си с идеята да го своят. По-късно, приобретателят Д. П. В., като собственик на процесния имот закупил от Община К. и общинския поземления имот, в който били построени процесните сгради. Следователно не било вярно, че процесният имот е владян от родителите на ищеца с цел придобиване по давност. По давност родителите на ищеца владели друг имот на дядо Д. Хр. В. и това било видно от нот. акта № 96 , том 33/ 17.05.2011 г. Адресната регистрация на ищеца и до днес била на адреса придобит по давност от родителите му, а именно: - ул. „5-та“ № 5, в с.

Д., община К., област Пловдив.

Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания доказателствен материал пред първата инстанция.

3

Между страните по делото не се спори, а и това се установява от приетото по делото удостоверение за наследници с изх.№7/09.01.2025 г., издадено от с. Д., община К., че Д. Х.зов В., който е баща на П. Д. В. и Х. Д. В. е починал на 26.10.1999 г., а неговата съпруга К. П.а В. е починала на 10.09.2006 г.

От приложеното по делото удостоверение за наследници с изх.

№169/18.04.2022 г., издадено от с. К., община К., се установява, че М. Н. В. е починала на 11.02.2020 г., като е оставила за свои наследници- съпруг П. В. и двама сина Д. и Н.

В.и.

От приетите по делото писмени доказателства- Акт за държавна собственост №130/25.04.1977 г., Протокол №10 /17.12.1974 г. от заседание на ИК при СОНС- с. Д., Договор за отстъпено право на строеж от 24.01.1975 г., Разрешение за строеж за жилище и ограда от 01.08.1978 г. на Д. Хр. В., Протокол за дадена строителна линия и ниво на жил. сгр. от 04.08.1978 г., разрешително от 27.10.1978 г., Писмо до ОНС Пловдив №686 /06.06.1978 г., се установява, че процесните имоти са построени върху общински поземлен имот №10 в кв.1 по КРП на с. Д., Община К., Област Пловдив на основание отстъпено право на строеж в полза на Д. Х.зов В. - баща на П. Д. В. и Х. Д.

В., и дядо на Д. П. В. и Н. П. В.. Въз основа на отстъпеното право на строеж, Д. Х.зов В. е построил двуетажната масивна жилищна сграда със застроена площ от 62 кв.м. и второстепенната постройка на площ от 44 кв.м.

Видно от удостоверение за сключен граждански брак № 280668 на 04.10.2003 г. ответниците Д. В. и Д. В. са сключили граждански брак. С договор за продажба от 06.07.2020 г., обективиран в нотариален акт № 196, том 2, рег. № 3419, н о т. дело №393/2020 г. на нотариус Т.Д., П. Д. В. и Х. Д. В., са продали процесния имот на Д. П.

В.. Тъй като процесния имот е придобит по време на брака същият е станал съпружеска имуществена общност.

Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. К., Н.Д., П.Г. и Е.К..

От свидетелските показания се установява, че Д. Х.зов В. и К. П.а В., които са родители на П. В. и дядо и баба на Н. и Д. В.и са построили две къщи в с. Д.. Една, която свидетелите наричат старата къща и процесната къща, която наричат новата къща. Според свидетелските показания първоначално П. и М. В.и са живели в старата къща при родителите на П. - Д. и К. В.и. През 1979 г. П. и М. В.и се преместили в новата къща, където в последствие са живеели и техните деца- Н. и Д. В.и.

Свидетелите Д. К., който е вуйчо на Н. и Д. В.и и брат на тяхната майка – М. В. и Н.Д., която е леля на Н. и Д. В.и, твърдят, че П. и М. В.и са живели в новата къща като в своя, извършвали строителни дейности. Вторият етаж от къщата бил пристроен и довършен със средства, които изпращал Н., докато работел в чужбина. Твърдят, че те мислили, че новата къща на ул.”4-та” №63/процесната/, била на П. и М. В.и.