Решение № 86 от 12.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. София, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Анна Кофинова при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора Л. Т. М. като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно административно наказателно дело № 20231100605763 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Решение от 06.01.2023 г. по НАХД № 15222/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 108- ми състав е признал обвиняемия С. В. С. за НЕВИНОВЕН в това на 12.09.2021 г. около 02:00 часа в гр. София, на ул.

**** чрез нанасяне на удари в главата и тялото на В.Д.П. с ЕГН ********** да й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, като деянието е извършено при условията на домашно насилие - като е предшествано от системно упражняване на физическо и психическо насилие спрямо нея, а именно: На неустановена дата през 2019 г., вечерта, в гр.

София, на ул. **** упражнил физическо и психическо насилие, като блъскал и псувал В.Д.П. и чупил мебели в дома; На 11.07.2021 г. в с. Друган, общ.

Дупница, блъскал, оскубал и нанесъл 3-4 шамара в лицето на В.Д.П.;

На неустановени дати за периода от 2019 г. до 11.07.2021 г. упражнил физическо и психическо насилие като обиждал, удрял, скубал и псувал В.Д.П., поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът е ОПРАВДАЛ обв. С. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 131, ал.1 т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

Срещу решението е депозиран протест, в който се излагат доводи, че решението е неправилно, необосновано. Моли се за отмяната му и постановяване на ново, с което обв. С. В. С. да бъде признат за виновен по 1 повдиганото му обвинение, като на основание чл. 78а НК, същия да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено съответното административно наказание „ глоба“ . Не се правят искания по доказателствата.

В проведеното закрито заседание на 18.10.2023 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.

В откритото съдебно заседание обвиняемият С. С., редовно уведомен не се явява.

Прокурорът от СГП заявява, че не поддържа протеста. Счита, че по делото не се установява да е налице вторият елемент от състава на престъплението, за което е повдигнатото обвинение, а именно системно насилие.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: Настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционното решение е постановена при изяснена, подробно описана фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на решението.

С оглед на което въззивният съдебен състав изцяло възприема установените от първостепенния съд факти, които се изразяват обобщено в посоченото:

Обвиняемият С. В. С. /ЕГН **********/ е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, трудово неангажиран, с чисто съдебно минало, освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.

Обв.С. С. бил в съпружески отношения с пострадалата В.Д.П., като по време на брака им се родили две деца. Семейното жилище се намирало в гр. София, ул. ****. В периода между 2020 - 2022 година взаимоотношенията между двамата съпрузи се влошили. На 11.07.2021 г. цялото семейство било в село Друган, община Дупница, където празнували рождения ден на по-малкия син, по време на който между съпрузите възникнал скандал, по време на който обвиняемият С. посегнал физически на своята съпруга като започнал да я блъска, оскубал я й и ударил три-четири шамара в областта на лицето. След полунощ на 12.09.2021 г. В.П. се прибирала в дома си след вечеря с приятели, като обвиняемият С. я причаквал пред входа на блока, където започнал да отправи обидни квалификации по неин адрес, като я нарекъл „курва“.

Свидетелката успяла до влезе в дома си и да се заключи. Впоследствие С. С. се покатерил по външната страна на страничните балкони на кооперацията, след което нанесъл на бившата си съпруга удари в областта на главата и останалата част от тялото. На 13.09.2021 г. пострадалата посетила Клиника по 2 съдебна медицина и деонтология в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, където след преглед от специалисти се установили следните травматични увреждания – охлузване на дясната задушна област, оток и кръвонасядане на горния клепач на лявото око, оток и охлузване под лявата вежда, охлузвания на гръдния кош, охлузвания на долния ляв крайник.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след законосъобразен анализ на събраните по делото в неговата досъдебна фаза доказателства – свидетелски показания на В.Д.П. /л. 18 – 19 от СП пред СРС и л. 20 – 22, 111 от ДП/, В.Й.М. /л. 90 - 91 от ДП/, Й.П.Г. /л. 92 от ДП/, Е.Х.Г.

/л. 93 от ДП/, обяснения на обвиняемия С. /л. 17 – 18 от СП пред СРС /,протокол за полицейско предупреждение, протокол за установяване на първоначални данни за извършен акт на домашно насилие, справка УИС /л.

76 - 82 от ДП/, справка за съдимост /л. 83 - 84 от ДП/, удостоверение за семейно положение /л. 98 от ДП/, способи – съдебномедицинска експертиза на живо лице № 203/2021 г. /л. 25 от ДП/, съдебно психиатрична и съдебнопсихологична експертиза на В.П. /л. 27 – 35 от ДП/, съдебно психиатрична и съдебнопсихологична експертиза на С. С. /л. 37 – 44 от ДП

Основателно районният съд е отчел, че с безспорност са установени прекратените брачни отношения между пострадалата и обвиняемия, което обстоятелство се констатира посредством твърденията на двамата бивши съпрузи. Въззивната инстанция се присъединява към приетото с категоричност от страна на съда, че между двамата бивши съпрузи на инкриминираната дата е възникнал конфликт, изводимо от свидетелските показания на В.П., както и от обясненията на обвиняемия С..

За конкретно упражненото физическо насилие на 12.09.2021 г. съдът взе предвид свидетелските показания на пострадалата от съдебната фаза и тези, депозирани в хода на досъдебното производство. В тази връзка правилни са констатациите на проверяваната инстанция, че е налице липса на съответствие в изложените твърдения от страна на пострадалата относно конкретно проявената физическа агресия от страна на обвиняемия. Районният съд резонно е преодолял констатираното противоречие с приобщаването на показанията на пострадалото лице от досъдебната фаза, които са последователни и са подкрепени от останалата доказателствена съвкупност. В подкрепа на изложените твърдения на пострадалата от досъдебното производство са и свидетелските показания на полицейските служители, както и резултатите от изготвената съдебно медицинска експертиза, които констатират конкретните травматични увреждания и тяхното местоположение при пострадалата. В унисон с твърденията на пострадалата от досъдебното производства са и съдържанието на протокола за установяване на първоначални данни за извършен акт на домашно насилие.

В противовес на изложеното от страна на пострадалата са изложените пред предходната инстанция обяснения на обвиняемия С., който отрича да е удрял и упражнявал физическо насилие над бившата си съпруга. Правилно предходната инстанция не е кредитирала в тази им част твърденията на обвиняемото лице, като е отчела несъответствието им с останалата 3 доказателствена съвкупност. За предишни прояви на насилие от страна на бившия й мъж свидетелката Порязова излага данни в хода на досъдебното производство, като посочва конкретна дата, както и че за първи път обвиняемото лице и е посегнало физически. Настоящата инстанция кредитира показанията на свидетелката, които намират опора и в твърденията й по време на проведения й разпит пред районния съд.

Този съдебен състав се присъединява към преценката на районната инстанция относно липсата на доказателства, които да установяват наличието на упражнено насилие от какъвто и да е вид от страна на обвиняемия към пострадалата в друг времеви период, различен от установените две дати. В тази връзка районният съд е подложил на прецизен анализ свидетелските показания на пострадалата, като е взел предвид и отправеното й твърдение в хода на досъдебното производство, че бившият й съпруг и е посегнал физически за първи път на 11.07.2021 г.

В хода на наказателното производство е изготвена съдебномедицинска експертиза, въз основа на която са установени локализацията на получените физически наранявания при пострадалата, както и техния интензитет.

Въззивната инстанция се довери на резултатите от СМЕ, въз основа на които се констатира конкретния вид телесна повреда причинена на пострадалата.

Психическата годност на обвиняемото лице и пострадалата са установена въз основа на комплексните съдебно психиатрична и психологична експертизи, от които се констатира липсата на психическо заболяване и алкохолна и наркотична зависимост.

От правна страна и с оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени в протеста: Настоящата инстанция е сезирана с протест от страна на СРП, в който се отправя лаконично твърдение за неправилност за постановения съдебен акт и искане за неговата отмяна.

Депозираният протест не се поддържа в хода на съдебното заседание от страна на представителя на СГП. Въззивният съд достигна до извод, че протестът е неоснователен. При осъществената цялостна проверка на оспорвания съдебен акт настоящата инстанция не достигна до извод, обосноваващ неговата неправилност и необходимост от отмяна.

В тази връзка и предвид изложеното при така установената фактическа обстановка съдът споделя изводите на предходната инстанция, че С. С. не е осъществил обективните признаци на състава на престъплението чл. 131, ал.1 т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 от НК. Правилно районният съд е констатирал, че е доказано от обективна страна обвиняемият С. да е нанесъл на пострадалата описаните травматични увреждания, както и техния интензитет. Не се установи по безспорен начин наличието на квалифициращия признак деянието да е осъществено в условията на домашно насилие. За да се приеме за установено, че причиняването на телесните увреждания са в резултат на домашно насилие към момента на осъществяване на инкриминираното деяние следва да се установи наличието на системност в упражняването на едно от посочените в чл. 93, т. 31 от НК действия, които съставляват домашно насилие.

4

В тази връзка съдът правилно е обосновал, че в наказателното право системността се свързва с наличието на три или повече независими едно от друго инкриминирани деяния. В настоящия случай се доказа от обективна страна, че спрямо пострадалата обвиняемият С. е осъществил физическо насилие на 11.07.2021 г. и на 12.09.2021 г., като останалите, посочени от прокуратурата актове на насилие не се установиха с необходимата безспорност и индивидуализация.

Предвид липсата на съставомерност на деянието от обективна страна се явява безпредметно обсъждането на наличието на субективните признаци на престъплението. С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 68 от 06.01.2023 г. по НАХД № 15222/2022 г. по описа на СРС, НО, 108-ми състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Председател: _______________________