Разпореждане № 148292 от 24.11.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 148292 гр. София, 24.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от П. П. СТОЯНОВА Частно гражданско дело № 20231110142862 по описа за 2023 година

РАЗПОРЕДИ:

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№

24.11.2023 година град София

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и трета година в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия П. П.Стоянова гражданско дело № 42862 по описа за 2023 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното: от

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено „А.К.П.З., с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.

1

*****************, представлявано от управителя Я.Б.Я., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против Л. Л. М., с ЕГН **********, от гр.

***************, за сумата от 961,62 лв. - главница по договор за паричен заем № ******** от 12.10.2021 г., сключен между „И.А.М. и Л. Л. М., договор за предоставяне на гаранция № ******** от 12.10.2021 г., сключен между Ф.Б. и Л. Л. М., и приложение № 1 от 04.10.2022 г. към рамков договор за цесия от 02.03.2020 г., сключен между Ф.Б. и „А.К.П.З. сумата от 64,14 лв. - договорна лихва за периода от 25.10.2021 г. до 30.03.2022 г., сумата от 147,03 лв.

– лихва от 31.03.2022 г. до 25.07.2023 г., със законната лихва върху главницата от 28.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С разпореждане от 24.11.2023 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 961,62 лв. - главница по договор за паричен заем № ******** от 12.10.2021 г., сключен между „И.А.М. и Л. Л. М., договор за предоставяне на гаранция № ******** от 12.10.2021 г., сключен между Ф.Б. и Л. Л. М., и приложение № 1 от 04.10.2022 г. към рамков договор за цесия от 02.03.2020 г., сключен между Ф.Б. и „А.К.П.З. сумата от 64,14 лв. - договорна лихва за периода от 25.10.2021 г. до 30.03.2022 г., със законната лихва върху главницата от 28.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за направените по делото разноски в размер на 65,60 лв.

По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от 147,03 лв. – лихва от 31.03.2022 г. до 25.07.2023 г., съдът намира следното:

В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.

Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението договор за кредит от 12.10.2021 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.

Претенцията за присъждане на лихва след прехвърляне на вземането по договора за цесия, обосновава вероятна основателност на неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочената сума следва да бъде 2 отхвърлено.

Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав, Р А З П О Р Е Д И :

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на „А.К.П.З., с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.

*****************, представлявано от управителя Я.Б.Я., против Л. Л. М., с ЕГН **********, от гр. ***************, за сумата от 147,03 лв. /сто четиридесет и седем лева и три стотинки/ – лихва от 31.03.2022 г. до 25.07.2023 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3