Решение № 260007 от 04.08.2022, Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………. град Горна Оряховица,

04.08.2022 година

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

КРАСИМИРА НИКОЛОВА при участието на секретаря Милена

Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 725 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.357 от КТ във вр. чл.40 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина във вр. чл.38,ал.1 и чл.39,ал.1 от НСКСЧ, и по чл.86,ал.1 от ЗЗД, заедно с акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът „ХАННОВЕР”

ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от управителя Р.Г.Л., с адрес за призоваване и съобщения – чрез адвокат В.А.Б., твърди в исковата си молба, че по силата на трудов договор № 12 от 28.01.2013г. ответникът е изпълнявал длъжността ,,шофьор, товарен автомобил/ международни превози” в ответното дружество, със срок за изпитване в полза на работодателя - 6 /шест/ месеца. Заявява, че от 31.01.2013г. до 04.05.2013г. ответникът е бил в командировка извън страната, като е извършвал международни превози с товарен автомобил ,,Волво” с рег. № *****, собственост на

,,ХАННОВЕР” ЕООД, на който е застъпил да работи. Посочва, че с приемателно-предавателен протокол от 31.01.2013г., подписан в Копенхаген, ответникът К.С. е получил от Й.С., шофьор на товарен автомобил, международни превози, при съшия работодател, дебитна карта Visa business electron № *****, телефон Nokia 100, sim № *****, собственост на ,,Ханновер” ЕООД, както и управлението на камион - влекач, марка „Волво”, рег. № *****.

Заявява, че поради смърт в семейството си С. е прекъснал командировката си и се е върнал в България за периода от 06.02.2013г. до 15.02.2013г. Посочва, че на 06.02.2013г. в гр. Берлин ответникът е сменен от С. Г., като с приемателно-предавателен протокол от 06.02.2013г., К.С. е предал на С. Г. дебитна карта Visa business electron № *****, телефон, ответникът се е върнал в Берлин на 15.02.2013г. вечерта и на 16.02.2013г. е продължил задълженията си по командировката извън страната. Сочи, че на 04.05.2013г. К.С. се е прибрал в България. Твърди, че ищецът е бил извън страната в изпълнение на поставена му от работодателя задача в периода от 31.01.2013г. до 04.02.2013г. включително, и от 16.02.2013г. до 03.05.2013г. включително, т.е. общо 82 дни. Заявява, че дължимите пари, определени при спазване на правилата и нормите на чл.22, чл.31 и чл.37 от НКСЧ, както и Приложение № 3, са изплатени на ответника, като част от тях са изплатени по картова сметка, а друга част - в брой. Твърди, че ответникът, при завръщането си, не е спазил изискването за отчетност, установено в чл.38 от НСКСЧ, а именно - в десетдневен срок от завръщането си командированото лице да представи на съответния ръководител доклад за извършената работа, както и отчет за изразходваната валута по образец, утвърден от министъра на финансите, в 14-дневен срок от завръщането му, съгласно чл.39,ал.-1 от Наредбата/. Сочи, че командированите лица, които виновно не са изпълнили задълженията си по командировката, възстановяват неправомерно разходваните средства в левове и във валута в левовата им равностойност по централния курс на БНБ към момента на възстановяването или към момента на изразходването им. Заявява, че непредставянето на отчетни документи представлява неизпълнение на задължение на командированото лице.

Твърди, че е заплатил на ответника в брой и по карта следните командировъчни пари, съгласно извлечение от сметката на ищеца в „Банка ДСК” ЕАД - Клон Горна Оряховица, за периода от м.01.2013г. до 09.05.2013г., както следва : 1/ На 28.03.2013г. на ответника е преведена сумата от 200 лева от С. Г. Т., с основание – командировъчни; 2/ На 02.04.2013г. на ответника е преведена сумата от 4532.77 лв. от С. Г. Т., с основание – командировъчни; 3/ На 11.04.2013г. на ответника е преведена сумата от 320 лева от С. Г. Т., с основание – командировъчни; 4/ На 12.04.2013г. на ответника е преведена сумата от 2000 лева от С. Г. Т., с основание - командировъчни. Твърди, че С. Г. Т. е служител по трудов договор в „Дойче Клиник - ДКЦ” ЕООД, с едноличен собственик на капитала - Р.Г.Л., който е едноличен собственик и на капитала на ищцовото дружество, както и че направените преводи от Т. по сметката на ответника са направени от името на работодателя.

Заявява, че на 06.02.2013г. ответникът е получил на ръка 100 евро. Посочва, че от отчет по сметка на ,,ХАННОВЕР” ЕООД в „Прокредит банк /България/” ЕАД за периода от 01.01.2013г. до 13.08.2013г. се установяват теглени суми от карта с № 2420, която е получена от К.С. на 31.01.2013г., като сметката е валутна - в евро, с наредител : ,,ХАННОВЕР” ЕООД. Твърди, че на 31.01.2013г. по сметката са преведени 170 евро – командировъчни, на 05.02.2013г. по сметката са преведени 51.05 евро – командировъчни, на 19.02.2013г. по сметката са преведени 102.09 евро – командировъчни, на 05.03.2013г. по сметката са преведени 600 евро – командировъчни, на 05.04.2013г. по сметката са преведени 100 евро - командировъчни.

Заявява, че в периода, в който картата е била у ответника, от нея са плащани следните суми : на 31.01.2013г. - 94.15 евро, на 31.01.2013г. - 606.16 евро, на 31.01.2013г. - 43.56 евро, на 31.01.2013г. - 8.10 евро, на 01.02.2013г. - 92.64 евро, на 08.02.2013г. - 2.57 евро, на 13.02.2013г. - 50 евро, на 16.02.2013г. - 30.50 евро, на 16.02.2013г. - 19.48 евро, на 19.02.2013г. - 35.57 евро, на 20.02.2013г. - 200 евро, на 20.02.2013г. - 40 евро, на 05.03.2013г. - 514.78 евро, на 06.03.2013г. - 85 евро. Твърди, че по картова сметка - служебна дебитна карта, на ответника са преведени за командировъчни 1023.14 евро, по РКО 29/28.01.2013г. - 50 евро, по протокол от 06.02.2013г. - 100 евро на ръка, по РКО от 12.03.2014г. - 500 лева. Заявява, че ответникът е получил от работодателя 1173.14 евро по дебитна карта, на ръка и с РКО, и 7560 лева по лична банкова сметка *** „Банка ДСК” - Клон Горна Оряховица /3865.37 евро/. Счита, че предвид дните, прекарани в командировка извън страната, дължимите, на основание чл.31 от НСКСЧ и Приложение 3 към чл.31,ал.1, на ответника, дневни средства за командировка са 1923.70 евро. Заявява, че получените от ответника средства за командировка са в размер 5038.51 евро или 9 854.47 лв. Счита, че тъй като ответникът не е отчел никакви първични документи за изразходваната по време на командировката валута, то на основание чл.40 от НСКСЧ следва да възстанови на работодателя разликата между дължимите му се дневни пари и получените средства за командировката, като неправомерно изразходвани средства.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника К.А.С. да заплати на ,,ХАННОВЕР” ЕООД, представлявано от Р.Г.Л. - управител, сумата от 6092 лв., представляваща левовата равностойност на 3114.81 евро, неправомерно изразходени, неотчетени при завръщането на ответника от командировка пари, както и лихва за забава върху тази сума, считано от 19.05.2013г. до завеждане на исковата молба, в размер на 1855 лева. Претендира и законна лихва от предявяване на исковата молба до заплащане на дължимите суми.

В съдебно заседание, ищецът „ХАННОВЕР” ЕООД с ЕИК *****, представляван от управителя д-р Р.Л. и от процесуалния си представител – адвокат В.Б. от САК, поддържа предявените искове до спиране на съдебното производство по реда на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК. След възобновяване на съдебното производство ищецът не се представлява.

Ответникът К.А.С. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си – адв. П.С. от ВТАК, депозира отговор на исковата молба. Ответникът заема становище, че исковата молба е недопустима и ищцовото дружество няма правен интерес от водене на настоящото производство, поради което производството по делото следва да бъде прекратено. Посочва, че е налице трудов спор, като съгласно чл.358,ал.1,т.3 от КТ, срокът за предявяване на иска е тригодишен, а началният момент за предявяването му е хипотезата на чл.358,ал.2,т.2 от КТ. Сочи, че съгласно описаното в исковата молба, ответникът е бил в международни командировки по заповеди на представителя на ищцовото дружество в периода от 31.01.2013г. до 03.05.2013г. вкл., за общо 82 дни, исковата молба е депозирана по пощата на дата 11.05.2016г., съгласно пощенското клеймо, а би следвало искът да бъде предявен преди 03.05.2016г. Твърди, че е изтекла предвидената в закона давност /чл.358,ал.1,т.3 от КТ/, което означава, че производството по делото следва да бъде прекратено. Счита, че дори да е налице някакво плащане от страна на ищцовото дружество на ответника във връзка с командировките в чужбина, за да бъде допустима исковата претенция, това плащане е следвало да бъде извършено в периода от 11.05.2013г. до 19.03.2013г. Заявява, че за плащане, извършено от ищцовото дружество на ответника преди 11.05.2013г., е недопустимо да бъде търсена правна защита по това производство поради изтекла давност, защото твърдените в исковата молба плащания не са извършени с еднократен акт, а с редица плащания на ръка или по банкова сметка. ***, че всички твърдени в исковата молба плащания са извършени преди 03.05.2013г. Счита, че освен това, сроковете за отчети по чл.39 от Наредбата, по всяка една от командировките, са изтекли преди дата 03.05.2013г. Заявява, че съгласно справката от „Банка ДСК” последната транзакция по тази банкова сметка ***.04.2013г., а по справката от „Прокредит Банк” последната транзакция е от дата 09.04.2013г.

В случай, че съдът прецени исковата молба за допустима, то изразява становище, че същата е неоснователна. Моли съда да бъде постановен съдебен акт, с който исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Моли съда, на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК настоящото производство да бъде спряно до приключване на гр.дело № 48886/2015г. по описа на Софийски районен съд, 87-ми граждански състав, заведено от ответника против ,,Ханновер” ЕООД гр. София - трудов спор за изплащане на трудово възнаграждение и командировъчни пари, което не е приключило към настоящия момент.

Сочи, че според исковата молба дължимите командировъчни средства за ответника за 82 дни командировка възлизат в размер на 1923.70 евро, а в същото време ответникът бил получил средства в размер на 5038,51 евро, поради което се твърди, че разликата в размер на 3114.81 евро е била получена неправомерно от С. и следва същата да бъде върната. Поставя въпроса с какви средства ответникът е управлявал товарния автомобил, собственост на ищцовото дружество, за гориво, консумативи, за заплащане на тол-такси, фериботни такси, за извършени ремонти по автомобила и други разходи, които са неотменна част при осъществяване на съответните командировки. Представя доказателства за осъществените командировки, за заплатени такси, за осъществени ремонти. Счита за неизяснен въпроса, след като ответникът 82 дни е осъществявал и изпълнявал възложените му от собственика и/или управителя на ищцовото дружество дейности зад граница, освен дневните средства, с какви други средства е осъществявал реално тези дейности зад граница. Твърди, че ответникът не е бил информиран относно седалището и адреса на управление на ищцовото дружество, поради което не е бил в съС.ие своевременно да представи съответните отчети и писмените доказателства. Твърди, че към 12.03.2014г. всичката налична документация относно командировките в чужбина са представени на ищцовото дружество, което е дало основание да бъде издаден касовия ордер от 12.03.2014г.

Предлага на представителя на ищцовото дружество споровете по двете производства да бъдат решени с извънсъдебно споразумение, с взаимни компромиси от двете страни, след което производствата бъдат прекратени с оттегляне на исковите претенции.

В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника си

– адв. П.С. от ВТАК, поддържа писмения отговор.

Разпечатката съдържа 26 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3584d808-ca22-4989-bbc9-430565648e6e