Решение № 824 от 28.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 824 гр. Стара Загора, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело № 20265530100831 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени установителни и осъдителни искове както следва: 1/ установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *********/18.03.2024 г. 2/ евентуален установителен иск за нищожност на клаузата за такса разглеждане от договора и 3/ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД /осъдителен иск за връщане на дадено без основание/ за заплащане на сумата от ********* евро /310,23 лева/, представляваща заплатена/надплатена сума над чистата главница по недействителен договор 4/ евентуален осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 62,97 евро /136,46 лева/ недължимо платена такса разглеждане.

Ищецът Ц. С. твърди в исковата си молба, че е сключил Договор за кредит от 18.03.2024г. с ответника „ВИВУС.БГ“ ЕООД. Съгласно договора ищецът получил сумата в размер на 500 лева, при ГПР от 49.70 %, както и ГЛП от 40.97 % (лихва 16, 85 лева) и допълнителна услуга „такса разглеждане“ в размер на 123.15 лв.

Ищецът погасил предсрочно

Договор за кредит

№*********/18.03.2024г., като заплатил по договора сумата в размер на 640 лева. Намира сключения договор за недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит бил нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.

В случая в Договор за потребителски кредит от 18.03.2024г, бил 1 посочен годишен лихвен процент, но липсвали обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.

Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за потребителски кредит от 18.03.2024г, била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Не ставало ясно, изобщо какво се включва в ГПР. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на допълнителни такси. От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не било ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формирало годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. В процесния договор е налице неспазване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Наред с това процесният договор за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11, ал.1, т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез разходите за допълнителни услуги не била включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит се сочел ГПР, но чрез включването на възнаграждението за допълнителни такси към ГПР и ГЛП, то действителните такива щели да нараснат двойно, та дори и повече, с което потребителят се въвеждал в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение.

2

Тази норма изрично посочвала, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит се явявал изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените били и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за потребителски кредит от 18.03.2024г, следвало да се прогласи за недействителен.

Твърди, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно било прието, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 то, вр. от ЗЗД било налице именно, когато бил нарушен правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл сочи практика на ВКС /Решение № 4/2009 г. по т.д.№ 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр.д.№5093/2007 г. определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др/. Такъв основен принцип била добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип била чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали бил нарушен някой от посочените основни правни принципи се правела от съда във всеки конкретен случай.

Сочи, че уговорената допълнителна такса по Договор за кредит била нищожна, тъй като противоречала на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.1 от ЗЗП. По този начин безспорно бил нарушен принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за допълнителна услуга „такса разглеждане“, изцяло бил нарушен принципа на добросъвестност и справедливост, което водело до нищожност на въпросната услуга по настоящия договор.

Предвидената клауза била неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити.

С допълнителната услуга по

Договор за кредит

№

*********/********* в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение.

3

Цитира практика.

Искането до съда е да постанови решение, с което: да обяви за нищожен Договор за потребителски кредит от 18.03.2024г., на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК. В условията на евентуалност, да обяви за нищожна „такса разглеждане“ по Договор за кредит № *********/********* на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. - на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 71.58 евро, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски кредит от 18.03.2024г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата; в условията на евентуалност и на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 62.97 евро, представляваща недължимо платена „такса разглеждане“ по Договор за потребителски кредит от 18.03.2024г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който счита исковете на ищеца за неоснователни и недоказани.

Не оспорва обстоятелството, че на 18.03.2024г. между него, като кредитодател, и ищеца, като кредитополучател, е сключен Договор за кредит № ********* в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на процесния договор, кредитодателят предоставя на кредитополучателя сума в размер на 500 лева /255,65 евро/, представляваща главница по кредита. Кредитът е за период от 30 дни и е с падежна дата 17.04.2024г. Начислените таксии лихви по кредита са: договорна лихва в размер на 16,85 лева /8,62 евро/ и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане на заявката в размер на 123,15 лева /62,97 евро/.

Така общият размер на кредита, който кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 640 лева /327,23 евро/.

Редът и условията, по които в полза на кредитополучателят е отпуснат кредита, били уредени в Договор за кредит № *********/15.02.2023г. и Общите условия към него. Запознаването с последните е задължителен етап от кандидатстването за кредит, императивно поставен от ЗПФУР. Като задължителна стъпка в процеса по кандидатстване и за да бъде завършена заявката за кредит, кредитоискателят задължително се запознавал с избраните специални параметри и Общите условия по кредита. Предоставянето в собственост на посочената в договора сума, от кредитодателя на кредитополучателя, съставлявала изпълнение на задължението на кредитодателя - да предостави поисканата от кредитополучателя сума и създавала задължение на същия - да заплати на кредитодателя посоченото в Договор за кредит № *********/18.03.2024г. задължение така, както е 4 уговорено между страните и спрямо формалната природа и задължителни реквизити на договора за потребителски кредит.

В общия случай, кредиторът извършвал проверка на кредитоспособността на кандидата и предоставял отговор в рамките на до 7 календарни дни от момента на подаване на искането. Преди да бъде одобрена или отказана заявката за кредит, дружеството извършвало оценка на кредитоспособността на заявителя, в това число съответните справки в регистрите на БНБ, проверка на ЦКР, справки в НОИ, НАП, МВР и други.

Още в начален етап от процеса по кандидатстване и одобрение, а именно на етап посочени от кредитоискателя конкретни параметри, клиентът могъл да заяви желание заявката за получаване на заемна сума да бъде разгледана в по[1]кратък от стандартния 7-дневен срок за проверка, като заяви изрично желание да се възползва от допълнителната незадължителна услуга за Бързо разглеждане на заявлението, която гарантирала проверка на искането и получаването на отговор спрямо резултата от извършената проверка на кредитоспособност в рамките на до 15 минути, което ангажирало допълнителен финансов и човешки ресурс. Именно този факт обуславял начисляване на такса.

Още на етап посочени от кредитоискателя конкретни параметри по договора, преди неговото сключване, се предоставял Стандартен европейски формуляр, който съдържал всичката относима по договора информация размер на заявена за отпускане сума, дължима договорна лихва, размер на такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане, ако такава е била заявена, общ размер на задължението и падежна дата и др.