Решение № 20339 от 10.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20339 гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110108680 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „A1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, чрез адв. Р., срещу „ОНДЖУСЪС“ ООД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване, че ответникът дължи на ищеца следните суми (след частично прекратяване на производството по делото): 3,48 лв., представляваща мораторна лихва за период от 20.07.2024 г. до 11.11.2024 г. върху главница от 120,59 лв. - месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по Договор за електронни съобщителни услуги № 506100051 за периода от 16.05.2024 г. до 16.07.2024 г.; 1,61 лв., представляваща мораторна лихва за период от 20.07.2024 г. до 11.11.2024 г. върху главница от 75,84 лв. - месечни вноски по договори за продажба на изплащане за период от 16.05.2024 г. до 16.08.2024 г; 8,30 лв., представляваща мораторна лихва за период от 03.08.2024 г. до 11.11.2024 г. върху главница от 343,62 лв. - неустойка за неизпълнение на договора, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.11.2024 г. по ч.гр.д № 67955/2024 г. по описа на СРС, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по силата на договор № 506100051 за предоставяне на електронни съобщителни услуги и договор за продажба на изплащане ответникът натрупал и съответно не заплатил в сроковете, съгласно договора и общите условия, задължения, както следва: 120,59 лева - главница, представляваща месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по Договор за електронни съобщителни услуги № 506100051 за периода от 16.05.2024 г. до 16.07.2024 г.;

3,48 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за месечни такси и потребление за период от 20.07.2024 г. до 11.11.2024 г.; 75,84 лева, представляваща месечни вноски по договори за продажба на изплащане за период от 16.05.2024 г. до 16.08.2024 г.;

1,61 лева, представляваща мораторна лихва за период от 20.07.2024 г. до 11.11.2024 г.; 8,30 лева, представляваща мораторна лихва за период от 03.08.2024 г. до 11.11.2024 г. На 02.08.2024 г. поради неплащане в срок на просрочените задължения договорът бил прекратен по вина на ответника. В тази връзка и съгласно договора и общите условия била начислена неустойка в общ размер на 343,62 лв. Ето защо моли съда да признае за 1 установено, че ответникът дължи на ищеца посочените по – горе суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 13.11.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми по реда на чл. 410 ГПК е издадена заповед по ч.гр.д № 67955/2024 г. по описа на СРС, 167 състав. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал молба, с която поддържа, че е заплатил претендираните от ищеца суми.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

С молба от 13.10.2025 г. ищецът, чрез адв. Р., е потвърдил, че в хода на процеса ответникът е заплатила исковите суми за главници и мораторни лихви, като незаплатени са останали единствено сумите, представляващи разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за производството пред СРС.

Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Предвид изложеното следва да се приеме, че с извършеното в хода на процеса плащане на процесните суми се погасява съдебно предявеното вземане, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане.

По отношение на разноските:

По общо правило, установено в разпоредбата на чл. 78 ГПК, разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор. Задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди и то почива на вината на противната страна.

В случаите на парични задължения се счита, че длъжникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, щом не е изплатил дължимата сума. В разглеждания случай е безспорно, че към момента на предявяване на исковете ответникът е имал задължения към ищцовото дружество. Именно бездействието на ответника е породило правен интерес у ищеца да предяви исковете и да потърси вземанията си по предвидения в закона ред.

Ответникът е заплатил изцяло в хода на процеса претендираните главници и лихви, които още преди образуване на производството са били дължими. Следователно с поведението си ответникът е предизвикал образуването на делото и въпреки извършеното от него плащане ищецът не е отговорен за отхвърлянето на исковете, защото поначало претенциите му са основателни (в този смисъл Решение № 7432 от 06.11.2013 г. по в.гр. д. № 17471/2011 г. по описа на СГС и др.).

На ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство (съгласно т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както следва: 421,25 лв. – за държавна такса и възнаграждение за адвокат в заповедното производство, както и 178,75 лв. – държавна такса в исковото производство, които суми следва да му бъдат присъдени.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

2

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „A1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, срещу „ОНДЖУСЪС“ ООД, ЕИК 206927094, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Георги Райчев“ № 29, вх. „Ж“, ет. 2, ап. 9, искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „ОНДЖУСЪС“ ООД дължи на „A1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД следните суми: 3,48 лв., представляваща мораторна лихва за период от 20.07.2024 г. до 11.11.2024 г. върху главница от 120,59 лв. - месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по Договор за електронни съобщителни услуги № 506100051 за периода от 16.05.2024 г. до 16.07.2024 г.; 1,61 лв., представляваща мораторна лихва за период от 20.07.2024 г. до 11.11.2024 г. върху главница от 75,84 лв. - месечни вноски по договори за продажба на изплащане за период от 16.05.2024 г. до 16.08.2024 г.; 8,30 лв., представляваща мораторна лихва за период от 03.08.2024 г. до 11.11.2024 г. върху главница от 343,62 лв. - неустойка за неизпълнение на договора, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.11.2024 г. по ч.гр.д № 67955/2024 г. по описа на СРС, 167 състав, поради извършено в хода на процеса плащане.

ОСЪЖДА „ОНДЖУСЪС“ ООД, ЕИК 206927094, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Георги Райчев“ № 29, вх. „Ж“, ет. 2, ап. 9, да заплати на „A1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 421,25 лв. – разноски за заповедното производство, както и сумата в размер на 178,75 лв. – разноски за исковото производство пред СРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3