Определение № 705 от 20.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 705 гр. София, 20.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

П. Н. Славчев

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно частно наказателно дело № 20261100600882 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и втора от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

Образувано е по частна жалба на адв. О.К. в качеството му на защитник на подсъдимия П. П. срещу определение на Софийски районен съд от 30.01.2026 г., с което е оставена без уважение молбата на П. П. за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека. Според жалбоподателя определението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно поради следните съображения:

На първо място намира, че няма опасност подсъдимият да се укрие, тъй като последният не се е укривал и не е променял адреса си. В тази връзка се излага, че П. просто си е намерил работа с официално подписан трудов договор, спецификата на която е изисквала да замине да работи в Германия, Холандия и Португалия, където се е намирал официално и всеки би могъл да узнае адреса му за връчване на съдебни книжа по делото при полагане на малко усилия. Поддържа се още, че нямал и вина задето баща му не е предоставил адреса и телефона му на съдебните власти. В допълнение се сочи, че подсъдимият заявил, че вече се е прибрал в България и ще живее на постоянния си адрес при родителите си.

Според жалбоподателя липсва и опасност подсъдимият да извърши престъпление, в случай че му бъде изменена мярката за неотклонение в полека, тъй като макар да е осъждан, от деянието по настоящото дело до предходните, е изминал голям период от време, през който няма данни за противозаконни прояви.

В жалбата е застъпена и теза, че незаконосъобразно районният съд е коментирал, че е налице обосновано предположение, че подсъдимият е извършил деянието, за което е изправен пред съда. Жалбоподателят намира 1 това за недопустимо, доколкото към момента няма влязла в сила присъда, което пък говори за предубеденост на съдебния състав.

Предвид изложените съображения, в заключение е отправена молба до настоящата инстанция за отмяна на обжалваното определение и постановяване на съдебен акт, с който да бъде изменена наложената спрямо подсъдимия мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Прокуратурата не е взела становище по жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Подсъдимият П. е предаден на съд с обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд на 23.10.2023 г., с повдигнато обвинение за извършено престъпление с правна квалификация чл. 198, ал. 1 НК. В хода на досъдебното производство с постановлението за привличане на обвиняем от 05.10.2023 г. спрямо П. е взета мярка за неотклонение „подписка“.

Производството е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание на 30.01.2025 г., за което подсъдимият е бил нередовно призован, тъй като не е открит на известния му по делото адрес и телефонен номер. С оглед това, в откритото съдебно заседание, проведено на 30.01.2025 г., подсъдимият е обявен за общодържавно издирване за установяване на адреса му и връчване на съдебни книжа, като делото е отложено за 04.03.2025 г.

На 27.02.2025 г. от „Отдел противодействия на криминалната престъпност“ към СДВР е постъпило писмо, в което е посочено, че от проведените до момента оперативно-издирвателни мероприятия П. не е установен. По данни на роднини последният работел в Германия и му предстояло завръщане в България в средата на месец април. Подсъдимият отново е търсен на известния му по делото адрес, като не е установен, за да бъде призован за насроченото на 04.03.2025 г. открито съдебно заседание. Ето защо делото отново е отложено за 08.04.2025 г.

На 01.04.2025 г. „Отдел противодействия на криминалната престъпност“ към СДВР отново е постъпило писмо, в което се сочи, че към момента П. не е издирен. Отразено е също, че след проведена беседа с бащата на П., било установено, че подсъдимият работи в Германия и му предстояло завръщане в България в края на месец април. Делото е отложено за 08.05.2025 г., като е разпоредено издирването да продължи.

В проведеното на 08.05.2025 г. съдебно заседание, районният съд е указал на „Отдел противодействия на криминалната престъпност“ към СДВР, че когато снемат данни от близките на подсъдимия, следва да установят адрес или телефонен номер, на който последният може да бъде намерен на територията на Федерална Република Германия или друга държава членка на ЕС. По повод указанията на съда е постъпило писмо от „Отдел противодействия на криминалната престъпност“ към СДВР от 13.05.2025 г., в което е посочено, че след проведена беседа с бащата на П., било установено, че подсъдимият ще се завърне в България в края на месец юни. На 24.06.2025 г. отново е постъпило писмо от „Отдел противодействие на криминалната престъпност“ към СДВР, но този път е посочено, че подсъдимият щял да се 2 завърне в България в края на месец септември.

В открито съдебно заседание, проведено на 01.07.2025 г. районният съд е изменил взетата спрямо П. мярка за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“, като е приел, че са налице основанията по чл. 66, ал.

1 НК, доколкото подсъдимият не е изпълнил задължението си при промяна на адреса да уведоми органите на досъдебното производство.

Впоследствие делото е отложено още веднъж поради неявяване на подсъдимия (на 25.09.2025 г.), като последният е установен и задържан от служители на 03 РУ – СДВР на 20.01.2026 г. В открито съдебно заседание, проведено на 30.01.2026 г., защитникът на подсъдимия е направил искане по реда на чл. 270 НПК за изменение на взетата спрямо П. мярка на неотклонение. В същото съдебно заседание са представени два броя трудови договора – от 08.01.2025 г. и от 22.07.2025 г., като подсъдимият е заявил, че във връзка с тях е заминал да работи в Холандия, а към момента полага труд във Франция и Италия, както и че не е уведомяван за предходни съдебни заседания, тъй като обичайно майка му и баща му взимат призовките.

Районният съд е приел, че към момента няма обстоятелства, които да налагат изменение на мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимия, както и че е налице както опасност П. да се укрие, тъй като е променил местоживеенето си, без да уведоми компетентните органи за това, така и опасност да извърши престъпление, предвид обремененото му съдебно минало. Ето защо е оставил молбата на адв. Костов за изменение на взетата мярка за неотклонение по отношение на подсъдимия.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата, с която е сезиран, е подадена от процесуално легитимирана страна в надлежна форма и в законоустановения срок, поради което е допустима. Същата обаче е неоснователна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 1 НПК в настоящото производство съдът следва да установи дали са налице новонастъпили обстоятелства, обусловили вземане на най-тежката мярка за неотклонение.

Разпоредбата на чл. 57 НПК изброява целите на мерките за неотклонение и първата от тази цели е да се попречи на подсъдимия да се укрие. Идеята на тази „законово гарантирана пречка пред укриване“ е да се осигури възможността наказателното производство да протече в един разумен порядък, и като срок, и като спазване на законова процедура.

Както бе посочено, още в хода на досъдебното производство спрямо П. е взета мярка за неотклонение „подписка“. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 НПК подписката се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.

Проследявайки поведението на подсъдимия в съдебното производство, се установява, че П. не е изпълнил това си законово регламентирано задължение, доколкото същият за дълъг период от време се е намирал извън пределите на Република България, без да уведоми компетентните органи за това. Въпреки че е бил уведомен за задълженията си да участва в наказателното 3 производство при призоваване, той не е откриван на известните адреси по делото, за да бъде призован. Прецизно и обосновано районният съд е приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НПК в открито съдебно заседание от 01.07.2025 г. и е изменил изпълняваната спрямо П. мярка за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“, доколкото последният не е изпълнил задължението си да уведоми органите на досъдебното производство при промяна на адреса си. Следва да се посочи, че определението, с което районният съд е взел мярка за неотклонение по отношение на подсъдимия на основание чл. 66 НПК не е обжалвано и е влязло в сила. П. е установен и задържан от органите на МВР едва на 20.01.2026 г., от когато е започнала да се изпълнява и наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Несъстоятелни са твърденията, релевирани с частната жалба, че не са положени достатъчно усилия от съда за установяване актуалния адрес и местонахождението на подсъдимия. Последният е обявен за издирване още на 30.01.2025 г., но въпреки провежданите оперативно-издирвателни мероприятия не установен. Освен това, както вече бе посочено, предвид наложната му мярка за неотклонение „подписка“, П. е имал задължение да уведоми съответния орган при промяна на адреса си, което в случая не е сторил. С поведението си подсъдимият е поставил първоинстанционния съд пред правната и процесуална невъзможност да измени мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в която и да е друга по-лека, като според настоящия съдебен състав единствено вземането на най-тежката мярка за неотклонение би било процесуалната гаранция за осуетяване на възможността П. да се укрие, в изпълнение целите по чл. 57 НПК . Заявеното от последния, че вече се е прибрал в България и няма да се укрива не е в състояние да промени изводите на въззивния съд, доколкото П. вече веднъж е пренебрегнал задължението си да уведоми съда (респ. органите на досъдебното производство) при промяна на адреса си.

Отделно от изложеното следва да се посочи, че в рамките на извършената въззивна проверка настоящият състав също достигна до извод, че към момента не се констатират обстоятелства обуславящи промяна в интензитета на опасността на подсъдимия да извърши престъпление.

Свидетелство за гореизложеното се явява фактът, че деянието, за което му е повдигнато обвинение е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане, което е индиция, че опасността от извършване на престъпление остава реална и висока.

На следващо място, в настоящото производство освен проверка за наличието на новонастъпили обстоятелства, които да водят до отпадане на опасностите от укриване или извършване на престъпление, обусловили вземане на най-тежката мярка за неотклонение, съдът следва да установи дали са налице други нови обстоятелства, налагащи нейното изменение.

В горния смисъл, времето, през което подсъдимият вече е бил задържан, всякога подлежи на съобразяване: осъществяването на държавна принуда, откъсването от условията и средата, допринесли за извършване на едно престъпление и доколко последните са от същество да минимизират риска от извършване на ново такова или от укриване. Според настоящия съдебен 4 състав от момента на фактическото задържане на подсъдимия П. – 20.01.2026 г. до датата на постановяване на обжалваното определение – 30.01.2026 г., както и отнесено към датата, за която е насрочено следващото заседание по делото – 27.02.2026 г., не изтекъл срок, който се явява неразумен. Напротив – към момента същият е изключително кратък.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира подадената частна жалба за неоснователна, а определението на районния съд, с което направеното от защитника на подсъдимия искане за изменение на мярката за неотклонение е оставено без уважение – за правилно и законосъобразно. Ето защо обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.