Решение № 130 от 28.02.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр.... гр.... Хасково, 28....02....2023 г....

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Галя В. Ангелова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20215640102964 по описа за 2021 година

Предявени са от Н. К. Ч., от гр.Хасково против Община Хасково, ЕИК 000903946, с адрес гр.Хасково, пл. „Общински“ №1, искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД – за сумата в размер на 2 500 лева – претенция за обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, както и за сумата в общ размер на 316,80 лева, представляваща претенция за обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди.

Ищцата твърди, че на 26.02.2018г., около 08.30ч. - 08.40 ч. отивала на работа, вървейки от бул. „Раковски“ в посока към книжния пазар в центъра на град Хасково. Времето било лошо, студено и валяло сняг още от вечерта. Според нея пешеходната зона в центъра на гр.Хасково била непочистена и неопесъчена. Спускайки се покрай сградата на HAП – Хасково, била принудена да се движи по пътното платно, тъй като тротоарите били неизчистени, въпреки че няколко пъти тя била забелязала служители на „Екопрогрес“, които носели лопати. Тъй като липсвали пътеки през пешеходната зона, а паркингът бил с отъпкан сняг, преминала през паркинга на „Халите“, след което през пешеходния покрит тунел на „Халите“ и продължила към „Книжния пазар“, като пътят й минавал по ул. „Бургас“. От другия край също липсвало почистване на снега. Според ищцата там имало нещо като пътека, която се получила от преминали хора, вървящи в едни и същи стъпки, но снегът, който валял, бил мокър и поради ниските температури тази пътека била заледена, а по своеобразния тротоар пред търговските обекти бил натрупал сняг и също било непочистено, доколкото и самите търговски обекти още не били отворили. Ищцата тръгнала успоредно на 1 тази своеобразна пътека, която се била образувала в средата на алеята с административен адрес - гр. Хасково, ул. „Бургас“, между номера 1 и 3 и се подхлъзнала върху мраморната част от пешеходната зона. Настилката била непочистена, с натрупан сняг и поледица под снега и там, където било отъпкано от други стъпки, като се подхлъзнала на заледената повърхност. Подхлъзвайки се, тя чула изпукване/хрущене и усетила пронизваща болка в глезена си. След падането не могла да се изправи, а поради лошото време в този час липсвали пешеходци, които да й помогнат. Ищцата останала така и минута-две след падането установила, че не може да стане поради острата болка. Тя позвънила на своята сестра С. К. П., която дошла след около 10-15 минути, през което време ищцата не могла да се изправи от земята. Сестра й помогнала да се вдигне от земята и поради премръзването й, двете отишли на работното й място, което било от другия край на реката. Там ищцата се свързала по стационарен телефон със „Спешна помощ“, но поради натовареност на екипите и липса на основание за спешност, както и поради факта, че се прибрала на затоплено помещение, й било препоръчано сама да отиде до там. Ищцата направила опит да потърси такси, но поради лошото време свободни автомобили липсвали, което наложило да позвъни на свой близък /А. З./, който в своята обедна почивка й помогнал с превоз до там. На ищцата бил извършен преглед, удостоверен с лист за преглед на пациент в спешно отделение с № 2990, извършен в 12.50 часа и й била поставена диагноза „фрактура на ляв глезен“.

Назначена й била и образна диагностика от 26.02.2018г., с която категорично се било установило счупване на външния глезен на лявата подбедрица /външен латерален малеолус/, след което кракът й бил гипсиран. Гипсът й бил свален на 13.04.2018г., като й било назначено и съпътстващо лечение. През време на лечението провела и консултация с МДЦ „Еуровита“ ЕООД - София, приемала и медикаменти. Болката й продължила до края на месец септември 2018г., през което време куцала и търпяла неудобства, болки и страдания, което било видно от представените документи. Поддържа още, че вследствие на това счупване и към днешна дата не можела да извършва натоварвания на крака. Била лишена от възможността да провежда преходи в планината, тъй като при натоварване на глезена изпитвала болки. Такива изпитвала и при по-дълго време стоене права или при по-дълъг преход пеша, дори и по равна повърхност. Горното й създавало дискомфорт, изпитвала притеснение при снеговалеж и необходимост да върви по сняг или заледена повърхност, изпитвала болка при застудяване на времето. Посочва още, че задължение на ответната община било почистването на тротоарите, пътното платно и пешеходната зона на гр.

Хасково в централна градска част, като ги поддържа в състояние, годно за преминаване на граждани през тях, което в конкретния случай не било изпълнено и вследствие на това се стигнало до подхлъзването и претърпяната травма от ищцата. Поддържа, че Община Хасково носела пряка отговорност за настъпилия гореописан инцидент. Сочи, че дори в случая задължението за почистване на конктретното място да е било на търговец с търговски обект, това не освобождавало ответника, както да извърши контрола, така и да извърши почистването, ако такова не било извършено от търговеца. Горното обосновавало правния й интерес да претендира обезщетяване на настъпилите вследствие на увредата имуществени и неимуществени вреди. Предвид изложеното, моли съда да постанови 2 решение, с което да осъди ответника Община Хасково да й заплати сумата от 2 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.12.2018г. до окончателното й изплащане; както и сумата в общ размер на 316,80 лева, представляващи претърпени от ищцата имуществени вреди, от които: 190,49 лева – разходи за лечение, ведно със законната лихва върху сумата считано от 30.03.2018г. до окончателното изплащане и 126,31 лева – представляващи разликата между получаваното от ищцата обезщетение за неработоспособност и трудовото възнаграждение, което би получила за периода от 26.02.2018г. до 27.04.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.04.2018г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер. Твърди, че, за да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника, е необходимо кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. Възразява, че в конкретния случай ответникът не е допуснал противоправно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на законовото задължение да почиства, респ. – да осигури почистването от сняг и лед на пешеходната зона в централната част на града, тъй като в изпълнение на това си задължение бил сключил Договор за възлагане на обществена поръчка с „Грийн партнърс- БКС-2016“ ООД, като една от дейностите, предвидени за изпълнение в него, била и дейността „метене“- ръчно почистване на сняг и лед при зимни условия. На стр. 176 от маршрутния график за дейност „снегопочистване на спирки на обществения градски транспорт на територията на гр.Хасково“, съдържащ се в Плик №2 „Предложение за изпълнение на поръчката“, подаден във връзка с посочения договор, под № 28 било предвидено, че изпълнителят ще почиства сняг и лед на улица „Бургас“ в гр.Хасково в часовия диапазон от 07:00 до 08:15:54 часа, от което следвало, че изпълнителят имал задължението да почисти улицата и тротоарите във време, предхождащо това на станалия инцидент. Освен това, в чл.39 ал.1 от договора било предвидено, че изпълнителят носел отговорност по искания и претенции и за разноски, направени във връзка с имуществени и неимуществени вреди, причинени на трети лица, включително телесна повреда, при или по повод изпълнение на задълженията по този договор. Видно от ред № 28 от протокол за ръчно почистване на сняг и лед на територията на Община Хасково на дати 26, 27 и 28 февруари 2018г., фирмата- изпълнител била извършила задължението си за ръчно почистване на площ с ширина 3 метра по дължината от 55 метра на ул. „Бургас“ в гр.Хасково, а съгласно техническото предложение на фирмата една площ се определяла като почистена, ако уличната настилка не е покрита със сняг и нямала заледяване. Тоест - със съставянето и подписването на протокола за ръчно почистване на сняг на датата на инцидента от представители на възложителя и изпълнителя, се доказвало изпълнението на задължението от ответника за снегопочистване и оказване на контрол върху дейността по почистване от изпълнителя. Освен това, според ответника можело да се допусне и наличието на съпричиняване на увреждането от страна на ищцата, като било вероятно същата да е проявила известна доза небрежност, движейки се прекалено бързо и по своеобразната пътека от утъпкан сняг, вместо по тротоара. Освен това, липсвали 3 и доказателства за наличието на нейни придружаващи заболявания, водещи до нарушение на координацията й, тъй като при наличието на такива било възможно същата да падне на улицата сама, а не вследствие наличието на сняг и лед. Ответникът възразява още, че от изложеното в исковата молба не можело да се направи категоричен извод за настъпване на претендираното увреждане по описания начин, а твърденията за наличието на причинноследствена връзка между поведението на ответника и претърпяната травма били недоказани.

Предвид изложеното, моли съда да отхвърли исковете като недоказани и неоснователни.

Алтернативно, в случай на уважаване на исковете, ответникът ги оспорва по размер, като ги счита за прекомерно завишени и неотговарящи на действително причинените вреди. В случай на уважаване на исковата претенция, моли обезщетението за неимуществени вреди да бъде определено от съда по справедливост, като значително намали претендирания от ищцата размер. Претендира присъждане на разноски по делото и прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор на исковата молба, на основание чл.219 ал.1 от ГПК, ответникът е поискал да бъде привлечено като трето лице-помагач на негова страна „Грийн партнърс БКС-2016г.“ ООД с ЕИК 204381262, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.

„Цариградско шосе“ № 48-50, представлявано от управителя П. Й. Ц., който бе конституиран в настоящото производство с Определение № 349 от закрито съдебно заседание, проведено на 02.03.2022г.

На основание чл.219, ал.3 от ГПК, в условията на евентуалност, в срока за отговор на исковата молба, ответникът предяви обратен иск срещу третото лице-помагач на страната на ответника „Грийн партнърс - БКС-2016г.“ ООД с правно основание чл.54 от ЗЗД – за претендираните от ищцата суми, представляващи обезщетения за имуществени вреди в размер на 316.80 лева и за неимуществени вреди в размер на 2500 лева, както и законната лихва върху сумите от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите.

Претендира направените по главния иск разноски, както и разноските по обратния иск спрямо третото лице.

На третото лице –помагач са изпратени преписи от предявения обратен иск и уточняваща молба към него, ведно с приложенията им, като му е дадено право на отговор в едномесечен срок от получаването им, като му се указаха възможностите и последиците по чл.131-133 от ГПК. По делото е постъпил отговор на обратния иск от третото лице-помагач, в който сочи, че макар принципно исковете да били допустими, исковата молба била нередовна. По същество намира предявения обратен иск за неоснователен и недоказан. Не оспорва твърдението за наличие на облигационни отношения между него и Община Хасково по силата на валидно сключен договор за обществена поръчка с предмет осъществяване на дейности по почистване на пътната инфраструктура от сняг и лед. Не оспорва факта, че изпълнителят поел задължението по силата на посочения договор за почистване на процесния участък към момента на настъпване на инцидента, а именно - на ул. „Бургас“, но оспорва твърденията за неизпълнение на задълженията от страна на изпълнителя, поети от него по договора за обществена поръчка. Поддържа, че процесният участък на ул. „Бургас“ в 4 гр.Хасково бил общинска собственост и се стопанисвал от ответника, който носел задължението да поддържа пътя в изправно състояние, така че да може да се използва по предназначение, като възлагането на задълженията по поддържане на пътната инфраструктура на третото лице-помагач не го освобождавало от отговорност, респективно - не прехвърляло отговорността за претърпени от трети лица вреди върху изпълнителя.