Решение № 1110 от 29.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1110 гр. Варна, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20243100501432 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. Н. Н. с ЕГН ********** , чрез пълномощник адв. Й. А., срещу Решение № 1927/28.05.2024г. по гр.д.№ 8350 от 2023г. по описа на ВРС, с което Г. Н. Н. ЕГН ********** с адрес: ***, е осъден да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕИК 000694286 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано“ № 5 сумата 1000 лв. /хиляда лева/, частичен иск от целия в размер на 17530 лв., представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение на „Дженерали Застраховане“ АД по заведена щета № 211369597 за нанесени материални щети на МПС „**", модел „**“ /“**“/, с peг. № **, собственост на К. К. Р., в резултат от настъпило на 24.11.2022 г. пътнотранспортно произшествие по вина на ответника Г. Н. Н., като водач на МПС „**“, модел „**“ /“**“/ с peг. № **, собственост на Н. К.а Г., като при настъпването на пътнотранспортното произшествие ответникът е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, като автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективирана със застрахователна полица № BG/03/122003076515 на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, валидна от 22.10.2022 г. до 21.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.06.2023 г. до 1 окончателно й изплащане, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Жалбоподателят счита, че липсват аргументи въз основа, на които съдът да обоснове извода за наличие на материалноправните предпоставки за възникване на регресното вземане на застрахователя. Оспорва се извода на съда, че водачът на МПС ** с рег. № ** е употребил алкохол преди ПТП.

Счита се, че необосновано исковият съд се позовал на свидетелските показания на водачката на увредения автомобил, без да кредитира прекратеното ДП №566/2022г. поради невъзможност да бъде доказан моментът, в който е употребен алкохол от делинквента, както и показанита на свидетеля, който бил видял ответника да употребява алкохол след настъпилото ПТП. Моли за отмяна на решението, отхвърляне на иска изцяло и присъждане на разноски в двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕИК 000694286, чрез пълномощник депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба.

Оспорва възраженията на въззивника за липса на мотиви в решението относно релевантните за спора факти. Настоява за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

По делото не е било спорно, а и от представения протокол за ПТП е установено, че на 24.11.2022 г. в 19.30 часа е настъпило ПТП между управляваното от ответника по иска Г. Н. Н. МПС „**“ с рег. № ** и лек автомобил „**“ с рег. № **, управлявано от К. К. Р..

Като причина за настъпване на инцидента в протокола за ПТП е посочено, че участник № 1 /автомобилът, управляван от ответника/ не пропуска движещия се по пътя с предимство участник № 2 /автомобилът, управляван от водача К. Р./ в кръговото движение.

Съгласно приетото без възражения от страните заключение по САТЕ на 24.11.2022 г. около 19:50 часа Участник 2 с лек автомобил „**“ с рег. № **, управляван от К. К. Р., се е движил в гр. Варна по главен път I-9, на 95 км. в кръговото кръстовище на спирка „Миньор“. Участник 1 с лек автомобил „**“ с рег. № **, управляван от Г. Н. Н., се е движил в посока от к. к. Златни пясъци към гр. Варна. Лек автомобил „**“ с рег. № ** при навлизане в кръговото 2 кръстовище удря движещия се в него лек автомобил „**“, с рег. № **, който вследствие на удара се отклонява наляво спрямо траекторията си на движение и се удря в намиращата се в лявата му страна мантинела. Вследствие на удара настъпват материални щети по автомобилите. След съпоставяне на уврежданията на лек автомобил „**“, с рег. № ** /описани от застрахователя в Опис на претенция и видими на предоставения снимков материал/, скицата в Протокол за ПТП, експертизата счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следният – пряк контакт между процесния автомобил докато се движи в кръговото движение, и автомобил, навлизащ в кръговото движение от дясната му страна, като вследствие на удара лек автомобил „**“, с рег. № **, се отклонява наляво и се удря в предпазно ограждение тип мантинела, намираща се от ляво на платното за движение. Експертизата счита, че механизмът на настъпване на произшествието отговаря на описаната схема в протокола за ПТП.

След съпоставяне на установените увреждания по лек автомобил „**“, с рег. № **, се установява, че е възможно нанесените щети по увредения автомобил да са причинени при констатирания механизъм на настъпване на ПТП, като същите отговарят по степен и вид.

Общият размер на средната пазарна стойност на ремонта, необходим за възстановяване на щетите, причинени на процесния автомобил към момента на ПТП, е в размер на 21261.69 лв. Направените от „Дженерали застраховане“ АД ликвидационни разноски в размер на 30 лв. за оглед и експертиза съответстват на обичайните такива при такъв тип щети.

От представеното по делото преводно нареждане от 23.12.2022 г. се установява, че в полза на К. К. Р. застрахователят „Дженерали застраховане“ АД, предвид наличната застраховка „Каско на МПС“ за лек автомобил „**“, с рег. № **, е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 17500 лв.

Не се спори, че автомобилът, управляван от ответника, е собственост на Н. К.а Г., като за същия има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ищцовото дружество със срок на валидност 22.10.2022г. – 21.10.2023г., действаща към датата на настъпилото на 24.11.2022г. застрахователно събитие.

„Дженерали застраховане“ АД е поискало заплащането на сумата 17530 лв., за което при ищеца е образувана щета № 47102222301250. Представени са доказателства, че в полза на „Дженерали застраховане“ АД е изплатена сумата 39246.75 лв., след извършено прихващане между дължимите от ищеца суми по претенции, включително процесната, в общ размер от 80863.09 лв. и тези, дължими от „Дженерали застраховане“ към ищеца в размер на 41616.34 лв.

Видно от представената от пето РУ при ОД на МВР административнонаказателна преписка срещу виновния водач Г. Н. Н. е съставен АУАН от 24.11.2022г., съответно е издадено Наказателно постановление от 19.01.2022г., влязло в законна сила на 17.11.2023г., за това, че на 24.11.2022 г. при управление на лек автомобил „**“ с рег. № **, не пропуска движещия се по пътя с предимство на кръстовище лек автомобил „**“, с рег. № **, с което виновно е нарушил чл. 50, ал. 1 ЗДвП.

След реализиране на ПТП е извършена проба за алкохол на ответника с дрегер от мл. автоконтрольор П. Б., като видно от талон за изследване № 133314/24.11.2022 г., приложен към материалите по изисканото досъдебно производство № 566/2022 г., проверката е извършена в 20:31 часа, като е 3 отчетен положителен резултат – 1.98 промила.

Г. Н. е отведен в МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД, където, видно от протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 1388/25.11.2022 г., се доказва етилов алкохол в количество 2.26 промила в кръвта на ответника.

От показанията на разпитания свидетел К. Р. се установява, че през поголямата част в периода от момента на настъпване на произшествието до пристигането на полицейските служители на място ответникът е бил навън, наблизо до двата автомобила, повтарял е, че е виновен, искал е доброволно да уредят отношенията си без намесата на компетентните органи.

В показанията си свидетелят К. Р., колега на ответника, като видял автомобила на ответника при ПТП-то, спрял колата си, отишъл при него, за да го попита дали е добре и го видял, че държи едно шише, при което го спрял, за да не пие.

Спорен пред настоящата инстанция е въпросът налице ли е фактическия състав на регреса по чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ, и по-конкретно към момента на ПТП употребил ли е виновният за събитието водач алкохол над допустимата от закона норма.

Категорично е установено, че непосредствено след ПТП на 24.11.22г. в 20.31 часа при извършена от служител на МВР КАТ предварителна проба за алкохол с Дрегер Алкотест 7510 № NA 0166 уредът показва положителен резултат от 1.98 промила.

Впоследствие с протокол № 1388/25.11.2022г., изд. от МБАЛ Св.АннаВарна, въз основа на изследване по медицински протокол от 24.11.2022г., д-р Н.а, установява наличие на етилов алкохол в кръвта на Г. Н. в количество 2.26 промила.

Като правопоспособен водач на МПС въззивникът Н. е длъжен да знае, че при управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила до 1.2 промила на водачите се налагат административни наказания, а ако концентрацията на алкохол е над 1.2 промила е предвидена наказателна отговорност по чл. 343б от НК.

Разколебаване на извода, че към момента на ПТП виновният водач е бил вече под упойващото въздействие на алкохола в съответната концентрация, същият се опитва да предизвика посредством показанията на св. Р..

Последният изнася пред исковия съд, че видял ответника, който „беше хванал така между краката си една бутилка и беше така…по към края вече, почти беше изпита“.

При извършената справка със съдебния протокол се установява, че в нито един момент от показанията на свидетеля не се съдържа информация водачът Н. да е държал бутилка именно с алкохол, съотв., че е надигал да пие от нея, включително да е миришело на алкохол в колата, както и липсват каквито и да било данни в периода на срещата между двамата, тоест преди пристигането на дежурен екип на КАТ Пътна полиция Н. да е употребявал алкохол в каквото и да било количество и вид.

При тези факти следва да се приеме, че към момента на ПТП въззивникът е вече бил употребил алкохол, с което обстоятелство е завършен фактическия състав на регресното право по чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ.

С изплащането на застрахователно обезщетение застрахователят по 4

„Гражданска отговорност“ встъпва в правата на увредения срещу виновния водач, като съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по ЗдвП, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма /0.5 промила по аргумент от разпоредбата на чл. 174, ал. 1 ЗДвП/, какъвто именно е и настоящият случай.