Решение № 260048 от 03.05.2022, Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260048 гр. Кюстендил, 03.05.2022 год.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на единадесети април, две хиляди двадесета и втора година в състав:

Председател: Чавдар Тодоров при секретаря Цветанка

Александрова, като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр.д. № 2408 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Я.В.В., ЕГН ********** ***, чрез адв. А.П. ***, със съдебен адрес ***, е предявил против Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи на Република България, седалище и адрес на управление: град София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, искове да бъде осъдена ответната дирекция да му заплати сумите, представляващи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 21.11.2016г. до 21.11.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 21.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за забава за процесния период.

Производството по делото бе спряно на основание чл.631, във вр. с чл.633 от ГПК до приключване на производството по преюдициално дело № С-262/2020 год. на СЕС. Решението по посоченото дело е постановено на 22.02.2022 год., поради което съдът е възобновил производството по настоящото с Определение от 11.03.2022 год. на съда.

В открито съдебно заседание представената искова молба се поддържа от ищеца, чрез своя процесуален представител. Претендират се разноските по делото.

Ответникът, представляван от юрисконсулт, претендира отхвърляне на исковите претенции, поддържа описаното в отговора на исковата молба, като моли съда да присъди направените по делото разноски.

С писмена молба от адв. П. и на основание чл.214 от ГПК е направено изменение на предявените искове относно размера им, като претенцията да се счита за предявена за сума в размер на 1323,48 лева главница и 163,44 лева лихва за забава, като се отказва от исковете за разликата над претендираната след изменението горница.

Ответната страна не взима становище по изменението на размера на предявените искове.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че ищецът е изпълнявал длъжността „старши полицай“ при ГПУ - Олтоманци при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман за процесния период.

От представените 36 бр. платежни бележки (л.31 до л.67 от делото) се установяват начислени в полза на ищеца плащания за период от 01.11.2016г. до 30.11.2019г.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Р.Й.. От заключението на експерта се установява положения нощен труд от ищеца за процесния период от от 21.11.2016г. до 21.11.2019г. – 1308 часа. За процесния период преизчисления положен нощен труд с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен е 186 часа и е на стойност 1323,48 лева. Експертът уточнява, че за периода 21.11.2016 – 31.12.2016г. неизплатения приравнен нощен труд е в размер на 41,37 лева, за календарната 2017г. е в размер на 318,27лв., за календарната е в размер на 441,11 лева и за периода от 01.01.2019 – 21.11.2019 е в размер на 522,73 лева. Мораторната лихва е в общ размер на 152,68 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на посочените доказателства.

При така установените фактически обстоятелства по делото, от правна страна съдът намира следното:

Предявеният главен иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, а правното основание на иска за обезщетение за забавено плащане - чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Между страните няма спор, че ищецът е държавен служител – полицейски орган, полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР – чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗМВР /чл. 142, ал. 2 от ЗМВР/, че е изпълнявал задълженията си на смени по предварително утвърдени графици, че част от смените са били нощни с продължителност от 22.00 часа до 08.00 часа, че в исковият период е било въведено тримесечно сумиране и отчитане на работното време.

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Дневното работно време е обичайното работно време.

Нощен е трудът, който се полага от 22. 00 ч. до 06. 00 ч. – чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или сумирано/ – виж чл. 9, ал.

2 НСОРЗ и на второ място – в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ. Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-големия разход на умствена и физическа енергия от престираната работна сила от работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на човека време от денонощието, през което трудът се полага /виж и Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. дело № 405/2011 г., IV г. о., ГК/.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители /какъвто несъмнено е ищецът съгласно чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР/ се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 ч. до 6. 00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т.

2 и ал. 6 ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г. / – че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.

Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 г. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. за отчетния период се умножава по 0. 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период/.

Същевременно съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, полагащи труд за времето между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., се ползват със специална закрила по КТ. При липсата на правило за отчитане на нощния труд в специалния закон – ЗМВР /до изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИДЗМВР от м. юли 2020 г. / и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР, то при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР, работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме противното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България и чл. 14 ЕКЗПЧОС /виж и Решение № 311 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. дело № 1144/2018 г., ІV г. о., ГК/.

В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на ответникът за неприложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд.

При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място / чл. 9, ал.

2 НСОРЗ/. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/. Следователно нормалната продължителност на дневното работно време, установени при подневно отчитане на работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа – това е първата от двете величини, необходими за изчисляване на приложимия коефициент. По отношение на втората от тях настоящият състав на съда приема, че за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време се изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3 ЗМВР/. Т. е., от посочената норма е видно, че 8-часовото ограничение при полагане на нощен труд на смени се отнася за случаите на сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период, а не за случаите на подневно отчитане на работното време, която е различна форма на отчитане на труда. През исковия период в ЗМВР липсва норма, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време. Ето защо при подобна празнота в специалния закон следва да се приложи общото правило на чл.

140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно отношението между нормалната продължителност на дневното работно време /8 часа/ и нормалната продължителност на нощното работно време /7 часа/, установени за подневно отчитане на работното време на служителите в МВР, е 1.143.