Решение № 111 от 11.07.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. *, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Яна В. Ангелова

Весела К. Спасова при участието на секретаря В.Д.Д. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Въззивно гражданско дело № 20242300500088 по описа за 2024 година

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на К. Г. И. от с.*, обл.

Ямбол, против Решение № 640 от 12.12.2023 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. №3071/2023 г., с коeто съдът e наложил мерки за защита на В. К. И., ЕГН ********** и С. К. И., ЕГН ********** срещу осъществено спрямо тях домашно насилие от страна на К.

Г. И., ЕГН ********** , като г о e задължил да се въздържа от извършване па домашно насилие по отношение на В. К. И. и С. К. И.; наложил е и мерки за защита на М. С. К., срещу осъществено спрямо нея домашно насилие от страна на К. Г. И., като го е задължил да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на същата, отстранил го е от съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр. *, ж.к.'****, за срок от девет месеца, забранил е на К. Г. И. да приближава М. С. К., жилището, местоработата и местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м., за срок от девет месеца; на основание чл.5, ал. 4 от ЗЗДП, ЯРС е наложил на К. Г. И. глоба в размер на 300 лв, и го е осъдил да заплати държавна такса и направените разноски от молителите.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът не е изпълнил процесуалното си задължение за обсъждане на доказателствените средства сами за себе си и в съвкупност с останалите; не е извършил анализ на свидетелските показания от гледна точка на пълнота, изчерпателност, убедителност, вътрешна съгласуваност и логическа последователност, като съдът е използвал части от тях избирателно. Според въззивника е неправилен и незаконосъобразен изводът на съда за наличие на данни, подкрепящи тезата за извършено домашно насилие, както по отношение на М.К., така и по отношение на малолетните деца В. и С.. Счита за напълно произволен извода на съда, обосноваващ уважаване на молбата по 33ДН по отношение на малолетните деца, че са били обект на психическо насилие, тъй като очевидно са ставали свидетели на осъществено спрямо тяхната майка психическо насилие.

Излагат се доводи, че решението е необосновано и поради обстоятелството, че съдът съвсем формално е посочил, че в процесния случай, освен декларацията по чл.9, ал.З от ЗЗДН която може да служи като доказателство, твърденията на молителите се подкрепят частично от 1 показанията на св.А. и св.Х., без да анализира подробно тези показания с оглед наличието на противоречия и явната заинтересованост на св.Х.. Съдът не е отчел, че св.Х. при проведения разпит в откритото съдебно заседание е дала вътрешнопротиворечиви и напълно диаметрични показания. Възззивникът излага своята преценка на гласните доказателства, в несъгласие с констатациите на съда. В жалбата е направен анализ на правната уредба на доказателствата в производството по ЗЗДН и е изведен извод, че представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителката М. К. в качеството й на майка на малолетните деца С. и В. е негодна да установи твърдените актове на насилие по отношение на малолетните деца С. и В., а и по отношение на майката. Изложени са доводи, че не съдържа пълна индивидуализация на процесното домашно насилие, на твърдените актове края на м.август началото на м. септември и в края на м. септември, по начина, предвиден в закона. В жалбата се иска ЯОС да отмени решението, да остави молбата без уважение, със законовите последици. Направено е искане, ЯОС да присъди направените от страната разноски в двете инстанции.

Не е подаден отговор на жалбата от въззиваемите.

В с.з. въззивникът не се явява, но чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и пледира за уважаването й.

Въззиваемите не се явяват и не изпращат представител в с.з.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с подадена от М. С. К., лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца В. К. И. и С. К. И., молба за издаване на заповед за защита и постановяване на мерки за защита за извършени от К. Г. И. от с.*, обл. *, спрямо тях актове на домашно насилие. Посочено е било, че на 18.11.2023 г. в гр.Благоевград по време на състезание на първото дете ответникът е проявил агресивно отношение към майката, а в стаята на хотела е започнал да я обижда, псува и упреква в присъствието на детето С.. В отговор на молбата да заведе детето на вечеря, е започнал да крещи, да обижда молителката и с цинизми, насочил се е да я удари, но дъщеря им е застанала между тях и плачейки го е молила да не удря майка й. Вечерта молителката е открила в джоба на ответника нож и пакетче, съдържащо наркотично вещество. Уплашила се е, той да не се събуди и да я нападне и е отишла в съседната стая, в която се е намирала майка на друга участничка в състезанието. Помолила е сестра си, да ги прибере на връщане от гр.Благоевград. Предвид страха, който е изпитвала, от 19.11.2023 г. е заживяла заедно с двете деца в дома на сестра си. В молбата са описани и актове на насилие, осъществени на 06.08.2023 г. в присъствието на двете деца-психическо и физическо насилие-побой над майката. В края на м. август и началото на м. септември 2023 г. в присъствието на сестрата на молителката ответникът я е обиждал, псувал и крещял, че ще й забучи вила във врата. В края на м. септември в с.* през нощта силен шум навън е стреснал молителките. На двора са видели, че ответникът хвърля предмети по земята. Двете деца са се разплакали от страх и са помолили майка си, да извика някого да ги изведе от там.

Ответникът е оспорил твърденията в молбата и е пледирал за отхвърлянето й като неоснователна.

ЯРС е приел молбата за основателна- че са извършен спрямо молителите твърдените актове на домашно насилие. Намерил е, че се касае за психическо насилие, изразяващо се в отправяне на обиди и закани за физическо насилие на посочените в молбата дати – 18.11.2023 г. вечерта в хотелска стая, в края на м. август и началото на м. септември в с. * и в 2 края на м. септември в с. *, а по отношение на молителките В. И. и С. И. – психическо насилие, изразяващо се в това, че очевидно са ставали свидетели на осъществяваното спрямо тяхната майка психическо насилие. Според ЯРС освен декларацията по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН, която може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита, твърденията на молителите се подкрепят частично от показанията на св. А. и Х., последните ценени при условията на чл. 172 от ГПК. Същевременно по делото не са ангажирани доказателства, които да оборват изложеното в декларацията. Съдът е наложил мерките по чл.5, ал.1, т.1, 2 и 3 ЗЗДН за срок от девет месеца по отношение на М. К., а по отношение на В. И. и С. И. - мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, като е задължил ответника да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо тях. Наложил му е глоба в размер на 300 лева.

Фактическата обстановка по делото не е изцяло безспорна.

Не е спорно, че М. К. и ответника са живеели на съпружески начала и са родители на децата В. И., родена на *** г. и на С. И., родена на *** г., видно от представените удостоверения за раждане от *** г., съответно от *** г., издадени от Общ. *.

Молителката е представила Декларация от 23.11.2023 г. по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, в която е изложила описаните в молбата за защита актове на домашно насилие.

Св. А., без родство със страните, дава показания, че се е намирала заедно с тях в гр.Благоевград в периода 17-18 ноември 2023 г., по повод участие на децата им в състезание по художествена гимнастика. Стаята й в хотела е била съседна на тази на страните и късно през нощта молителката М. К., носейки детето си С. на ръце, е почукала на вратата разтреперана, притеснена, че е открила във връхната дреха на ответника пакетче с бяло, кристално вещество и острие на нож. Казала е, че това е наркотично вещество, че ответникът е заспал. Обадила се е на сестра си, която я е успокоила и са се уговорили, на другия ден същата да я вземе. На следващия ден молителката е помолила свидетелката да я откара с детето до бензиностанция, откъдето да я вземе сестра й. Последната я е чакала в една уличка в автомобил. Ответникът е отпътувал с брат си. Свидетелката не е виждала страх у детето С. от баща му.

Св. Х. – сестра на първата молителка и леля вторите две-дава показания, че в края на август – началото на септември сестра й я е помолила да я закара до с. *, за да си оправи отношенията с ответника. Свидетелката е запозната, че между тях има кавги, за които е чувала по телефона и от децата, които са плачели, че родителите им се карат и баща им бие майка им. Св.Х. е присъствала на срещата между последната и ответника в с.*. Той е отправил грозни обиди към сестра й, вкл. заплаха, че ще я убие с вила. Държал е вила или лопата. В случаите, когато двамата са се скарвали, ответникът е заминавал за селото, а роднините са помагали на майката да се грижи за децата. След последния случай майката заедно с децата са се установили при другата й сестра.

Св. И. – майка на ответника и баба на вторите две молителки- посочва, че страните са се разделили след пътуването в гр.Благоевград. Кавгите са започнали от средата на лятото.

Свидетелката сочи, че по-скоро синът й е насилван психически и физически от съжителката си. Децата не са се страхували от него и са се радвали, когато го видят. Той ги е водел на детска градина, училище, на тренировки. Когато са били в Благоевград, внучката й С. й се е обадила, била е много спокойна и е казала, че много й харесва там. Имало е такава вечер, в която майката се е обадила на свидетелката, да отиде да я вземе с децата от жилището им с ответника, т.к. се скарали с него и му е сърдита. Останали са една вечер при нея. На следващия ден са отишли при сестрата на молителката, която е започнала да звъни на свидетелката и да крещи, че нищо не е направила за нея.

Св. И. – брат на ответника и вуйчо на вторите две молителки- сочи, че е закарал страните в Благоевград, по повод на състезание. Към този момент страните са живеели заедно. По време на състезанието не е забелязал да се е случило нещо необичайно. Вечерта свидетелят се е намирал в друг хотел. На другия ден е отпътувал заедно с брат си, а М. К. и детето С. -с друг автомобил, т.к. не е пожелала да тръгне с тях. Не е имало прояви на агресия. Другият автомобил е спрял на една бензиностанция, а свидетелят и брат му са продължили. Според 3 свидетеля децата не се страхуват от баща си. Последният е с отнета шофьорска книжка заради отказ от тест за наркотици.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Поради това е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата ал.2 на чл.269 ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощия да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е задължителната практика на ВКС, съдържаща се в ТР №1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК- т.1.

При извършване на служебната проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата инстанция намира, че ЯРС е постановил валидно и допустимо решение, а при преценка въз основа на оплакванията в жалбата намира същото и за правилно.

Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН в редакцията към датата на твърдяното насилие и на подаване на молбата за защита, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.