Определение № 619 от 12.09.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 619 гр. Пазарджик, 12.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20255200500553 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.248 ал.3 от ГПК.

Обжалва се Определение №1323 от 24.04.2025г. на Пазарджишки районен съд постановено по гр.д.№4625/2024г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молба по чл.248 от ГПК с вх.№8892 от 27.03.2025г. на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК-207024290, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №115 Е, ет.5 чрез пълномощник -адв.Х. М. от САК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Определението се обжалва с въззивна частна жалба с вх.№14825 от 23.05.2025г. подадена от на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК-207024290 чрез адв. Х.

М. от САК с доводи за порочност като неправилно. Твърди се, че Представеният по делото договор по чл. 38, ал. 1, т. 3. пр. 2-ро от ЗАдв. не установява безспорно, че страните по него се намират в близки отношения; че с молбата по хода на делото от 06.02.2025 г жалбоподателят оспорил относимото към отношенията на страните по договора за правна помощ качество, въз основа на което се претендират разноски на основание чл. 38, ал.

2 от ЗАДв. Твърди, че на жалбоподателя служебно му е известно че между процесуалния представител на ищеца и множество други кредитополучатели, водещи дела срещу ответното дружество, са сключени идентични договори за безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. З, пр. 2-ро ЗАдв., които са представени по най-малко дванадесет други съдебни производства в страната, /цитират се такива/ като доказателство, че страните се намират в близки отношения, от което следвало, че съдът следва да им присъди разноски на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Твърди се ,че доколкото сключването на договор за безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т.

1-3 ЗАдв. се явява изключение от правилото за авансово заплащане на 1 адвокатските възнаграждения съгласно Закона за адвокатурата, както и с оглед на естеството на безплатната правна помощ, която има за цел да гарантира достъп до правосъдие на лицата с финансови затруднения, както и да освободи от авансово плащане на хонорари близките, роднините и колегите на адвоката, следва да се съблюдава действителното наличие на тези изключения и да не се допуска злоупотреба с правото на разноски на посочените основания. В този смисъл, разноските по делото и в частност адвокатско възнаграждение, не следвало да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респективно за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на страните и че съдът следва да осуети такава злоупотреба и да не допуска необосновано и непропорционално разместване на имуществени блага /посочва се определение № 174 от 26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр.д.№ 560/2021 г. трето г. о.

ГК/. В тази връзка се поддържат направените доказателствени искания с молбата си по чл.248 от ГПК. Поддържа се още, че районният съд неправилно е присъдил разноски по всеки от предявените искове, като с решението било уважено искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 960 лева, като присъденото възнаграждение се отнасяло за защитата на ищеца по два установителни иска за прогласяване на нищожността на клаузи от процесния договор и че така присъденото адвокатско възнаграждение е по два иска, с които се защитава един и същи материален интерес. Допълва, че исковете произтичат от едно правоотношение и защитават един интерес, предвид това на ищцовата страна не се дължат разноски и по двете претенции, и че дори и двата иска на ищеца да бъдат уважени, то възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие следва да бъде присъдено на база общия материален интерес, а не за всеки иск поотделно. Твърди че, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединени оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове-Определение 29 от 20.012020 г. на ВКС по ч. т. д. №2982/2019 г. II т. о. , практиката, която била припозната и от първоинстанционните съдилища в страната. По отношение на размера на присъденото адвокатско възнаграждение, се поддържа, че същото не е съобразено с промените в националното законодателство, продиктувани от Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело С-4З8/22г., според които Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения е изменена на „Наредба №1/2004г. за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа“ (ДВ. бр. 14 от 2025 г.) като посочените размери на възнагражденията за адвокатска работа нямат задължителен характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а единствено могат да служат за ориентир; че в Допълнителните разпоредби на „Наредба №1/2004 г. за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа“ (ДВ. бр.14 от 2025 г.) са уредени и критериите, които следва да се съобразят във всеки конкретен случай при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, като от значение са вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото / Определение № 50015 от 16.02.2024г. по т.д.№1908/2022 г. на ТК. I отд. на ВКС. Допълва, че съгласно §1a, ал. 2, т.2 от същата Наредба , при определяне на фактическата и правна сложност на случая се вземат предвид: видът и обемът на проверяваните документи и книжа и необходимото време за проучване на случая от фактическа страна, включително необходимото време за провеждане на срещи с клиента и други лица, за огледи на недвижими имоти, вещи и консултация със специалисти в съответната област и други необходими действия съобразно конкретния случай; видът и обемът на приложимата нормативна уредба, съдебна практика и правна литература от значение за 2 разрешаване на случая; комуникация с клиента или трети лица на чужд език; извършване на адвокатската работа в почивни или празнични дни; коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото.

Акцентира, че в случая освен вида на делото, количеството извършена работа, правната и фактическа сложност и процесуалното поведение на страните, следва да се съобразят и допълнителни критерии, произтичащи от спецификата на спора, като по спорните въпроси по делото съществува значителна по обем съдебна практика; съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори чл. 7, ал. 2 ГПК (ДВ, бр.

100 от 2019 г.); Решение на Съда от 13 юли 2023 г. по дело С-З5/22 на СЕС и Решение на Съда от 21 март 2024 г. по дело С-417/22 на СЕС дават указания на националните съдилища да изследват като основен критерий при разпределяне на разноските по дела като настоящото дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна потребителя, както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца Заключава, че всичко изброено в своята съвкупност налагало извода, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в значително по-нисък размер от посочения ориентир в Наредбата. Моли да се отмени Определение №1323/24.04.2025 г. постановено по гр.д.№4625/2024 г. на РС- гр. Пазарджик, XVIII с-в, с което е оставена без уважение подадената от дружеството по чл. 248 от ГПК и да се постановите друго, с което да откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност да се намалят значително. Жалбоподателят не сочи конкретен размер на разноските, който по негова преценка би го удовлетворил като задължение към насрещната страна.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№18540 от 30.06.2025г. от насрещната по спора страна физическото лице -потребител Г. П. Г., ЕГН ********** чрез пълномощника си адв. Д. Г., в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Относно предпоставките за присъждане на адв. възнаграждение, моли съдът да има в предвид че правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 предложение второ от ЗА, е установено със закон; че в тази хипотеза адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ; че при липсата на легална дефиниция на категорията „близки”, принадлежността към нея не може до се установява с писмени доказателства и на преценката на адвоката принадлежи правото да определи кои лица се включват в тази категория; че за да се упражни това право е достатъчно адвоката да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. второ от ЗА, каквото е налице, като не се нуждаело от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Сочи съдебна практика. Акцентира, че правото да определи кои са субектите, притежаващи това качество, законът е предоставил на преценката на адвоката и породи тази причина той не е обвързан от съобразяването с каквито и да било обективни критерии, доколкото понятието „близост“' има единствено и само чисто емоционално измерение. Цитира съдебно практика. Допълва, че относно предоставения от адв.Г. договор за правна защита и съдействие, в него е описано, че защитата се упражнява „безплатно при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата“ и че съгласно константната и актуална съдебна практика, достатъчно е адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1 , т. 3, пр. 2 от ЗАдв, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че доверителят е близък на адвоката3 определение 60173 от 08.11.2021 г. по гр. д. 1590/2021 г.. I г. о. но ВКС, определение №207 от 26.06.2019 г. по т. д. № 2277/2018 г., т. к., И т. о. на ВКС, определение №507 от 19.09.2018 г. по ч. т. д. 1972/2018 г., т. к., II т. о. на ВКС;

Определение №192 от 17.01.2025 г. по ч. гр. д. №4191 / 2024 г. на Върховен касационен съд, 1 гр. отделение. По отношение на доказателствените искания на частния жалбоподател ответника поддържа, че искането за задължаване на ищеца под страх от наказателна отговорност да представи нотариално заверена декларация, е преклудирано — като доказателствено искане на този етап, и на второ място и абсурдно, доколкото според цитираната в отговора съдебна практика от 2025-та година на ВКС, преценката за близост е на адвоката, не може до бъде установено с писмени доказателства и има чисто емоционално измерение.

По въпроса за размера на присъденото адвокатско възнаграждение се поддържа, че съда е сезиран с два иска, като съгласно измененото и обнародвано в ДВ на 18.02.2025 г. Наредба за адвокатските възнаграждения и най-вече правния обичай, за всеки отделен иск се дължи възнаграждение.

Счита размерът на възнаграждението за справедлив предвид, че защитата по двата иска стъпва на различни основания, аргументи и правни норми; че макар интересът да е по същество общ — намаляване на паричното задължение на ищцата, то в случая ставало на въпрос за две отделни линии на защита; че относно искането за присъждане на възнаграждение под минимумите в НМРАВ, било служебно известно на съда, на процесуалния представител на ответното дружество защитава не само това, а и още две небанкови финансови институции от групата на ЕМ ВИ Файненс ООД, като при насрещен иск относно заетата сумо в хипотезата на чл. 23 от 3ПК прилага списък с разноски, видно от който му е заплатено размери съгласно Наредбата + ДДС. Квалифицира искането за присъждане на адв. възнаграждение в размери под определените с Наредбата за неоснователно и неетично. Допълва още, че след решението на СЕС съдът е необвързан от НМРАВ, а след изменението й размерите в нея са само ориентир, необвързващ съда, но това не означавало, че възнаграждение не може да бъде определено в съответстващ на наредбата размер; че ползотворният за клиента резултат от уважените искове е резултат от положения от адвоката труд, който труд не включва само и единствено правните и фактически действия, а и административнотехническото дейност за организиране по делото и подготовката на адвоката за него. Поддържа се още, че от страна на пълномощника на ищцата е подходено компетентно и отговорно при защита на интересите на клиента като му се следва да получи адекватно възнаграждение, което е определил и първоинстанционния съд. Моли при преценката си съдът да отдели внимание и на случващото се извън процесното дело според което ответното дружество и към днешно дата продължава да предлага на потребителите заеми със скрито оскъпяване, въпреки санкциите от КЗП в края на 2024-то година и че единствената защита на потребител, чийто права са нарушени с подобен договор за заем е чрез сезирането на съда, за което да се ангажира компетентен адвокат, за защита на клиента си. Като последен довод се изтъква, че определянето, съответно драстично намаляването на адв. възнаграждение с което по същество се наказва адвоката, защитил потребителя от нарушаващия закона кредитор би довело до демотивиране на адвокатите да работят в този насока и да защитават правата на потребителите и че липсата на защита на потребителите срещу дружествата, предоставящи така наречените бързи кредити, нарушаващи умишлено правото им би довело до още по-голям дисбаланс финансови проблеми на най-бедната част от обществото ни. Допълва, че санкционирайки адвоката, успешно защитил нарушените права на потребителя, се толерира неизправната страна да продължава неправомерното си поведение спрямо гражданите и за в бъдеще.