Решение № 1630 от 12.10.2026, Административен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1630

Ямбол, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

СТОЯН ВЪЛЧЕВ

При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА канд № 20267280600295 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба от Директора на РИОСВ-Стара Загора чрез юрисконсулт М., против Решение №74 от 26.05.2026г. по АНД №714/2025г. на Районен съд Ямбол.Със съдебния акт е отменено Наказателно постановление № 41-123-24/09.06.2025 г. на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – гр. Стара Загора, с което на Г. В. В., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица] и настоящ адрес: [населено място], общ. Тунджа, [улица], на основание чл. 133, ал. 3, т. 3, във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците е наложена глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева.Съобразно изхода на спора Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора е осъдена да заплати на Г. В. В., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], направените по делото разноски в размер на 175 евро.

Твърди се неправилен извод на районния съд, че не е ясно и еднозначно посочено мястото на извършване на нарушението, което е индивидуализирано чрез посочване на конкретен поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на [населено място], местност „*”.На второ място се твърди неправилен извод на съда относно противоречие между описанието на нарушението като „съхраняване на отпадъци” и правната му квалификация по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО.Нарушението се счита за доказано от събраните писмени и гласни доказателства. Констатациите от проверката са отразени в КП № 012822/19.09.2024 г. и са възприети от актосъставителя. Неоснователно би било да се приеме, че поради връзката на проверката с дейността на „Б.“ ЕООД административнонаказателната отговорност не може да бъде ангажирана спрямо физическото лице Г. В. В.. Санкционната разпоредба на чл. 133, ал. З, т. 3 от ЗУО изрично предвижда отговорност за физическо лице, което извършва дейности с ОЧЦМ, ИУЕЕО, НУБА и/или ИУМПС без регистрация по Търговския закон или без разрешение, ако деянието не съставлява престъпление.Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление, ведно с присъждане в полза на РИОСВ — Стара Загора на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание за касатора - Директор на РИОСВ-Стара Загора, се явява юрисконсулт П. М., редовно упълномощен, който поддържа касационната жалба, по изложените в нея съображения. Моли да бъдат съобразени вече формираните изводи на Административен съд – Ямбол по сходни случаи, в които е прието, че посочването на конкретен поземлен имот с идентификатор е достатъчно за индивидуализиране на мястото нарушението, както и че не е налице неяснота или противоречие, когато е описано съхраняване на отпадъци без необходимото разрешение.

За ответника по касацията „Б.“ ЕООД, редовно призован, се явява адв. М. А., редовно упълномощена. Моли съдът да постанови решение, с което да потвърди решението на Ямболския районен съд, като приемете, че същото е правилно, законосъобразно и постановено при спазване на процесуалните правила.В продължение на решението на Ямболския районен съд относно допуснати нарушения от административнонаказващия орган обръща внимание на настоящия състав на следните обстоятелства:Ако се обърне внимание на протокола за извършената проверка, тя касае едно юридическо лице, което е „Б.“ ЕООД и предписанията са до „Б.“ ЕООД. В самия акт за установяване на административно нарушение също се твърди, че лицето Г. В. В., като управител на „Б.“ ЕООД извършил някакви нарушения. На стр. 2 от акта за установяване на административно нарушение поканата за съставяне на акт за установяване на административно нарушение отново е изпратена до „Б.“ ЕООД, но самото наказателно постановление касае физическото лице Г. В. В., без да има яснота кого са проверявали всъщност, как са констатирали кой е извършил административното нарушение, защото в акта за установяване на административно нарушение се твърди един извършител, в наказателното постановление се твърди друг извършител, вероятно това е причината и първоинстанционният съд, и настоящият съд като страна да конституират „Б.“ ЕООД.. Наказателното постановление обаче е издадено срещу физическото лице Г. В. В.. В цялото съдебно производство, пред първия съд и пред настоящия, не се представиха доказателства, които да обяснят защо административнонаказващият орган, проверявайки едно юридическо лице, уведомявайки това юридическо лице, че иска да му състави акт за установяване на административно нарушение и давайки му предписание, в края на сметка издава окончателния си административен акт наказателно постановление спрямо физическото лице и налага санкция на физическото лице. Това е едно съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е ясно коя е активно легитимираната страна. В тази връзка моли да бъде потвърдено решението на Ямболския районен съд, като се присъдят в полза на доверителя й Г. В. В. направените по делото разноски пред настоящата инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение.

Жалбата е редовна от формална страна, подадена в 14-дневен срок и от засегнато лице, поради което е допустима.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

Районен съд Ямбол е формирал извод, че Наказателно постановление № 41-123-24/09.06.2025 г. на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – гр. Стара Загора, с което на Г. В. В., [ЕГН], е наложена глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева, следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Съдът е приел, че мястото на извършване на нарушението не е посочено ясно и еднозначно.Този довод не се споделя от настоящия съдебен състав, като се поддържа становището, че е мястото на нарушение индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване на конкретен поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на [населено място], местност „*”. Предвид начина, по който е описано нарушението, изпълнителното деяние се изразява в дейности по съхраняване на ОЧЦМ. Според дефиницията на §1, т.42 от ДР на ЗУО "Съхраняване" е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране. На 19.09.2024 г. е била извършена проверка от служители на РИОСВ-Стара Загора, съвместно със служители на ОД МВР-Ямбол в поземлен имот с идентификатор *** в землището на [населено място], местност „*“, отразена в Констативен протокол № 012822/19.09.2024 г. Проверката била извършена във връзка с изпълнение на Решение № 13 - ДО-397-07 от 25.04.2024 г. на Директора на РИОСВ-Стара Загора (изменено със Заповед № РД-08-153/01.07.2024 г. на Директора на РИОСВ-Стара Загора) за отнемане на разрешение за извършване на дейности с отпадъци по чл. 35, ал. 1 от ЗУО на „Б.“ ЕООД. За връчване на Решение № 13-ДО-397-07 от 25.04.2024 г. на Директора на РИОСВ Стара Загора, ведно със Заповедта за негово изменение (Заповед № РД-08-153/01.07.2024 г.) е било потърсено съдействие от ОД МВР — Ямбол. На 25.07.2024 г. с писмо на ОД МВР Ямбол до РИСОВ-Стара Загора (писмо с вх. № ПО-03-4043(1)/25.07.2024 г.) в инспекцията е била получена информация, че на 17.07.2024 г. Г. В. В. - управител на „Б.“ ЕООД в телефонен разговор е запознат и му е разяснено съдържанието на Заповед № РД-08-153/01.07.2024 г., в т.ч. срока, който се предоставя на дружеството за почистване на отпадъците от местата на съхранение. В същия телефонен разговор Г. В. В. заявил, че няма възможност да се яви в сградата на ОДМВР Ямбол и че отказва да получи заповедта. На 19.09.2024 г. при извършеният обход и оглед от експерти на РИОСВ-Стара Загора и служители на ОД МВР-Ямбол на [ПИ] с местоположение: [населено място], местност „*“ се установило, че имотът е ограден, като в едната част до кантара оградата липсва и има добра видимост към вътрешността на имота, същата е обозначена, като няма представители и служители на дружеството. Поставена е табела, че обектът не работи. Към момента на проверката по цялата територия на имота се съхраняват отпадъци, образувани от дейността на фирмата, отпадъците от черни метали са на купчина с височина около 3 метра, налично е и електрическо и електронно оборудване и 1 бр. ИУМПС.

Видно от съставения Констативен протокол № 012822/19.09.2024 г., към момента на проверката „Б.“ ЕООД извършва дейности по съхранение на отпадъци от черни метали, електрическо и електронно оборудване и 1 брой ИУ МПС в [ПИ] с местоположение: [населено място], местност „*“ без да притежава разрешение за дейности с отпадъци по чл.35, ал.1,т.1 от ЗУО.До „Б.“ЕООД са дадени две предписания – Предписание 1:съхраняваните количества отпадъци да бъдат предадени на лица, притежаващи документ по чл.35 от ЗУО или комплексно разрешително за дейности с такива отпадъци; Предписание 2:да се представят в РИОСВ-Стара Загора документи, удостоверяващи предаването на отпадъците в изпълнение на Предписание 1.

Съставеният АУАН №123/09.12.2024г. е основан на Констативен протокол №012822/19.09.2024г., но в същия се сочи като нарушител Г. В. В., [ЕГН],собственик на имота, което е в противоречие с констатацията в протокола, че към момента на проверката „Б.“ ЕООД извършва дейности по съхранение на отпадъци от черни метали, електрическо и електронно оборудване и 1 брой ИУ МПС в [ПИ] с местоположение: [населено място], местност „*“ без да притежава разрешение за дейности с отпадъци по чл.35, ал.1,т.1 от ЗУО.Посочено е също, че Г. В. В. съхранява отпадъци от черни метали, електрическо и електронно оборудване и 1 брой ИУ МПС в [ПИ], без да притежава разрешение за дейности с отпадъци по чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО. Основателни са възраженията на ответника по касацията за допуснато съществено процесуално нарушение – противоречиво сочен извършител.В тази връзка следва да се отбележи също, че физическото лице Г. В. В.-сочен като собственик на имота, не е участвал при проверката, за която е съставен Констативен протокол №012822/19.09.2024г.Същата е водена срещу „Б.“ ЕООД във връзка с отнетото му разрешение.Поради това и неясно по каква причина за нарушител се сочи Г. В. В..В Наказателното постановление нарушението е квалифицирано по чл.133, ал.3, т.3 във връзка с чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО. Съгласно нормата на чл. 133, ал. 3, т. 3 от ЗУО, физическо лице, което извършва дейности с ОЧЦМ, ИУЕЕО, НУБА и/или ИУМПС без регистрация по Търговския закон или без разрешение, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 1440 до 4000 лева. По смисъла на определението по т. 1 на § 17 от ДР на ЗУО, отпадък е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. В тази връзка следва да се има предвид още, че физическото лице Г. В. В.-сочен като собственик на имота изначално няма как да притежава разрешение за дейности с отпадъци по чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО, такова се издава само на търговци, отговарящи на изискванията на ЗУО. Същият би могъл да има качеството "притежател на отпадъци" по смисъла на § 1, т. 29 от ДР на ЗУО, като собственик на имота, в който са били ситуирани процесните отпадъци. Доколкото административнонаказателната отговорност е лична, тя не може да произтича автоматично от факта, че едно лице е собственик на имота, в който са били установени отпадъците. Отсъствието на достатъчно доказателства, установяващи по несъмнен начин като извършител на деянието Г. В. В., а не „Б.“ ЕООД, сочи за неправилно ангажирана административно-наказателна отговорност на физическото лице-собственик на имота.

В производството пред първата и касационната инстанция наказаното лице Г. В. В., както и „Б.“ ЕООД са надлежно представлявани от един и същи упълномощен адвокат М. А. от *, поради което конституирането като жалбоподател по делото на районния съд първо на „Б.“ ЕООД, впоследствие на Г. В. В., както и липсата на призоваване на Г. В. В. в касационното производство като ответник по касацията не са ограничили правото на защита нито на дружеството, нито на физическото лице.

Разпечатката съдържа 21 от 30 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3581f649-8921-4041-a6f7-8ce5ebf8cb85