Решение № 545 от 02.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 545 гр. София, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Цветомила Данова при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100601324 по описа за 2024 година

Производството е по реда на гл.ХХІ НПК.

С присъда от 04.10.2023г., СРС, н.о.,110 състав признал подс. Ц. П. Х. за невиновен в извършване в периода 21.09.- 20.10. 2020г. на престъпление по чл. 148, ал.2 вр. с ал.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 147, ал.1 вр. с чл. 26 от НК и го оправдал .

Съдът отхвърлил са предявените граждански искове от Л. Д. Й.-С. срещу подс. Х. в общ размер от 4 000 лева. Осъдил е частната тъжителка да заплати сторените по делото разноски от подсъдимия.

Постъпила е въззивна жалба от адв. Д. П., упълномощен повереник на частната тъжителка, в която изтъква, че присъдата е незаконосъобразна и се настоява за отмяната й и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на СРС, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на ЧТ Й..

В допълнително изложение към въззивната жалба се оспорва извършеният доказателствен анализ на източниците от СРС с твърдения че е необективен, незадълбочен при фаворизиране на едни и игнориране на други доказателства. Настоява се, че фактите по делото, са различни от приетите от съда, възразява се и срещу правните изводи на съда, при което се иска отмяна на присъдата, осъждане на Х., вкл. и за сторените по делото разноски .

Доказателствени искания не се предявяват

Възражение срещу жалбата не е постъпило.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд повереникът на частния тъжител /ч.т./ Л. Й. – адв. Д. П. изразява становище, че ирелевантно за производството е разглеждането на спора дали един обект в процесната сграда е самостоятелен, съответно има ли идеални части или не. Изтъква, че МОН представя валиден документ за собственост от 1998 г., в 1 който ясно е записано, че помещение № 5 в процесната сграда е самостоятелен обект, съответно има идеални части към него, при което липсва спорен за решаване въпрос, а подсъдимият не е положил нужните усилия да изследва този въпрос. Счита, че т.к. ч.т. Д. не е юрист и няма експертиза да преценява доколко един документ за собственост, съставен от нейния работодател отговоря на обективната действителност, то тя по никакъв начин не е фалшифицирала подписите, съответно подсъдимият в настоящото производство е разпространил факти и обстоятелства, които са опозорили нейната чест. Настоява съдът да отмени първоинстанционната присъда и да признае за виновен подсъдимия Ц. П. Х. за извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2 НК вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 147, ал. 1, предл.

2 в условията на продължавано престъпление съгласно чл. 26, ал. 1 НК. Претендира сторените разноски.

Защитникът на подсъдимия адв. К. – моли, съдът да потвърди присъдата на СРС като правилна и законосъобразна. Счита, че съдът е обсъдил и анализирал детайлно доказателствата по делото в цялост и в тяхната съвкупност. Посочва, че чл. 56 от Конституцията на Република България, дава възможност на гражданите, респективно подсъдимия в настоящия случай, д а упражня т правото си да сигнализират компетентните органи за констатирани нередности и да защитят пред държавни институции свои застрашени или нарушени права, каквато хипотеза е налице и по делото. Поддържа, че подсъдимият не е осъществил, нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението „клевета“. Моли да с е потвърди присъдата на СРС като правилна и законосъобразна, да с е кредитират обясненията на подсъдимото лице и да с е присъдят направените разноски по делото, за чието плащане представя доказателства.

Подсъдимият Х. – в право на лична защита поддържа заявеното от защитника. Посочва, ч е тъжителката не е представил а документ от къде ги е получила тези идеални части и сочи, че такъв документ не съществува .

В право на последна дума подсъдимият моли първоинстанционната присъда, да се потвърди.

Софийски градски съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:

Подсъдимият Ц. П. и частният тъжител Л. Д. Й. през 2020г. живеели в една в една и съща жилищна сграда, находяща се в гр. София, бул. ****, блок 6.

За Л. Д., основание за това бил договор за наем на ведомствено жилище №202141/10.11.2016 г., сключен между МОН /в качеството на наемодател/, и тъжителят Л. Д. Й. /в качеството на наемател/, по силата на който наемодателят предоставил под наем на тъжителката и нейното семейство ведомствено жилище, находящо се в гр.София, бул.“****, актуван с Акт за частна държавна собственост №01109/08.09.1998 г., със срок на договора до наличие на трудово или служебно правоотношение с МОН на наемателя.

Съгласно Заповед №РД 10-99/29.01.2007 г. на министъра на образованието и науката, тъжителят Л. Д. Й. била назначена на длъжността; главен експерт в Дирекция „ККСО“, отдел „Инспектиране“ при МОН, считано от 01.02.2007 г.

В качеството си на наемател и служител в МОН, заемащата длъжността; държавен експерт в Дирекция „ИКТ“ в МОН, с пълномощно №94-3970/03.09.2020 г., министърът на образованието и науката упълномощил тъжителя Л. Д. Й., да го представлява в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност на основание чл.14, ал.2 от ЗУЕС, в общото събрание на етажната собственост на бл.6, бул.“****, гр.София, в който МОН управлява 19 /деветнадесет/ броя държавни ведомствени 2 жилища.

Съгласно акт държавна собственост, събран от въззивния съд, ведомствени на МОН жилища са № 15, 20, 26,36,40,41 и 46 – двустайни ; апартаменти № 7,9,14,19,24,34 и 39 двустайни с преходни стаи; № 27, 32,42 и 47 – гарсониери. Вписан е ап.5 към трафопост.

Съгласно пълномощното, представителството включва: участие в заседанието на ОС на ЕС, което ще се проведе на 03.09.2020 г. от 19:00 часа, с право на глас, съответстващ на управляваните от МОН идеални части от общите части на сградата, при предварително обявения дневен ред.

На 03.09.2020 г. било проведено общо събрание на етажната собственост на процесния адрес, на което тъжителят Л. Д. Й. представлявала МОН за притежаваните от него самостоятелни обекти в сградата, изрично посочени като деветнадесет броя апартаменти, въз основа на пълномощията.

Приетите решения на проведенот били отразени в съставен протокол от 03.09.2020 г.

В списъка на присъстващите собственици на събрание на етажната собственост / л. 24 л.27/, приложен към съставения протокол, било отразено, че апартаменти на МОН са както следва: ап.5 /с 0,723% ид.части/, ап.7 /с 1,957%/ ид.части, ап.9 /с 1,956% ид.части/, ап.14 /с 1,99% ид.части/, ап.15 /с 1,818% ид.части/, ап.19 /1,959% ид.части/, ап.20 /с 1,818% ид.части/, ап.21 /с 1,982% ид.части/, ап.24 /с 1,959% ид.части/, ап.26 /с 1,982% ид.части/, ап.27 /с 1,534% ид.части/, ап.34 /с 1,959% ид.части/, ап.36 /с 1,982% ид.части/, ап.39 /с 1,959% ид.части/ и ап.40 /с 1,818% ид.части/, Допълнително въззивният съд установи, отразяване в протокола и други имоти : ап.41 /с 1,982% ид.части/, ап.42 /с 1,534% ид.части/, ап.46 /с 1,982% ид.части/, ап.47 /с 1,534% ид.части/, ап.50 /с 1,818% ид.части/; както и на помещение МОН с 0,783% ид. ч. и още едно помещение МОН с 0,783 % ид. ч. За всички тези апартаменти е упражнено право на глас чрез присъстващия пълномощник на МОН в лицето на тъжителя Л. Д. Й.. Обратното на приетото от СРС, констатира се че в съставения списък на гласувалите собственици на процесното общо събрание, подсъдимият като собственик на ап.16 не е присъствал и гласувал подсъдимият Ц. Х..

На 25.09.2020 г. до МС, МОН и МВР /01 РУ-СДВР/, е отправен сигнал /прикрепен към електронното писмо/ от тринадесет лица, подписали сигнала, като живущи в процесната сграда, с молба за предприемане на действия, във връзка с данни за извършено престъпление от частния тъжител Л. Д. Й., в качеството й на държавен експерт в Дирекция „ИКТ“ при МОН и наемател на ап.24 на процесния адрес, ведно с приложен препис от съставения протокол от проведеното общо събрание на етажната собственост на 03.09.2020 г. В сигнала било посочено, че извън деветнадесетте броя апартаменти, упоменати в пълномощното, частният тъжител Л. Д. Й. е фалшифицирала с цел измама списъка на присъстващите собственици на общото събрание на етажната собственост, проведено на 03.09.2020 г., „като е добавила несъществуващи 0,723% идеални части на ап.5, и се е подписала в графата за присъствие, за да го включи в кворума на събранието и гласуването“. В сигнала е посочено, 3 че това помещение не е упоменато в пълномощното и никога не е било включено към жилищните помещения. В сигнала е било посочено още, че частният тъжител Л. Д. Й. е включила и двете сервизни тавански помещения на сградата при съставяне на кворума и провеждане на събранието, а впоследствие и при самото гласуване с фалшиви, измислени, написани и подписани от нея проценти идеални части от общите на сградата - по 0,783% за всяко, с уточнение, че таванските помещения са по-малки по размер от другото помещение ап.5, а с по-големи проценти идеални части от общите части на сградата.

В сигнала се поддържало, че с действията си, частният тъжител Л. Д. Й. целенасочено, чрез фалшифициране и измама, злоупотребявайки с доверието на своя работодател и упълномощител, е опорочила представителството му в общото събрание на етажната собственост, а от там неговия вот и гласуваните решения, като е съставила документи с невярно съдържание, с цел въвеждане в заблуждение, че има кворум на събранието и кворум при гласуването. Подписалите сигнала живущи в процесната сграда, искали от министъра на образуванието и науката, да оттегли дадените пълномощия на частния тъжител Л. Д. Й., поради нейната злоупотреба с доверието му и участието й в съставяне на документи с невярно съдържание. Сред подписалите сигнала лица името и подпис на подсъдимия отсъстват. Въззивният съд констатира, че този сигнал бил изпратен по електронна поща с наименование [email protected]. В текста на самия имейл, компетентните органи са призовани да предприемат съответни действия във връзка с данните за извършено престъпление от Л. Д. – Й.. А във финалната текстова част на имейла е отразено вписване „ С уважение: Ц. Х. и подписалите се живущи в бл. 6“ и са посочени са телефони номера за контакт.

На 28.09.2020 г. по електронната поща на МОН, постъпило електронно писмо, подписано от името на подсъдимия Ц. Х., с твърдения за умишлени закононарушения от Л.

Д., доказано от списъка на присъстващите и списъка на собствениците на ОС ЕС върху „върху несъществуващи и измислени от нея проценти идеални части на сградата на сервизни помещения, не включени“ в процесното пълномощно, с цел умишлено да заблуди и опорочи кворума и гласуваните решения на това събрание, без да има правно основание за това, съгласно предоставеното пълномощно. Приканвал министъра на образованието и науката да уволни дисциплинарно частния тъжител Л. Д. Й. за злоупотреба с доверие, уронване престижа и доброто име на работодателя, във връзка с извършените от служителя умишлени закононарушения, доказано с нейните подписи от списъците на присъстващите и гласувалите собственици на общото събрание на етажната собственост от 03.09.2020г.

Констатира се от въззвиния съд, че това електронно писмо било изпратено от електронна поща с наименование cviatko hubenov<[email protected].

В резултат на извършена вътрешна проверка в МОН, във връзка с така подадените два сигнала от 25.09.2020 и от 28.09.2020г., на 06.10.2020 г. е изпратен отговор на адресатите на двата сигнала, чрез подсъдимият Ц. Х., с който били уведомени, че няма данни за извършени нарушения от частния тъжител Л. Д. Й., докато е изпълнявала задълженията си като длъжностно лице на провелото се общо събрание на етажната собственост в процесната 4 сграда на 03.09.2020 г.