Решение № 261890 от 17.12.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 17.12.2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева

ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова мл. съдия Лора Димова при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 15693 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С

Решение от 12.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 63243/ 2018 г. на Софийски районен съд, І ГО, 49 състав, е отхвърлен предявеният от ЗД „Б.И.“ АД- гр.

София /ЕИК *****/ срещу С.О./ЕИК *****/ иск с правно основание чл.213, ал.1, изр.3 КЗ /отм./ за заплащане на сумата 302.20 лева, от която: 287.20 лв.- главница, представляваща заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., за отстраняване на вреди по МПС: „Опел Астра“ с peг.№ *****, причинени вследствие на ПТП от 28.04.2015 г., и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът ЗД „Б.И.“ АД е осъден да заплати на ответника СО сумата 100 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Б.И.“ АД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на претендираното регресно обезщетение, ведно с лихвите и разноските по делото.

Въззиваемата страна С.О./ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявен е иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявения от ЗД „Б.И.” АД регресен иск по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ като недоказан и неоснователен- чл.272 ГПК.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации.

Спорно във въззивното производство, с оглед наведените във въззивната жалба на ищеца и в отговора на въззиваемата страна доводи, е дали към момента на настъпване на процесното ПТП на 28.04.2015 г. увреденият лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ***** е бил застрахован по валидна имуществена застраховка „каско“ при застрахователя- ищец и респ. налице ли са били предпоставки за извършването на застрахователно плащане и съответно-за суброгиране на ищеца в правата на увреденото лице.

Довод за липса на осигурено от застрахователя- ищец застрахователно покритие върху процесния лек автомобил „Опел Астра“ към датата на ПТП е въведен от ответника с подадения по делото писмен отговор на исковата молба и се поддържа и в отговора на въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд.

За уважаване на предявения иск по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.49 ЗЗД и респ. за ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника С.О.ищецът следва да докаже по безспорен начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на същото /настъпване на суброгацията по чл.213 КЗ /отм.//, както и наличие на визираните в чл.49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното лице- изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ и вредите. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо.

За установяване наличието на първата посочена по- горе материално- правна предпоставка за уважаване на предявения регресен иск е представена по делото рамкова застрахователна полица от 1.01.2015 г., въз основа на която не може да бъде направен извод за валидно възникване на застрахователно правоотношение между ищеца и посоченото в нея застраховано лице- Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, с предмет процесния лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ***** /принадлежащ на Столична дирекция „Полиция“- според приложеното по делото свидетелство за регистрация на МПС/, увреден при ПТП на 28.04.2015 г. Цитираният в полицата списък на застраховани от ЗД „Б.И.“ АД автомобили не е представен от ищеца, чиято е доказателствената тежест за установяване на пораждащите спорното материално право факти и обстоятелства. Не са представени от ищеца и други документи, вкл. такива от категорията

Л.2 на Реш. по гр.д.№

15693/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в на визираните в чл.184, ал.1, изр.3 КЗ /отм./,

„издадени от застрахователя по искане на застрахованото лице“, на каквито въззивникът се позовава във въззивната жалба, които да са противопоставими на ответника и въз основа на които да бъде установено релевантното за настоящия правен спор обстоятелство, че увреденият лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ***** е бил обект на осигурена от ищеца застрахователна закрила към датата на процесното ПТП.

Съгласно императивната разпоредба на чл.184, ал.1 КЗ /отм./ застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт, като по искане на застрахования за удостоверяване на сключен застрахователен договор застрахователят издава и застрахователно удостоверение, сертификат или свидетелство. В ал.3 на чл.184 КЗ /отм./ е посочено и задължителното съдържание на застрахователния договор. Като неразделна част от този договор законът /чл.184, ал.2 КЗ /отм.// е предвидил също писменото предложение или искане до застрахователя за сключване на застрахователен договор или писмените отговори на застрахования на поставени от застрахователя въпроси относно обстоятелства, имащи значение за естеството и размера на риска. Посочените разпоредби налагат извод, че предвидената в закона писмена форма е форма за действителност на застрахователния договор, а не форма за доказването му.

Доказването на спазването на писмената форма за действителност на застрахователния договор и валидното възникване на застрахователно право-отношение се извършва чрез представяне на самата застрахователна полица, съответно писмения акт, с който е сключен договорът, или на изрично предвидените в Кодекса за застраховането от 2006 г. /понастоящем отменен, но приложим в процесния случай/ други документи, служещи за доказване на договора за застраховка /без представяне на самата застрахователна полица/, каквито са визираните в чл.184, ал.1, изр.3 КЗ /отм./ застрахователно удостоверение, сертификат или друг писмен документ, удостоверяващ сключен застрахователен договор, издадени от застрахователя по искане на застрахования.

В настоящия случай доказване на пораждащото спорното материално право наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „каско“ относно процесния лек автомобил „Опел Астра“ по делото не е проведено, поради което и при събраните доказателства не може да се приеме, че застрахователят-ищец притежава регресно право срещу ответната община /стопанин на общинския път, където е настъпило ПТП/ по процесната щета, съответно- липсва основание за ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на СО, поради което и искът на ЗД „Б.И.“ АД по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ като недоказан и неоснователен следва да бъде отхвърлен.

При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 100 лв.- разноски за въззивното производство.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение от

12.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 63243/ 2018 г. на Софийски районен съд, І ГО, 49 състав.

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД- гр.

София /ЕИК *****/ да заплати на С.О./ЕИК

*****/ сумата 100 лв. /сто лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване-съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.