Решение № 138 от 18.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Пловдив, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Димитър Махмудиев като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова

Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600164 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XХІ от НПК.

Делото е било образувано във връзка с протест на Окръжна прокуратура – С. срещу присъда № 2 от 17.01.2023 г. на Окръжен съд – С., постановена по ВОХД № 1066/2022 г.

С посочения съдебен акт подсъдимите Н. В. Х. и Й. И. Й. са били признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК при условията на независимо съпричинителство, за което са им били наложени следните наказания – за Х. при условията на чл.

58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК от една година лишаване от свобода, като не е наложено лишаване от правоуправление, докато на Й. е била 1 наложена кумулативна санкция наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 НК от една година и четири месеца лишаване от свобода и шест месеца лишаване от правоуправление. На основание чл. 66, ал. 1 от НК първият съд е отложил изпълнението на така наложеното на всеки един от подсъдимите наказания лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, след влизане на присъдата в законна сила. Със съдебния си акт първият съд се е произнесъл и за разноските и веществените доказателства по делото.

Прокурорът намира, че неналагането на наказание лишаване от право да управлява МПС по отношение на подс. Н. Х. противоречи на специалната норма на чл. 343 г НК съгласно която съдът във всички случаи на чл. 343 НК постановява лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. По отношение на подс. Й. Й. прокурорът намира, че е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като срокът на наложеното наказание лишаване от правоуправление е по-малък от срока на наказанието лишаване от свобода и това противоречи на ТР № 61 от 30.12.1980 г. по т. д. № 56/1980 г. на ОСНК на ВС.

Поради изложеното от въззивния съд се иска да измени при условията на чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК присъдата, постановена от ОС – С. в санкционно-осъдителната й част и да наложи на всеки един от двамата подсъдими и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управляват МПС за срока на наложеното на всеки един от тях наказание лишаване от свобода.

Срещу протеста е постъпило възражение от адв. Е. Т. – защитник на подсъдимия Х.. Същият релевира доводи за законосъобразност на акта на първия съд, като цитира множество решение на касационната инстанция, в които е било прието, че при наличието на изключителни или многобройни или смекчаващи отговорността обстоятелства приложението на чл. 55, ал. 3 НК позволява да не бъде наложено кумулативно предвиденото наказание лишаване от правоуправление.

По делото е постъпило възражение и от адв. С. К. – повереник на малолетния частен обвинител Х. Н. Х., в което също се сочи, че присъдата не страда от заявените от държавното обвинение пороци в санкционноосъдителната си част във връзка с преценката за налагането на всеки иден от двамата подсъдими и на допълнително наказание лишаване от правоуправление.

В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение намира, че авторството на деянието, вменено на двамата подсъдими при независимо съпричинителство, е било безспорно установено в хода на съкратеното съдебно следствие пред първия съд, протекло по реда на чл. 271, т. 2 НПК. По отношение на неналагането на допълнително наказание на подс.

Х. намира, че съществуващият спор в практиката е бил преодолян с ТР на ВКС, поради което окръжният съд правилно и законосъобразно е отказал да наложи такова наказание. Поддържа подадения протест по отношение на 2 подс. Й. Й. и направеното с него искане за увеличаване на допълнителното му наказанието лишаване от правоуправление с оглед допуснатото нарушение на принципното положение, че то не може да бъде по-малко от срока на наложеното наказание лишаване от свобода.

В хода на пренията защитникът на подс. Х.– адв. Т., с оглед заявеното от прокурора, че не поддържа протеста по отношение на неговия подзащитен, излага съображения за съответствие на наложеното на последния наказание в разпоредбата на чл. 36 НК.

Подс. Х. поддържа заявеното от своя защитник.

Адв. М. - защитник на подс. Й., пледира за за потвърждаване на присъдата в санкционно-осъдителната й част по отношение на подс. Й.. В случая на увеличение на допълнителното наказание лишаване от правоуправление, намира че би се стигнало до несправедлива присъда, тъй като престъплението е било реализирано при условията на независимо съпричинителство с другия подсъдим, на когото не е наложено лишаване от права.

Подсъдимият Й. изцяло поддържа казаното от своя защитник.

В последната си дума подсъдимият Х. моли да се потвърди присъдата на първия съд.

В последната си дума подсъдимият Й. също моли съдебния акт на окръжния съд да бъде потвърден.

Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид постъпилите жалби и съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК на законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт в пределите на компетентността си, намери въззивния протест за частично основателен.

Съдебното производство пред първия съд е протекло по реда на диференцираната процедура по чл. 371 т. 2 от НПК, при която всеки един от двамата подсъдими е признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил информирано съгласие да не се събират доказателства за тези факти, описани в обвинителния акт, а да се ползват вече събраните такива на досъдебното производство. С нарочно определение по чл. 372 ал. 4 от НПК първата инстанция е допуснала съкратено съдебно следствие по този ред, като е разяснила на съпроцесниците, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието им и събраните на досъдебното производство доказателства. Въз основа на тях, окръжният съд правилно е приел за установени следните фактически положения:

На 23.08.2020 г. подсъдимият Х., съпругата му свидетелката Х. Х., дъщеря им З. Н. Х. и нейното дете Х., отишли по работа в с. Б., общ. Р..

Всички пътували заедно с лек автомобил марка „О." с peг. № ****, собственост на З. Х. и управляван от подсъдимия Х.. Около 14.00 ч. тръгнали 3 да се прибират към дома си в с. Д.. Подсъдимият Х. отново управлявал автомобила. До него на предна дясна седалка пътувала съпругата му, на задната седалка зад водача била дъщеря им, а детето - до нея по средата на задната седалката – без да бъде поставено в система за обезопасяване - кош.

Стигнали до разклона с главен ***, където имало „Т" образно кръстовище, образувано от път *** и пътя за с. Б. обл. С.. По същото време по гл.път ** в посока от запад на изток (от гр. С. към гр. Р.) се движел лек автомобил „Ф." с peг. № ****, собственост и управляван от подсъдимия Й.. На предна дясна седалка пътувала приятелката на подсъдимия – Н. К., а на задната седалка свидетелят И. И.. На кръстовището подсъдимият Х. предприел маневра завой наляво с намерение да продължи движението си по гл. път ** в посока запад към гр. С., но навлизайки в кръстовището, настъпил удар между двете МПСта. В резултат на ПТП-то пострадалата З. Н. Х. получила множество травматични увреждания. Тя била откарана с линейка в СПО при УМБАЛ „П.“ гр. С. в крайно тежко общо състояние, с нарушени жизнени функции.

Въпреки проведената реанимация, настъпил летален изход в 15.53 часа.

Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза (т. 1, л. 86 от досъд. пр.) при огледа и аутопсията на трупа на З. Н. Х. ЕГН ********** е установена множествена травма, изразяваща се в черепномозъчна травма контузия и оток на мозъка; охлузване и кръвонасядане на главата и лицето; кръвонасядане на меките черепни обвивки; гръдна травма - контузия на сърцето; контузия и разкъсване на бял дроб; кръвоизлив и свободен въздух в гръдната кухина; счупване на ребра в ляво с кръвонасядане; коремна травмакръвна колекция зад коремницата в областта на левият бъбрек; разчленяване на лявата кръстно-хълбочна става и лонно съчленение с кръвонасядане; охлузване на лява поясна област; травми по опорно-двигателният апарат открито счупване на костите на лявата подбедрица; разкъсно-контузна рана, охлузвания и кръвонасядания по крайниците. Състояние след реанимация.

Смъртта е настъпила вследствие на контузията на сърцето. При контузия на сърцето, особено в зоната на синусовия възел (дясното предсърдие) настъпват ритъмно-проводни нарушения (нарушения на сърдечната дейност), които обичайно завършват със смърт. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия и отговарят да са били причинени в купето на автомобил при ПТП.

Смъртта не е настъпила бързо, но е била неизбежна. От заключението на назначените съдебно-медицински експертизи по писмени данни е видно, че в резултат на ПТП двамата подсъдими и свидетелите Х. К. Х. и Н. Т. К. са получили леки телесни повреди, които представляват несъставомерен вредоносен резултат. Произшествието е настъпило на „Т" образно кръстовище, образувано от път *** и пътя за с. Б. обл. С., в условията на дневна светлина, ясно време и суха асфалтова настилка. В района на местопроизшествието не е имало пътни знаци и пътна маркировка, ограничаващи скоростта на движение на ППС, движещи се по път ***. Зоната на кръстовището между път *** и пътя за с. Б. се намира извън населено 4 място, където максимално разрешената скорост за движение по път ***, съгласно ЗДвП е 90 км/ч. За навлизащите от пътя за с. Б. в път *** ППС преди кръстовището, е имало поставен пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и разчертана напречна пътна маркировка М6 - „Стоп – линия“. Преди удара лек автомобил „Ф.“ с peг. № **** се е движел праволинейно по път ***, в посока от гр. С. към гр. Р., преминавайки направо през кръстовището. Непосредствено преди удара, водачът Й. насочил автомобила косо наляво. Преди произшествието лек автомобил „О.“ с peг. № *** се приближавал към кръстовището откъм с. Б., обл. С., като на самото кръстовище е извършил маневра „завиване на ляво“ за навлизане в път ** в посока на движение към гр. С.. Сблъсъкът е настъпил в зоната на кръстовището, на пресечната точка на предварителните траектории на движение на двете МПС-та. За лек автомобил „О.“ с peг. № **** инициалният удар е бил страничен кос отляво, обособен в позицията на средна лява колона, обхващайки заден край на предна лява врата и преден край на задна лява врата, а за лек автомобил „О.“ с peг. № **** - челен кос от ляво. Метрично инициалният удар е настъпил на около 10,40 метра западно от мерната линия и на около 4,40 м. южно от северният край на плътното за движение на път **. След удара лек автомобил „О.“ с peг. № **** е бил отблъснат по посока на вектора на скоростта на лек автомобил „Ф.“ с peг. № **** (на североизток) и в процес на странично плъзгане и завъртане около вертикалната си ос по посока обратна на часовниковата стрелка се установил в покой в позицията, в която е намерен при извършване на огледа на местопроизшествието. След удара лек автомобил „Ф.“ с peг. № **** е продължил движението си косо надясно, с едновременно завъртане около вертикалната си ос по посока обратна на часовниковата стрелка. Двата автомобила преустановили окончателно движението си и се установили в позициите, в които са намерени при извършване на огледа (том 1, л. 2-17 от досъд. пр). Съгласно заключението на тройната авто-техническа експертиза (том 3, л. 5-32 от досъд. пр.) преди произшествието лек автомобил „О.“ с peг.

№ **** се е движел ускорително, навлизайки в кръстовището откъм с. Б., като към момента на удара е достигнал скорост 19,55 км/ч. Преди произшествието лек автомобил „Ф.“ с peг. № **** се е движел праволинейно по ***, в посока от гр. С. към гр. Р., като към момента на удара е бил насочен косо наляво под ъгъл около 8° спрямо оста на път **-**. Поради това, че на произшествието не са оставени спирачни следи преди мястото на сблъсъка, скоростта на движение на лек автомобил „Ф.“ към момента на удара е и скорост на автомобила непосредствено преди ПТП-то - 104,54 км/ч. Лек автомобил „Ф.“ с peг. № **** се е намирал на разстояние 87,7 метра преди мястото на удара, към момента в който л. а. „О.“ с peг. № **** е навлязъл в лентата му за движение. Съгласно заключението на тройната авто-техническа експертиза (том 3, л. 5-33 от досъд. пр.) водачът на лек автомобил „О.“ е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако е пропуснал да премине движещият се по път с предимство лек автомобил „Ф.“ и едва след 5 това да навлезе в кръстовището, извършвайки маневрата завиване наляво, в посока гр. С.. Преди да навлезе в кръстовището, същият е възприел наличието на пътен знак и пътна маркировка, които са изисквали такива действия.