Определение № 25452 от 11.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 9718/2025
- Вид
- Определение № 25452
- Подписан
- 11.12.2025
- В сила
- 11.12.2025
- Състав
- Албена Александрова, Йоана Красимирова Кацарска, Петър Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.14 · Правилник за вписванията
- чл.6, ал.3 · Правилник за вписванията
- чл. 6, ал. 4 · Правилник за вписванията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25452 гр. София, 11.12.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Петър Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509718 по описа за 2025 година Производството е по чл.274-279 ГПК вр чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по жалба на К. К. Л. срещу определение № 843/23.07.2025 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано да се разпореди отбелязване по заявление с вх. № 62622/23.07.2025 г.Жалбоподателката излага доводи, че отказът е незаконосъобразен, постановен при нарушаване на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Твърди, че неправилно съдията по вписванията е приел, че съдебното решение по чл.19, ал.3 ЗЗД подлежи на вписване, а не на отбелязване.Поддържа, че съдебното решение по чл.19, ал.3 ЗЗД не попада в обхвата на визираните в разпоредбата на чл.112, б. „з“ ЗС и чл.4, б. „з“ от Правилника за вписванията /ПВп/, тъй като че съдебните решения, с които се уважава подлежаща на вписване искова молба, не подлежат на вписване, а за тях се извършва отбелязване по реда на чл.115 ЗС по представения препис от съдебното решение.В случая съдебното решение е влязло в сила на 28.05.2025 г. и 6-месечният срок за отбелязването му в имотния регистър не е изтекъл.Неправилно съдията по вписванията е изискал и представянето на удостоверение за данъчна оценка на имота за определяне на дължимата държавна такса.Излага доводи, че след като решението е постановено по вписана искова молба, за отбелязването в имотния регистър по реда на чл.12 ПВп се представя подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса.Към подаденото заявление са приложени необходимите документи, от които е видно каква такса е заплатена за вписването на исковата молба, а съгласно чл.3, ал.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от АВп за извършване на отбелязване, се събира половината от събраната такса за вписване-в случая-23,78 лв., която такса е заплатена.Неправилно съдията по 1 вписванията е изискал и скица по чл.6, ал.3 от ПВп, тъй като процесното съдебно решение е извън обхвата на посочената разпоредба.Моли съда да отмени обжалваното определение и да задължи съдията по вписванията да извърши отбелязване на съдебното решение.
Със заявление с вх. № 62622/23.07.2025 г. пълномощникът на жалбаподателката-адв.Х. Н. Х. е поискал отбелязване на съдебно решение № 2556 от 25.04.2025 г. на СГС, ГО, I-18 състав, гр. д. № 12051/2024 г.Към заявлението са приложени три броя заверени преписи от съдебното решение, влязло в сила на 28.05.2025 г., документ за платена такса за отбелязването в размер на 23,78 лв., заверен препис от искова молба, вписана с вх.№ 87476/06.11.2024 г., по която е образувано гр. д. № 12051/2024 г. на СГС, както и нареждане на такса за вписване на искова молба в размер на 47,55 лв.
Жалбоподателката е получила съобщение за постановения отказ на 31.07.2025 г., частната жалба е подадена на 07.08.2025 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима.Разгледана по същество, същата е основателна.
За да постанови обжалваното определение съдията по вписванията е приел, че представеното към заявлението съдебно решение се явява акт, подлежащ на вписване, а не на обявяване акт, тъй като същото има вещнопрехвърлително действие.Като допълнителни аргументи за отказ са посочени и липсата на представена данъчна оценка и скица на имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ЗС влезлите в законна сила решения, постановени по вписани искови молби, се отбелязват по представен препис от решението в шестмесечен срок от влизането им в сила.След изтичане на този срок вписването на исковата молба губи действието си и отношенията се уреждат като при невписана искова молба, следователно решението не може да бъде отбелязано, а следва да бъде вписано наново, като в този случай исковата молба губи реда на вписването и се счита вписана в деня, в който е вписано самото съдебно решение.
В случая решението по образуваното въз основа на вписана искова молба гр. д. № 12051/2024 г. е влязло в сила на 25.04.2025 г., заявлението за отбелязване на решението е подадено на 23.07.2025 г., поради което срокът по чл. 115, ал. 2 ЗС е спазен и решението следва да бъде отбелязано, а не вписано.
Липсата на представена данъчна оценка също не е основание за отказ от отбелязване.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенцията по вписванията за извършване на отбелязване се събира половината от събраната такса за вписване, като видно от приложените платежни документи таксите са внесени и таксата за отбелязването възлиза именно на половината от тази за вписването.
Неправилен е и изводът на съдията по вписванията за приложимост на 2 разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ПВп, тъй като същата касае част от задължителните документи към молба за вписване, а не за отбелязване на влязло в сила съдебно решение.Изискванията за прилагане на скица на имота по ЗКИР нямат практическа стойност, защото вписването става по партидата на страните по съдебния спор, а не по партида на имота /в този смисъл- т. 2 от от ТР № 7/25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС; определение № 189/13.03.2014 г. по ч. гр. д. № 868/2014 г. на ВКС, IV ГO /. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от ПВп при отбелязвания на постановени съдебни решения по вписани искови молби по чл.14 от ПВ не се изисква схема, издадена от АГКК за имота.
Поради изложеното обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на Служба по вписванията-гр.София за извършване на исканото отбелязване.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 843/23.07.2025 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е постановен отказ по молба с вх. № 62622/23.07.2025 г. за отбелязване на решение от 25.04.2025 г., влязло в сила на 28.05.2025 г., постановено по гр. д. № 12051/2024 г. на СГС, ГО, I-18 състав.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при СРС, за извършване на отбелязване по молба с вх. № 62622/23.07.2025 г. на адв.Х. Н. Х. като пълномощник на К. К. Л..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3