Решение № 193 от 21.05.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Велико Търново , 21.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ирена Колева при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Ирена Колева Гражданско дело №

20204100100569 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази следното:

Подадена е искова молба от Р.К., родена на 09.08.1968г. в У., ЛН **********, чрез пълномощник - адвокат С.И., срещу ЗАД „ОЗК - З.“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление град С., район В. ул.“Св. С.“ № .., ет.... Ищцата твърди, че на 25.09.2019г., на път II-55, 32+400 км, управлявания от водача М. В. М. л.а. „Я.“ с рег. № ... посока Р.-С.З. загубил устойчивост, напуснал пътната лента, в която се движел и навлязъл косо в пътната лента, по която в същия момент се движел л.а. „Р.М.“, в който тя пътувала. Между двата автомобила последвал сблъсък, при който пострадала. Образувано било досъдебно производство, в хода на което били извършени редица процесуално-следствени действия, след което то било прекратено с нарочно постановление на РП-В.Т. от 22.06.2020г. Твърди, че в резултат на произшествието получила следните увреждания – закрита травматична руптура /разкъсване/ на тънкото черво, травматична руптура на корена на мезентериума, опорак, който държи тънките черва, с хематом на мезоколон трансверзум, субсерозен хематом на цьокума, колон трансверзум и участък от тепмалния илеум, а на 26.09.2019г. й била проведена специализирана медицинска интервенция поради оплаквания от коремна болка, субфебрилитет и мускулен дефанс в долен коремен етаж. Поради влошаване на здравословния й статус, на 31.01.2020г. отново постъпила в болнично заведение в град К., където била извършена последваща оперативна интервенция вследствие настъпили усложнения в състоянието й. Излага, че виновният за настъпилото ПТП водач на лек автомобил „Я. попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица при ответника и че е предявила застрахователната си претенция пред него, но същият не била съгласна с предложения й размер на застрахователно обезщетение. Сочи, че 1 причината за това е изключително болезнения период на възстановяване, който не е приключил и към датата на подаване на ИМ. Твърди, че изпитва неудобство и постоянен дискомфорт в проблемната област, както и че инцидентът й донесъл и негативни емоционални преживявания – страх от пътуване, стрес, психически дискомфорт, и наложил отмяна на плановете й за бъдещето. Прави искане за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за претърпените от нея неимушествени вреди вследствие на настъпилото ПТП в размер от 50 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени от нея разходи за оперативно лечение, в размер на 2 200 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на уведомяване на ответника за настъпилото застрахователно събитие до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищцата фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.432 ал.1 от КЗ – пряк иск на увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен.

В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ е подал писмен отговор на ИМ, в който заема становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорва твърдения в ИМ механизъм на ПТП и изключителната вина на водача на л.а. „Я.“ за настъпването му.

Твърди, че вина за настъпването му има и другия водач, който е управлявал автомобила в нетрезво състояние и с превишена скорост, поради което не е могъл своевременно да предприеме спасителна маневра и да предотврати настъпването на събитието. Прави възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради това, че се е возила в другия участващ в произшествието автомобил без поставен предпазен колан и поради това, че е пътувала в автомобил, управляван от водач, за който е знаела, че е употребил алкохол. Оспорва исковете по размер, като счита същите за прекомерно завишени, а размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и несъобразен с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Твърди, че настъпилите усложнения в здравословното състояние на ищцата са резултат на неспазване от нейна страна на дадените й лекарски предписания. Оспорва изложените в ИМ твърдения относно продължителността и интензитета на твърдените болки и страдания, оспорва акцесорната претенция за лихва за забава, включително и по размер, както и началния момент, от който същата се претендира. Представя извлечение от банкова сметка на дружеството за извършен паричен превод на ищцата в размер на 17 200 лв., представляваща застрахователно обезщетение по процесната щета, от която 15 000 лв. за претърпени неимуществени вреди и 2 200 лв. – за имуществени вреди. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител по пълномощие адвокат С.И., моли да бъде допуснато изменение на предявения от нея иск за претърпени неимуществени вреди чрез намаляването му по размер, с оглед извършеното плащане на част от претендираното застрахователно обезщетение, на сумата от 35 000 лв. Прави изявление за оттегляне на предявения иск за претърпени имуществени вреди. Моли исковете да бъдат уважени в посочените размери по съображения, подробно изложени в представена в срок писмена защита. Поддържа претенцията си за разноски.

С протоколно определение от 25.02.2021г. съдът е допуснал изменение на предявения от ищцата иск за неимуществени вреди чрез намаляването му по размер от сумата от 50 000 лв. на сумата от 35 000 лв., като е прекратил производството по делото в останалата му част – за разликата от 15 000 лв. поради заявеното оттегляне, и по отношение на иска за имуществени вреди също поради оттеглянето му.

Ответното дружество, чрез процесуалните си представители в съдебно заседание, моли за отхвърляне на предявения иск. В случай, че бъде уважен, моли размерът му да бъде 2 съобразен с направените и доказани възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Излага подробни правни доводи в писмена защита. Поддържа претенцията за разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се от събраните по делото доказателства, че на 25.09.2019г., около 00.05 часа, на главен път II-55, 32+400 км, настъпил пътен инцидент между застрахования към тази дата при ответника лек автомобил „Я.“ с рег. № .. управляван от водача М. В. М. и лек автомобил „Р.М.С.“ с рег. № .., управляван от И.А.Я., в който пътувала ищцата. Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от същата дата, при произшествието пострадала последната, както и били установени деформации по предните части на двата автомобила. В протокола е записано, че водачът на л.а. „Р.М.С.“ с рег. № .. е с установена концентрация на алкохол в кръвта 0.76 промила. Като причина за настъпване на произшествието е посочено, че водачът на застрахования при ответника автомобил при избиране скоростта си на движение не се е съобразил с релефа на местността и интензивността на движението и в зоната на дясна крива изгубил управлението над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил движещия се там л.а.

„Р.М.С.“. Представен е протокол за оглед на процесния пътен участък и фотоалбум към него, изготвени в хода на образуваното по повод инцидента досъдебно производство. Видно от постановление на прокурор при ВТРП от 22.06.2020г. наказателното производство било прекратено поради направеното от пострадалата искане в този смисъл съобразно чл.24 ал.1 т.9 от НПК.

Механизмът на настъпване на процесното ПТП е установен от приетото в настоящото производство заключение на автотехническата експертиза. Направените от вещото лице констатации са, че ПТП е настъпило в посочения по-горе пътен участък, в тъмната част от денонощието, при облачно и мрачно време и валеж от дъжд, съответно мокра пътна асфалтова покривка, в условията на десен завой, считано посока на движение от север на юг към град Г., при осветеност от автомобилни фарове на къси светлини на разстояние 55-60 и видимост между двата завоя на разстояние 70-80 м. Автомобил „Я.“ се е движел в посока от север на юг към град Г., по траектория, лежаща в полагащата му се пътна лента за движение, със скорост от 84.6 км/ч. В същото време в обратна посока на север към град В.Т. се е движел л.а. „Р.М.С.“ по траектория, лежаща в полагащата му се за движение пътна лента, със скорост от 52.9 км/ч. Преминавайки през пика на десен завой, водачът на л.а. „Я.“ загубил контрол над управлението на автомобила, при което той променил траекторията си на движение наляво, преминал през средната пътна лента /три пътни ленти/ и навлязъл в източната пътна лента за насрещно движение, по която се движел л.а. „Р.“. Водачът на този автомобил реагирал на опасността, като намалил скоростта на движение на автомобила, променил траекторията си на движение възможно вдясно без да влиза в съприкосновение с мантинелата от източната страна на пътното платно. Между двата автомобила настъпил удар, при който в съприкосновение първоначално влезли лявата част на предна броня на л.а.

„Р.“ и дясната страна на предна броня на л.а. „Я.“. След удара л.а. „Р.“ траслирал в посока на североизток по платното за движение и ротирал по часовниковата стрелка, като преустановил движението си в източната пътна лента, а л.а. „Я.“ – транслирал в посока на югоизток и ротирал обратно на часовниковата стрелка, след което преустановил движението си. Според заключението скоростите на всеки от автомобилите към момента на удара са съответно 42.1 км/ч за л.а. „Р.“ и 46 км/ч за л.а. „Я.“, а разстоянието на първия автомобил до мястото на удара, в момента, в който възниква опасността /когато л.а. „Я.“ губи устойчивост/ е 29.9 м, на втория – 42.3 м. Експертизата заключава, че причината за настъпилото ПТП е загубата на контрол върху управлението на л.а. „Я.“ вследствие 3 неправилна преценка на пътната обстановка от водача му, движение с несъобразена с пътните условия скорост и неправилно боравене с органите на управление на автомобила при движение в завой. Вещото лице допълва, че в случай, че л.а. „Я.“ се бе движил със скорост, по-ниска от 50.7 км/ч, то той е щял да премине безпрепятствено по кривата на завоя без да настъпи плъзгане и без да загуби устойчивост. С оглед на това, че опасните зони са по-големи от разстоянията, на които са се намирали двата автомобила от мястото на удара при възникване на опасността, то водачите им са нямали възможност и време да преустановят движението на автомобилите преди мястото на удара чрез аварийно задействане на спирачките.

По делото е представена Епикриза на ищцата, изготвена от ХО при МОБАЛ „Д-р С.Ч.“ АД-В.Т., видно от която същата е постъпила в отделението на 25.09.2019г. в 03.00 часа след процесното ПТП с травма на тънкото черво, без открита рана, с оплаквания от болки в долния коремен етаж и гадене. Извършени били редица изследвания и след установена травматична увреда на коремен орган била извършена спешна оперативна интервенция, съответно назначена медикаментозна терапия. Изписана на 03.10.2019г.

Представена е и епикриза, изготвена от ХО при МБАЛ „Д-р Х.С.“ – град К., видно от която ищцата е постъпила в отделението на 31.01.2020г. по спешност след консултация с хирург с оплаквания от болки и тежест в корема, гадене и повръщане. Извършена е оперативна интервенция, при която били установени тежки сраствания от предходната операция, образуващи възел от тънкочревни бримки. Изписана на 06.02.2020г. и назначено медикаментозно лечение.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, при процесното ПТП ищцата е получила тежка закрита коремна травма, изразяваща се в разкъсване на тънко черво и държател на тънки черва, кръвонасядания по държателите на тънко и дебело черва, гнойна инфекция на коремницата, вследствие на което е претърпяла оперативна интервенция за зашиване на разкъсаните коремни органи, втора оперативна интервенция за премахване на сраствания, водещи до механичен илеус /чревна непроходимост/, а понастоящем има оплаквания от болки, стягане, тежест и подуване на корема. Коремната травма е причинена по механизма на удар и притискане с или между твърди тъпи предмети с концентрация на силата в предна коремна стена около и под пъпа. Продължителността на болките е била до около два месеца след втората извършена операция, а първите няколко седмици след всяка – със значителен интензитет. Според заключението срокът на лечение и възстановяване е бил до около м.април 2020г. Към момента на прегледа за изготвяне на заключението – м.февруари 2021г., ищцата е имала оплаквания в резултат на получените травми и претърпените операции. С оглед изминалия продължителен период от време вещото лице счита, че пълно възстановяване при ищцата няма да настъпи за в бъдеще и оплакванията ще са за цял живот.