Решение № 94 от 03.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. София, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500087 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.463, ал.2 вр. с чл.274 ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. №117046/28.10.2024 година о т Е. Д. Г., ЕГН-********** с адрес: гр.***, ж.к. ***, бл.*, вх.*, ап.* срещу решение №2597/29.04.2021 година, постановено по в.гр.д.13105/2023 година по описа на СГС, ЧЖ, I – Б състав, с което е оставена без уважение жалбата му срещу извършеното от ЧСИ М. Б. с рег. № *** Разпределение от 14.07.2023 година по изп.д. №3118/2021 година.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че решението е неправилно, тъй като при извършване на разпределението съдебният изпълнител в акта си на следва да посочи детайлно кои са визскатели по изпълнителното дело, второ кой и в какъв размер има претендирано вземане към момента на разпределението, респ. кое вземане какъв размер към този момент е погасено,с посочване за всеки взискател притежанието по вид и размер – главница, лихва, разноски по изпълнителния лист, разноски по изпълнението, като самите разноски следва да са упоменати също по вид и размер, законна лихва към момента на разпределението, трето – ред за удовлетворяване на съответния взискател и основанието за това; четвърто – полагащата се част от 1 събраната сума, пето –начинът за формиране на коефициент за съразмерност за разпреД.е при формиран остатък за вземанията. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да разгледа жалбата по същество, както и да присъди направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по жалбата „Юробанк България“ АД е депозирал писмен отговор, с който моли да се потвърди решението. Твърди, че в жалбата не са изложени твърдения във връзка с незаконосъобразността на изготвеното разпределение, а са посочени само аргументи, които се отнасят до наличието на изпълняемото право, като подобни въпроси не могат да бъдат предмет на производството по реда на чл.463 ГПК. Решението на съда е аргументирано, изследвана е фактическата обстановка, като е прието, че не е налице погрешна преценка относмо кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съптветните им привилегии, както и, че в жалбата не са наведени каквито и да е било доводи тази връзка.Дори да се приеме, че са налице оплаквания във връзка със законосъобразността на разпределението, не може да се приеме, че жалбоподателят е направил оплакване във връзка с негови права, а на такива, които принадлежат на другите кредитори. Недопустимо е да се защитават чужди права, съгласно изричната разпоредба на чл.26, ал.2 ГПК.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима /депозирана е на 16.03.2023 година/, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството по в.гр.д.№ 13105/2023 година по описа на СГС, ЧЖ, I – Б състав е образувано по жалба на Е. Д. Г., ЕГН-********** с адрес: гр.***, ж.к. ***, бл.*, вх.*, ап.* срещу извършеното от ЧСИ М. Б. с рег. № *** Разпределение от 14.07.2023 година по изп.д. №3118/2021 година.

В жалбата си жалбоподателят, имащ качеството длъжник в изпълнителното производство твърди, че вземанията на банката произтичат от два договора за кредит – договор за кредит №HL 5057/02.02.2011 година и договор за кредит №HL 50603/02.02.2011 година, по които са подписвани допълнителни споразумения. Сумите по споразуменията не е следвало да бъдат разпреД.и, а върху главниците не е следвало да се начислява лихва, което намалява задължението. Преструктурирането на кредитното задължение представлява анатоцизъм, който противоречи на закона, поради което е 2 нищожно. Поради нищожността суми на обща стойност 24124,70 евро не е следвало да бъдат разпреД.и. Моли обжалваното постановление да бъде отменено, като се присъдят направените по делото разноски .

Взискателят по изпълнението „Юробанк България“ АД оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че продадените на публична продан имоти са обект на договорна ипотека, учредена в полза на взискателя „Юробанк България“ АД, като поради неизпълнение на договорните задължения и непогасяване на дължимите вноски и двата договора за кредит са обявени за предсрочно изискуеми, а въз основа на документ по чл.417 ГПК –извлечение от счетоводните книги на банката, в нейна полза са издадени два изпълнителни листи. Посочената като недължима сума в размер на 24124,70 евро, която жалбоподателят твърди, че не дължи са посочени в заповедите за изпълнение, които са издадени по заявление от банкат, въз основа на представените доказателства, включително и всички сключени допълнителни споразумения. Сумите от проданта са правилно разпределени при спазване на поредността по чл.136 ЗЗД и постановлението на съдебния изпълнител е законосъобразно.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

От приложеното служебно изготвено копие по изп.д. №3118/2021 година по описа на ЧСИ М. Б. с рег. № *** се установява, че същото е образувано по молба на „Юробанк България“ АД от 23.02.2021 година, въз основа на изпълнителен лист от 21.10.2020 година, издаден от РС- София по ч.гр.д.

№46878/2020 година, издаден по заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 46878/2020г. на СРС и изпълнителен лист от 22.10.2020 година, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 46879/2020г. на СРС, въз основа, на които длъжникът Е. Д. Г. е осъден да заплати на „ЮРОБАНК България“ АД сумите, подробно посочени в изпълнителните листи. Посочено е в молбата, че за обезпечаване на кредита е учредена договорна ипотека върху недвижим имот, апартамент №15, находящ се в гр.***, м.***, ул.“***“ на 5-ти етаж, блок 82, състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухненски бокс, мокро помещение, баня, тоалетна, със застроена площ от 97,73 кв.м., заедно с МАЗЕ №33 с площ от 6,53 кв.м., заедно с 1.379% ид.ч. от общите части на сградата и 1.379% ид.ч. от правото на строеж върху мястото.; ОФИС 3

№1, със застроена площ от 123,28 кв.м., находящ се в гр.София, район Сердика, ул.“***“, №49-51.

Изготвено е разпределение, което е предявено на 14.07.2023 година.

Постъпилата за разпределение сума е в размер на 246823,17 лева, като същата е разпределена, както следва: по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД - 13086.25 лева – обикновени такси по т.4 и т.5 и пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, хонорар за вещо лице, на осн. т.31, б.“д“ от ТТР към ЗЧСИ; 60 лева държавни такси; по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД -103.66 лева на СО, Дирекция ПАМДТ, отдел Сердика; по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД – обезпечените с ипотека вземания на „Юробанк България“ АД – 29059.70 лева по първата по ред договорна ипотека и 204573.56 лева по втората учредена в полза на банката договорна ипотека.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.460 ГПК, когато в изпълнителното производство има повече от един взискател и събраната сума не е достатъчна за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели, съдебният изпълнител пристъпва към изготвянето на разпределение, като първо отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът разпределя за погасяване на останалите вземания на кредиторите по съразмерност.

По жалба срещу разпределението, съдът извършва проверка на законосъобразността на извършеното от съдебния изпълнител разпределение на събраните в принудителното изпълнение суми като редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред /чл.136, ал.3 ЗЗД/.

Съгласно т.1 от ТР №2/2021 година на ОСГТК на ВКС, съдът е ограничен от оплакванията в жалбата, освен в изрично посочените случаи.

Оплакванията в жалбата по съществото си съставляват възражение срещу размера на сумите, посочени в изпълнителния лист по съображения за нищожност на допълнителните споразумения т.е. касаят размера на вземането на взискателя. Размерът на вземането се посочва в самия изпълнителен лист и по съществото си съставлява задължение за съдебния изпълнител да извърши 4 изпълнението, съобразно посоченото в него. В производството по чл.463 ГПК, съдът не може да разглежда възражения относно съществуването на изпълняемото право, както и срещу валидността му.

Не са допуснати процесуални нарушения при обявяването на разпределението, както и при опреД.е кръга на взискателите.

При извършване на разпределението ЧСИ е съобразил изискванията на чл.136 от ЗЗД, досежно поредността на удовлетворяване на вземанията, при което на първо място е разпределил суми за погасяване на вземанията на ЧСИ по чл.136, т.1 от ЗЗД за такси, следвани от вземания на СО, Дирекция ПАМДТ, отдел Сердика, след което за погасяване на обезпечените с ипотека вземания на взискателя „Юробанк“АД.

С оглед горното, при опреД.е на сумите ЧСИ е извършил законосъобразно разпределение, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №2597/29.04.2021 година, постановено по в.гр.д.13105/2023 година по описа на СГС, ЧЖ, I – Б състав, с което е оставена без уважение жалбата на Е. Д. Г., ЕГН-********** с адрес: гр.***, ж.к. ***, бл.*, вх.*, ап.* срещу извършеното от ЧСИ М. Б. с рег. № *** Разпределение от 14.07.2023 година по изп.д. №3118/2021 година.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5