Решение № 195 от 14.02.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Плевен, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Н.а при участието на секретаря Калина В. Д. като разгледа докладваното от Дияна Ат. Н.а Гражданско дело № 20244430104045 по описа за 2024 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от М. И. Ч. против „ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ“ АД-София, в която се твърди следното : ищцата работила в ответното дружество на длъжност *** в гр. ***, община Плевен, като на 21.05.2024 г. й е връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал. 1, т.2 от КТ - поради съкращаване на щата, считано от 22.05.2024 г. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е налице реално съкращаване на щата, защото упражняваната от нея трудова функция не е престанала да съществува. Твърди, че е извършвала замервания на показатели на добивания нефт и е попълвала, подписвала анализни свидетелства, без които е невъзможно технологично движение на нефта към следващия потребител. В дружеството нямало друг човек, който да има необходимото образование, за да извършва тази дейност. Единствената цел на оспорената заповед според ищцата е тя да бъде отстранена от работа преди навършване на пенсионна възраст. Уточнява, че размерът на дължимото обезщетение за периода от 22.05.2024 г. до 22.11.2024 г. е в размер на 7200лв. В заключение сочи, че при издаване на заповедта не били спазени и други изисквания. Прави искане за 1 отмяна на уволненинето, като бъде възстановена на заеманата длъжност, преди прекратяването; да й бъде присдъдено обезщетени за оставане без работа за 6 месеца. Претендира разноски

В постъпилия отговор на исковата молба ответникът излага твърдения, че страните са имали валидно трудово правоотношение, по което ищцата е заемала сочената от нея длъжност, по силата на трудов договор от 18.05.2020 г. Трудовият договор е прекратен със Заповед№885/21.05.2024 г. на основание чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ. Ответникът оспорва твърдението за целенасочено уволнение от негова страна, тъй като ищцата не е подавала молби или други документи във връзка с бъдещо пенсиониране. Във времето ищцата е била три пъти служител, като ответникът счита, че е изпълнил добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение. Преценката за съкращаване на щат следвало да се извърши не само с оглед общите щатни бройки преди, а и след съкращаването. В случая обаче единствената щатна бройка *** в отдел „Експлоатация, изследване и ремонт“ е премахната от щатното разписание.

Ответникът счита, че е налице реално съкращаване на щат и липса на задължение по чл. 329 от КТ, поради това, че съкратената длъжност е единствена и липсват сходни длъжности. Съкращаването на щата се сочи, че е извършено преди прекратяване на трудовия договор и връчване на Заповед № 885, поради което ответникът счита, че е спазил процедурата. В тази насока сочи, че е взето решение на УС на дружеството, за което е съставен протокол от 16.05.2024 г., управителният съвет взел решение в Дирекция „Добив“ да се съкрати една щатна бройка от длъжността ***, като промяната влязла в сила от 20.05.2024 г. Във връзка с това решение се сочи, че е издадена заповед №123/20.05.2024 г. на изпълнителните директори на дружеството, като в т.1. е предвидено в дирекция „Добив“ да се съкрати единствената щатна бройка от горната длъжност и трудовото правоотношения на лицата, които заемат съкратените щатни бройки да бъдат прекратени на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Щатното разписание било утвърдено и се сочи, че в сила от 20.05.2024 г. в дирекция „Добив“. Ответникът твърди, че е изплатил на ищцата всички дължими трудови възнаграждение, вкл. обезщетения, а именно: за неизползван платен годишен отпуск 14 дни – 784 лв.; за неспазено предизвестие – 1231,56 лв.; обезщетение за оставяне без работа след представена декларация – 1231,56 лв. Ответникът твърди още, че причината да отпадне нуждата от трудовата функция, изпълнявана от ищцата са 2 следните: по силата на договор за преработка цялата нефтена суровина, добивана от ответника, суровината се предавала за преработка в „Българска петролна рафинерия“ ЕООД Акредитираната лаборатория към „Българска петролна рафинерия“ ЕООД периодично при задание извършвала пълни химични анализи на нефтени проби от находища, разработени от ответното дружество. Извършвали се и ежемесечно водни проби от различните сондажи.

Втората причина се изразявала в това, че изискванията на акцизното законодателство, налагали постоянна онлайн връзка с Агенция Митници, т.е. автоматизиран процес, по време на който се отчитали в реално време показания, които са валидни единствено за контролния орган. Поради това ответникът счита, че е отпаднала нуждата от длъжността заемана от ищцата.

Ответникът възразява срещу предявения осъдителен иск, тъй като страната не е доказала оставянето без работа в резултат от незаконно прекратяване на трудовия договор, както и размера на претенцията. При условията на евентуалност ответникът сочи, че ако бъде осъден да заплати обезщетение, то да бъде извършено прихващане с платените от него обезщетение.

В о.с.з. ищцата се явява и се представлява от адв.Д. от ПлАК, като исковете се поддържат. Не се прави изявление на основание чл.214 от ГПК.

Подробни доводи се навеждат в представени по делото писмени бележки.

В о.с.з. ответната страна се представлява от юркс.Г., която оспорва исковете. Подробни доводи се навеждат в представи по делото писмени бележки.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Предявеният иск на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ е допустим, като подаден в регламентирания от закона срок, но по същество се явява изцяло неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. При това положение следва да бъдат отхвърлени и останалите два акцесорни иска – на основание чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ.

БЕЗСПОРНО по делото е, че на основание сключен трудов договор с ответното дружество ищцата е работила на длъжност *** с място на работа – Управление Отдел „Експлоатация, изследване и ремонт“ в дирекция „Добив“.

Не се спори, че считано от 22.05.2024год. и въз основа на Заповед № 3

885/21.05.2024год. трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ – поради съкращаване на щата. Страните не спорят, а по делото са представени и писмени доказателства, за това, че ответното дружество е изплатило на ищцата обезщетения на основание чл.224 ал.1 от КТ, на основание чл.220 ал.1 от Кт и на основание чл.222 ал.1 от КТ.

БЕЗСПОРНО е, че длъжността на ищцата *** е съществувала само в участък Д.Дъбник, а в останалите участъци за добив - такава длъжност не е съществувала и други служители са и съставят Анализни свидетелства.

Спорни са въпроси дали уволнението на ищцата е законосъобразно, изпълнява ли се трудовата й функция понастоящем от друг служител в Д.Дъбник, респ. следва ли да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и дължи ли й се обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ и в какъв размер.

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ:

Твърденията на ищцата са, че като *** е извършвала замервания на показателите на добивания нефт и е попълвала и подписвала Анализни свидетелства, без които е невъзможно технологичното движение на нефта към следващия потребител. Твърди, че в ответното дружество няма друг човек с необходимото образование, който да извършва това вместо нея.

Ответното дружество твърди, че трудовото правоотношение/ТПО/ с ищцата е прекратено поради това, че е отпаднала нуждата от извършването на посочената по-горе дейност от ищцата. Изтъква се, че цялата нефтена продукция, по силата на сключен договор, се изпраща в „Българска петролна рафинерия“ ЕООД-Плевен/ накратко – БПР/ за преработка, т.к. там действа Акредитирана лаборатория за нефт, разтворители, горива и нефтопродукти със Сертификат за акредитация, издаден от ИАБСАкредитация. Твърди се, че всяка цистерна задължително подлежи на проверка именно от БПР посредством акредитирани методи за изпитване и изследване. Като втора причина за прекратяване на ТПО с ищцата се посочва обстоятелството, че изисквания в Закона за акцизите и данъчните складове и правилника за прилагането му. За добив на акцизни стоки в данъчен склад/какъвто е добиваният от ответника продукт/ процесът е автоматизиран, използват се масови разходомери, които са одобрени контролни точки от АМитници, в реално време отчитат показателите на добивания суров нефт и въз основа на 4 отчитанията им се съставят акцизни данъчни документи. В тази връзка се твърди, че използваният в участък Д.Дъбник масов разходомер измерва в реално време количеството на нефтената суровина в литри и килограми, както и показател „плътност“, които са единствено валидни за контролния орган Агенция митници и при съставянето на акцизни данъчни документи. Заявява се, че измерванията на показателя „плътност“ на добивана суровина от ищцата се явяват ненужни и поради това ТПО със същата е прекратено.

Съдът намира така изтъкнатите доводи от ответната страна, разгледани във вр. с всички събрани в хода на делото доказателства, вкл. заключенията на експертизите и изслушването на ищцата, за основателни и доказани.

От доказателствата по делото се установява, че процедурата във вр. със съкращаването на щата и конкретно на заеманата от ищцата длъжност е извършена законосъобразно от страна на работодателя. Видно от приложеното на л.59 и сл. от делото Щатно разписание, в сила от 01.02.2020год. е, че длъжността на ищцата фигурира като една бройка в Отдел „Експлоатация, изследване и ремонт“, с посочен шифър по НКПД. В отделните участъци такава длъжност не фигурира. В Протокол от 16.05.2024год., приложен на л.63 и сл. от делото, е обективирано решение на Управителния съвет на ответното дружество, с което се съкращава единствената щатна бройка на длъжността, заемана от ищцата. Със Заповед № 123/20.05.20024год. на изпълнителните директори на ответното дружество са утвърдени промените -съкращаване на щата в Щатно разписание на Дирекция „Добив“ и Дирекция „Сондиране на ремонти“, влизащи в сила от 20.05.2024год. Ищцата оспорва заповедта, като антидатирана, но оспорването не е успешно проведено . От приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ К.Т. се установява, че заповедта е заведена под пореден номер *** в модул „Преписки“ на дата 20.05.2024год. в 15:08:27часа. В тази връзка са дадени и свидетелски показания от св.В.В., които съдът кредитира, като неопровергани с надлежни доказателства.В приложеното и прието като доказателство /л.66 и сл.от делото/ Щатно разписания, в сила от 20.05.2024год. длъжността на ищцата не фигурира.

Такъв извод е даден и от ВЛ Т.И. в представеното по делото заключение /л.121 и сл. от делото/ - с оглед извършената проверка на документация в ответното дружество. В случая и предвид обстоятелството, съкратената длъжност, на която е работила ищцата е само една, то за работодателя не е възникнало задължение за извършване на подбор. Видно от длъжностната характеристика 5 на ищцата /л.39 – том I от делото/ е, че контролира работата на инсталациите по първична подготовка на нефта и газа, контролира точното спазване на методиката при определяне на транспотираните ксоличества нефт, оказва съдействие при определяне оводнеността на продукцията по сондажи и находища. По делото се твърди и това не се оспорва от ищцата, че трудовата й дейност е била свързана с находището в гр.Д.Дъбник и Горни Дъбник. От свидетелските показания на С.Б., М.Г., В.Д., Н.Н., Ю.Р., както и от изложеното от и по повод заключението от ВЛ Д. се установява, че в участъка в Д.Дъбник, след уволнението на ищцата, Анализни свидетелства не се издават и това по никакъв начин не е пречка за дейността на ответното дружество. От показанията на св.Блажев –заместник директор Д-я“Добив“ се установява, че извършваната от ищцата трудова дейност се дублира с това , което се извършва /задължително/ от лабораторията в БПР – взимала проби, за да се определи процентът на вода в добиваната суровина. Свидетелят твърди, че при товаренето продуктът минава през масов разходомер, след това се прави изследване в лабораторията в БПР, което означава, че дейността на ищцата е само за „вътрешна информация“. Твърди, че Агенция Митници признава само данните на масовия разходомер, което е един автоматичен процес, впоследствие има проверка в лабораторията на БПР и в проверка в крайна точка на доставка. Свидетелят заявява, че веднъж годишно се прави анализ на продукцията в акредитирана лаборатория, каквато акредитация ищцата няма.