Определение № 48438 от 23.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48438 гр. София, 23.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и пета гоД. в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110135297 по описа за 2025 гоД.

Предявен е установитилен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 Закон за собствеността /ЗС/.

Ищцата С. Ю. Х. твърди, че от 25.10.2012 г. до момента владее дворно място, намиращо се в с. Б, в.з. „КД“ с площ от 1 181 кв. м. с идентификатор ***, заедно с построената в него жилищна сграда с площ от 34 кв. м. и с идентификатор ***. Началната дата обвързва с влязлото в сила на 24.10.2012 г. Решение № 5625/09.10.2002 г. на ОСЗ –Панчерево, с което на ответниците била възстановена собствеността върху имота. Посочва, че при установяване на фактическата власт имотът не е бил ограден, поради което през 2013 г. тя поставила колчета и врата, по-късно – и ограда откъм север. Терена бил силно денивелиран, поради което го е заравнила чрез фирма.

Оттогава насетне е засаждала цветя, зеленчуци, овощни дръвчета, обгрижвала е имота ежедневно през активните сезони, а през зимата и есента – периодично. Твърди, че през 2014 г. с помощта на сина си вкарала вода в имота, като е възстановила прекъснат водопровод, а понастоящем имало капково напояване. През 2017 г. й се наложило да изгради прозирна ограда, тъй като съседите отглеждали кози. През 2018 г., както и повторно на 02.02.2025 г., се е включила към електрическо захранване от частен трафопост, за което имало поставен електромер. Поддържа, че е извършвала ремонти на сградата – покрив, стълби, поддръжка, използвайки я като склад и място за почивка. Посочва, че никой не е предявявал претенции за собственост до месец май 2025 г., когато Л. А. посетила имота и заявила, че е наследствен техен. Според ищцата десетгодишният срок на придобивната давност е изтекъл най-късно на 01.01.2023 г. Реституционните права на ответниците, които се съдържали в Констативен нотариален акт за собственост на основание наследство и възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ № 101, том VI, рег. № 38986, нот. дело № 992/2014 г. не били противопоставими, тъй като към момента на започване на владението имотът бил необитаван и необозначен. Твърди, че след реституираният през 2014 г. имот се е разделил на три имота със следните идентификатор: ***; идентификатор № *** и идентификатор № ***.

Въз основа на изложеното иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че е собственица на процесните имоти въз основание давностно владение. Претендира разноски.

Ответниците Р. В. П,Д.В.А,Г.Й.Д,БТВ,ПНО,ЕОП,РСП,ЛЗМ оспорват предявения иск.

Сочат, че към момента на твърдяното завладяване на имота такъв поземлен имот не е съществувал. За да обосноват тази си теза излагат следната хронология на правните промени върху имота: процесният поземлен имот им бил възстановен с Решение на ПК № 5625/09.10.2002 г. на ОСЗ - Панчарево, влязло в законна сила на 24.10.2012 г., като част от 1 имот с № 360, кадастрален лист Г-10-4-А, с площ от 3 569 кв.м. съгласно кадастрален план, изработен на база летене от 1954 г., идентичен с Парцели № XIV-16 ХШ-17от кв. 46, 1-15, VII-50, VIII-51, IX-52 от кв. 49, IX-10, X- 11, XI-12, XII-13 XIII-14 от кв. 50, съгласно регулационен план на в. з. „КД“, с. Б, одобрен със заповед от 1988 г. Към Решението била приложена скица № 1273/24.10.2002 г. Имотът бил означен като имот с кад. № 360, собственост на наследодателя им ТТМ Ц.. След възстановяване на собствеността, поради факта че имотът попадал в урбанизирана територия, върху възстановените парцели имало настанени лица по ПМС № 21, които лица предявили искания за закупуване на имотите на основание параграф 4а, 4д и 4з от ПЗР ЗСПЗЗ. Столична община, район Панчарево постановила заповеди, с които отказала на тези лица да закупят имотите, поради което те завели административни дела срещу заповедите на общината, които продължили до края на 2016 г. Относно имот с планоснимачен номер 10, парцел IX-10, чиито ползвател бил ЕВ Й., бил влязло в сила Решение на СГС от 28.02.2006 г. по адм. дело № 1727/2000г., потвърдено с решение на ВАС от 28.12.2006г.; Относно имот с планоснимачен номер 13, парцел XII-13, чиито ползватели били Л. БД и ВИД било влязло в сила Решение на СГС от № 106 от 30.03.2005г. по адм. дело № 789/2003г., потвърдено с решение на ВАС от 28.11.2005 г. Този имот 13 като УПИ влизал в рамките на процесния поземлен имот. Сградата в него била строена от тези ползватели. С разрешение на ответниците те ползвали имота до смъртта на ВД, преди няколко години, който бил пчелар и имал кошери в имота. Относно имот с планоснимачен номер 11, парцел X-11, чийто ползватели били ДЦА,ЦВА А. било влязло в сила Решение на СГС от 16.0б.2003 г. по адм. дело № 1726/2000г., потвърдено с решение на ВАС на 10.03.2005 г. Относно имот с планоснимачен номер 12, представляващ парцел XI-12, чийто ползвател бил лицето КДК, Столична община отказала на същия да закупи имота и заповедта не е обжалвана. Относно имот с планоснимачен номер 14, представляващ парцел ХШ-14, ползвателите не били предявявали претенции и дела за него не са водени. Този имот 14 като УПИ влиза в рамките на процесния поземлен имот. Със Заповед № РД -1851/03.11.2011г. възстановеният имот бил нанесен в КККР като имот с идентификатор № ***, с площ от 3 387 кв.м., за което им била издадена скица № 15-46056213.12.2014 г., видно от която имотът обхваща имотите, възстановени по план на новобразуваните имоти, съгласно действащия регулационен план, а именно имот с пл. № 13 за Парцел ХП-13; имот с пл. № 12 за Парцел XI-12; имот с пл. № 11 за Парцел Х-11; имот с пл. № 14 за Парцел XIII-14 и част от имот с пл. № 10 за Парцел IX-10. С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, на основание наследство и възстановено право на собственост от 09.12.2014 г., вписан в СВ — София към АВ с вх. per. № 64715, акт № 85, том 156, дело 48708 от 2014 г. наследниците на ТСА били признати за собственици на възстановения имот, нанесен в КККР като имот с идентификатор № ***. В същия нотариален акт погрешно при описанието на имотите било посочено, че решението за възстановяване било влязло в сила на 24.10.2012 г. вместо на 24.10.2002 г. През 2015 г. установили, че за част от имота им /попадаща в имот с пл. № 12 за Парцел XI-12/ лицето АБВ било започнало процедура за издаване на нотариален акт на основание обстоятелствена проверка за давностно владение, като поискал нанасяне на тази част от имота, като имот с нов идентификатор, върху собствения им имот, с идентификатор № ***. Точно тази част на имота била дадена за ползване на КДК, който не е оспорвал заповедта, с която му било отказано да изкупи имота, а лицето АБВ никога не е и ползвало тази част от имота.

Въпреки това след оспорване на отказа на СГКК за нанасяне на имот върху техния имот с решение No 7584 от 14.12.2015г. на АССГ, 36-ти състав по адм, дело No 10913/2014г., потвърдено с Решение № 7752 от 27.06.2016 г. на ВАС, отказът бил отменен и преписката било върната на СГКК за нанасяне съгласно скица проект, представена от АБВ. В края на 2016 г. върху част от техния имот, представляващ ПИ с идентификатор № *** бил нанесен друг имот, като кадастралните идентификатори на имотите били променени и имотът им бил разделен на три части - процесната част с идентификатор No ***, имот с идентификатор № ***, /която АВ неправомерно заграбил от имота им с Нотариален акт за признаване на правото на собственост на основание давностно владение от 11.11.2016 г./ и имот № ***, в северната част 2 на възстановения им имот. Ето защо имот с идентификатор № *** не е съществувал при посочените граници нито към 2002 г. нито към 2012 г., нито към 2014 г., а едва в края на 2016 г.

Сочат, че към момента на завладяване на имота такъв поземлен имот не е съществувал.

Липсвало основание за приложение разпоредба на чл. 5, ал. 2 Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/, тъй като ищцата не е упражнявала фактическа власт върху имота никога, нито при възстановяването на имот, нито след това. Нещо повече лицата, които са заварени в имота при възстановяването му ползватели по ПМС No 21, са водили съответните дела, изгубили са ги и са напуснали имота. Подчертават, че решението на поземлената комисия било влязло в сила на 24.10.2002, а не на 24.10.2012 г., както погрешно било посочено в нотариалния акт от 2014 г.

Твърдят, че ищцата се била самонастанила в имота едва през 2025 г. В периода от 2002 г. до 2016 г. водели за имота множество дела включително с ползватели, на които земята е раздадена за обработване съгласно ПМС 21 и с други лица. От 2002 г. до сега упражнявали владението върху имота. Излагат хронология на делата, като сочат, че тези с ползвателите приключили в края на 2006 г., относно имоти с номера по регулация 10, 11 и 13, а относно имоти с номера 14 и 12 нямало предявени претенции. През 2014 г. трето лице предявило претенции към имот с номер 12. Имотът бил почистван ежегодно от тях. Имало поставена от съсобствениците ограда около границите на възстановения им имот, съгласно скицата от 2012 г., част от която била открадната, а друга част разрушена. Ето защо твърдението на ищцата, че оградила имота още през 2014 г. било напълно невярно. До 2025 г., когато посетили имота, никой не отправял претенции за владеенето му и установили, че част от него била заградена и жена в него твърдяла, че е негов собственик поради изтекла в нейна полза давност. Това противоречало на действителното фактическо положение, тъй като ответниците живеели в с. Б и редовно посещавали имотите си. Оспорват твърдението някога имотът да е бил водоснабдяван или електрифициран. Допускат единствено старите ползватели през 80-те години да са се достъпили до водоснабдяване от стар водопровод, което понастоящем не било така. Това било възможно и поради налична информация, че през месец септември 2025 г. служители на „Софийска вода“ АД установили, че собственици в местността са се присъединили към стар водопровод незаконно. Подчертават, че ищцата нямала открита партида в „Софийска вода“ АД за твърдяното водоснабдяване в имота.

Оспорват ищцата да се е присъединила към електроразпределителната мрежа. Такава връзка действително имало през 2002 г., но после тя била прекъсната и от десетилетия липсвала.

Оспорват твърдението на ищцата, че се е присъединила към частен трафопост. В тази връзка считат, че представената квитанция към ПКО с дата 02.05.2025 г. била документ, който нямал номер, не било ясно, кой е издателят му. На място установили, че ищцата захранва имота с ток чрез въздушна кабелна връзка до близкия стълб, без каквито и да е разрешения и документи. По отношение на сградата в имота, сочат, че тя била незаконна, а по същността си била временна постройка, която била изградена от тогавашния ползвател ВД и съпругата му, на които е предоставена пустееща земеделска земя, съгласно ПМС № 21 от УС на ТКЗС и ръководствата на АПК. Тя била паянтова и не е имала характеристика на строеж по смисъла на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което обстоятелство било установено още през 2002 г., с протокол № 331/14.11.2002 г. на комисия, назначена със заповед на кмета на район Панчарево. Тези факти били установени с Решение на СГС от 30.03.2005 г. по адм. дело № 789 от 2003г. АК, III-Г състав, потвърдено с решение на ВАС от 28.11.2005 г. по адм. дело № 7452/2005г. на ВАС, IV отделение. Едва на 16.09.2025 г. сградата била съборена след разрешение на общината.

Въз основа на изложеното искат отхвърляне на иска. Претендират разноски.

Ответницата Л. В. А. оспорва исковата молба. Твърди, че изложените в нея твърдения са неверни и ищцата никога не е владяла процесния имот, нито през 2002 г., когато е бил възстановен с решение на Поземлената комисия, нито през 2012 г., която гоД. сочи за начална за твърдяното от нея давностно владение, нито през 2014 г. и впоследствие. За възстановения им имот се водели множество съдебни дела от ползватели, на които земята 3 била раздадена за обработване съгласно ПМС 21, които продължили до края на 2016 г.