Решение № 281 от 27.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Русе, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20254520100151 по описа за 2025 година

Искът е с правно основание по чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3 ЗЗД, обективно кумулативно съединен с иск по чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД.

Ищецът Е. П. А. чрез процесуалния си представител твърди, че е страна по Договор за паричен заем №4713660, сключен на 01.02.2023г. с “ИЗИ Асет Мениджмънт” АД, съгласно който дружеството му предоставило в заем сумата 2250.00 лв при фиксиран годишен лихвен процент 35.00 % и годишен процент на разходите 41.35 %. Общата дължима сума възлизала на 2581.40 лв, включваща главница и лихва. На същата дата бил задължен и сключил Договор за предоставяне на гаранция №4713660 с “Файненшъл България” ЕООД, с който да обезпечи задълженията си по договора за паричен заем, при което заплатил възнаграждение за дружеството-гарант в размер на 1658.60 лв, разсрочено на вноски, дължими на падежа за плащане на погасителните вноски по заема с “ИЗИ Асет Мениджмънт” АД. Твърди, че Договор за паричен заем №4713660/01.02.2023г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави, доколкото с него се предвижда заемателят да плати възнаграждение на гаранта, получавано от кредитора вместо от гаранта, което води до неравнопоставеност между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Твърди, че Договорът за паричен заем №4713660/01.02.2023г. е нищожен и на основание чл.26, ал.1, 1 предл.1 ЗЗД, тъй като са нарушени правилата на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10, чл.12, т.9, чл.19, ал.1 и ал.4 във вр. с чл.22 ЗПК, подробно аргументирано.

Относно Договора за предоставяне на гаранция №4713660/01.02.2023г. твърди, че той само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност е част от кредитното правоотношение, като целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора “ИЗИ Асет Мениджмънт” АД в нарушение на чл.19, ал.4 и на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД, тъй като чрез използване на законни средства цели постигане на забранен от закона правен резултат. Моли съдът да обяви за нищожен Договор за паричен заем №4713660/01.02.2023г. на основание чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3 ЗЗД. Моли съдът да обяви за нищожен Договор за предоставяне на гаранция №4713660/01.02.2023г., сключен между Е. П. А. и “Файненшъл България” ЕООД. Претендира за разноски по делото.

Ответникът “ИЗИ Асет Мениджмънт” АД р. София, представляван от изп. директор Галин Тодоров Тодоров, чрез процесуалния си представител ст. юриск. Диляна К. взема становище, за неоснователност на иска. Оспорва като неправилно твърдението, че възнаградителната лихва по договора следва да е съпоставима със законната лихва, тъй като лихвата по кредита – 35% не е печалба, а цена на паричните средства, предоставени в заем, включваща и средствата по отпускане и управление на кредита, докато законната лихва е предвидена да обезщети кредитора в случай на забава. Заявява, че ГЛП и ГПР са в съответствие с разпоредбите на ЗПК. Последователно и подробно излага правни съображения срещу наведените в исковата молба твърдения за нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК (нормата не предвижда в договорите за паричен заем да се представят пояснения във вр. с компонентите на ГПР, за разписване на методика за формирането му), както и за неравноправност и противоречие с добрите нрави. Оспорва твърдението, че договорът за кредит е нищожен и че сключването му е обусловено от сключване на договор за предоставяне на гаранция. Договорът за предоставяне на гаранция №4713660/01.02.2023г. между ищеца и “Файненшъл България” ЕООД е възмездна услуга, предоставена от лице, различно от кредитора и е отделно облигационно отношение, по което “ИЗИ Асет Мениджмънт” АД не е страна.

Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не представлява разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР. Моли 2 предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани, с присъждане на разноски.

Ответникът “Файненшъл България” ЕООД гр. София, представляван от управителя Ангел Василев Маджаров, чрез процесуалния си представител юриск. Мария Златанова взема становище за неоснователност на исковете.

Заявява, че Договорът за предоставяне на гаранция, сключен между Е. П. А. и “Файненшъл България” ЕООД, не е договор за поръчителство, а е договор за услуга по издаване на гаранция за плащане в полза на кредитора с наредител заемополучателя, който следва да заплати възнаграждение за услугата. Този договор не противоречи и не нарушава законови разпоредби и добрите нрави.

Твърденията на ищеца за заобикаляне и противоречие на договора с разпоредби на ЗПК са неотносими към този тип договори и към последиците от неспазването им, относими са само относно договори за потребителски кредит. Свързаността между “ИЗИ Асет Мениджмънт” АД и “Файненшъл България” ЕООД не е основание възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция да се включи при изчисляване на ГПР при Договора за паричен заем. Твърдението в исковата молба за заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК е неоснователно, защото Договорът за предоставяне на гаранция е сключен по инициатива на ищеца. Предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят. Претендира за разноски.

По делото са представени писмени доказателства, назначена е счетоводна експертиза.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

От представения Договор за паричен заем №4713660/01.02.2023г. се установява, че “Изи Асет Мениджмънт” АД е предоставило на Е. П. А. заемна сума 2250.00 лв с фиксиран годишен лихвен процент 35.00 % и годишен процент на разходите 41.35 %. Заемателят се е задължил да изплати заема в срок от 40 седмици, разсрочено - на 20 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 129.07 лв, при което общата дължима сума възлиза на 2581.40 лв (чл.2.7 от договора).

Съгласно чл.4, страните се споразумели в 3-дневен срок от подписване на договора заемателят да предостави на заемодателя обезпечение на договора чрез поръчители две физически лица, отговарящи на определени изисквания, банкова гаранция с бенефициер заемодателят за сумата по чл.2 или одобрено 3 от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

В изпълнение на това задължение ищецът Е. П. А. е сключил с “Файненшъл България” ЕООД Договор за предоставяне на гаранция №4713660/01.02.2023г.

Съгласно Договора за предоставяне на гаранция, потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на “Изи Асет Мениджмънт” АД - бенефициер, с наредител потребителя с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали по силата на договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на потребителя по договора за паричен заем.

За поемане на задължението за издаване на гаранция потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 1658.60 лв, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 82.93 лв, дължими на падежа и по начините на плащане на погасителните вноски, установени в договора за паричен заем.

От съдържанието на договора за паричен заем се вижда, че в него не е отразена действителната обща сума, дължима от ищеца, доколкото в същия не е включено възнаграждението по гаранционната сделка – 1658.60 лв. Същото обаче е начислено към общия дължим размер по заема по Погасителен план, като погасителната вноска, уговорена първоначално на 129.07 лв, но след като към същата е добавено дължимо възнаграждение по гаранционната сделка 82.93 лв, тя вече става в размер на 212 лв, (л.17).

Ищецът твърди, че Договорът за паричен заем №4713660/01.02.2023г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, поради нарушение на правилата на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10, чл.12, т.9, чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК, защото в него не е посочен дължимия ГПР и не е включено възнаграждението за гаранта, поради което съдът е назначил счетоводна експертиза, която в резултат на проверки на документите по делото и на документи, проверени в счетоводствата на “Изи Асет Мениджмънт” АД и “Файненшъл България” ЕООД, е депозирала заключение в писмен вид, прието и допълнено устно от вещото лице Г. С. Й. в съдебно заседание на 27.01.2026г.

Вещото лице установява, че в размера на ГПР по Договора за паричен заем №4713660/01.02.2023г. - 41.35 % е включена единствено възнаградителната лихва. Възнаграждението, дължимо на “Файненшъл 4

България” ЕООД - 1658.60 лв, респ. таксата за допълнителната услуга, предоставяна от гаранта и пряко свързана със заема, не е включено в размера на ГПР по договора.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР включва общите разходи на потребителя по договора, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразявайки посочената разпоредба, вещото лице е изчислило размера на ГПР по формула, съгласно Приложение №1 към чл.19 ЗПК, при което заключава, че размерът на ГПР, имайки предвид и дължимото възнаграждение по

Договора за предоставяне на гаранция

№4713660/01.02.2023г., възлиза на 373.27 %. Устно в съдебно заседание на 27.01.2026г. вещото лице заключава, че посоченият в договора ГПР не отговаря на изискванията на чл.19 ЗПК.

Вещото лице е посочило още, че към 01.02.2023г. основният лихвен процент на БНБ е 1.82 %, а законната лихва е 10 пункта над или е 11.82 %.

Според експертизата, размерът на платените задължения по Договора за паричен заем №4713660/01.02.2023г. е: главница 1185.70 лв, договорна лихва 271.57 лв, а по договор за предоставяне на гаранция №4713660/01.02.2023г. платената сума е 995.16 лв.

Заключението е прието от съда без възражения от страните.

Съгласно чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, каквото качество има ищецът.

Съгласно чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа данни за ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Следователно, не е достатъчно в договора да бъде посочен общият размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения кредит, а освен това следва да се посочат всички разходи по вид и размер, от които се формира ГПР, което в случая не е сторено.

Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени 5 задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

За да отговаря Договорът за паричен заем №4713660/01.02.2023г. на условията на чл.19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите, не би трябвало да надхвърля 59.10 % (11.82 % х 5) .

Следователно, след като в размера на ГПР, посочен в настоящия договор за паричен заем, не са включени допълнителни разходи, респ. не е включено възнаграждението, дължимо на “Файненшъл България” ЕООД - 1658.60 лв, то същият не отговаря на изискванията по чл.19, ал.4 ЗПК, защото надвишава посоченото в него ограничение 59.10 %.

Налице е накърняване на добрите нрави и противоречие с добрите търговски практики, тъй като уговорката за заплащане на възнаграждение по гаранционната сделка е във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Договорът за паричен заем е в пряко противоречие с добрите нрави, поради което е нищожен и на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Преценката за накърняване на добрите нрави следва да се извършва за всеки конкретен случай, като “добри нрави” по см. на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата.