Решение № 336 от 12.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Велико Търново, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №

20254110103316 по описа за 2025 година

Предявени са искове за прогласяване на нищожност на договор за кредит № ********** от **.**.****г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, евентуално нищожност на клаузата за заплащане на такса, както иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 169.58 лв. недължимо платени по договора, евентуално на сумата 139.26 лв. платени без основание по нищожната клауза в договора за заплащане на такса.

В исковата молба се твърди, че ищецът Х. М. Ц. сключил с ответника договор за кредит № ********** от **.**.****г., който бил нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В противоречие с чл.19, ал.4 от ЗЗП дължимата такса за разглущвдане от 139.26 лв. не била включена в ГПР. Твърди, че заплатил по договора общо 1069.58 лв., от които главницата била 900 лв. и сумата 169.58 лв. била платена без основание с оглед нищожните договорни клаузи. Моли съда да прогласи нищожност на договор за кредит № ********** от **.**.****г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, евентуално нищожност на клаузата за заплащане на такса, както и да осъди ответника за сумата 169.58 лв. недължимо платени по договора, евентуално на сумата 139.26 лв. платени без основание по нищожната клауза в договора за заплащане на такса.

Претендира разноски.

Ответникът „ВИВУС.БГ“ ЕООД в писмено становище оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното и достига до следните 1 прави изводи:

Според представения по делото договор за кредит № ********** от **.**.****г., кредитодателят предоставя на ищеца кредит в размер на 900 лв., с лихва в размер на 3.32 лв. при лихвен процент 40.99% и ГПР 49.6%, като погасяването му се извършва на за срок от 30 дни.

Не се спори, че ищецът е заплатил на ответника по договора сумата общо 1069.58 лв.

В договора е уговорено заплащане на сумата 139.26 лв. „такса за бързо разглеждане“.

Ако дадена клауза от договора е нищожна, тя е нищожна сама за себе си, и не влече нищожност на целия договор, ако договорът би бил сключен и без нея, съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД. Законът за защита на потребителите урежда изрично неравноправните клаузи, при наличието на които, само те се явяват нищожни, а не целият договор. Така е и според Закона за потребителския кредит, където е регламентирано, че при наличие на клаузи от договора, които предвиждат вземания, надхвърлящи максималния размер на ГПР, именно тези клаузи и вземания са недействителни, а не целия договор, видно от чл.19, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПК – изрично чл.19, ал.5 от ЗПК, според който клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, а според ал.4 годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК е относимо именно към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и касае действителността на клауза, с която се надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор.

Също така обстоятелството дали предвидената в договора такса следва да бъде включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР е също въпрос, относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Аргумент за това се извежда и от разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

Според съдебната практика на ВКС по тези дела и според правната доктрина, в хипотезата на чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал.

4, пр.1 от ЗЗД, тъй като частичната недействителност е уредена с изрична императивна норма и тя води до извода, че договорът е недействителен само в частта за лихвите, таксите, разходите и др., но не и в частта за главницата, която продължава да се дължи. Наличието на заблуждаващи условия и клаузи с нелоялен характер от договора е основание за преценка за наличие на неравноправност на тези клаузи, което води до нищожност именно на тези клаузи, а не на договора за кредит като цяло. При предявен иск за нищожност на договора за кредит или на клауза от такъв, съдът не може служебно да направи проверка дали договорът не е нищожен и на друго, незаявено от ищцата, основание. По иск за нищожност съдът е обвързан единствено от заявените от ищеца основания за това и няма правомощия за 2 служебна преценка, в противен случай би се произнесъл по непредявен иск и решението ще е недопустимо.

Предвид на изложените мотиви предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на сключения между страните договор за кредит № ********** от **.**.****г., за нищожен, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предявеният евентуален иск за прогласяване нищожност на клаузата за заплащане на „такса за бързо разглеждане“ от договор за кредит № ********** от **.**.****г., на основание чл.19, ал.4 от ЗПК, е основателен. В случая нищожна се явява клаузата за заплащане на такса 139.26 лв., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. След включване на тази такса, ГПР по договора става в размер многократно надвишаващ пет пъти размера на законната лихва, което в нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. А според чл.19, ал.5 от ЗПК такИ. клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Освен това, тази клауза е неравноправна по чл.143 от ЗЗП, тъй като създава единствено права на кредитора, без да има за него насрещни задължения по договора. От съдържанието на самата клауза за такса, съпоставено с останалите клаузи за правата на потребителя, е видно, че така, както е уговорена, таксата поставя значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

По предявените осъдителни искове:

С оглед неоснователността на иска за прогласяване на процесния договор за нищожен, неоснователен се явява и предявения иск за заплащане на сумата 169.58 лв., недължимо платена над главницата по нищожния договор.

Предвид погасената от ответника сума от 1069.58 лв. по договора, основателен се явява иска за връщане на заплатената „такса“ без основание от 139.26 лв.

Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адвоката на ищеца, е основателно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен между страните, като ищцата е оказана безплатна адвокатска помощ – чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, т.е. че ищецът е материално затруднено лице.

Поради това и ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца адвокат Д.

В. М. адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро за оказана правна помощ на ищеца Х.

М. Ц., определен съобразно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА, съобразно фактическа и правна сложност по делото, броя и цената на исковете, както и съразмерно с уважената част от тях.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото в размер на 51.13 евро, съобразно приложения за това списък и съразмерно с уважените искове.

Водим от горното, съдът

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. М. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.***, ул.

***, против "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, иск правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, за прогласяване на сключения между страните договор за кредит № ********** от **.**.****г., като неоснователен и недоказан.

ОБЯВАВА за нищожна клаузата на договор за кредит № ********** от **.**.****г., за заплащане на „такса за бързо разглеждане“, на основание чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП, по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от Х. М. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.***, ул. ***, против "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, от Х. М. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.***, ул. ***, против "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, за заплащане на сумата 169.58 лв, или 86.71 евро, получена по изцяло нищожен договор за кредит № **********, като неоснователен.

ОСЪЖДА "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, да заплати на Х. М. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.***, ул. ***, сумата 139.26 лв., или 71.20 евро /седемдесет и едно евро и двадесет цента/, получени на основание нищожната клауза по договор за кредит № ********** за заплащане на „такса за бързо разглеждане“, както и 51.13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет цента/ разноски по делото.

ОСЪЖДА „"ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, да заплати на адвокат Д. В. М., Адвокатска колегия Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.Пловдив, ул.Парк Отдих и Култура №3б ет.2 ап. 5, сумата 100 евро /сто евро/ за оказана правна помощ на ищеца.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5