Протокол № 117 от 09.03.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 117 гр. Пазарджик, 09.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Константина Д. Рядкова

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20225200500082 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателят-ищец СТ. СП. ТР., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Б.М., редовно упълномощен отпреди.

Жалбоподателят-ответник О.П., редовно призовани, се представлява от юрисконсулт С.Г., редовно упълномощена.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Юрисконсулт Г.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, докладва делото:

Производството е по чл. 258 и следващите от Граждански я процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик № 1461 по описа за 2021 година е осъдена О.П., с адрес: гр. Пазарджик ***, ЕИК: ***, представлявана от кмета Т.П., ДА ЗАПЛАТИ на СТ. СП. ТР., ЕГН **********, с адрес: гр.

Пазарджик *** сумата в размер на 13 000 лева /тринадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди - болки и страдания, причинени му на 07.04.2020 г. в 1 резултат на нападение на безстопанствени кучета, в следствие на което е получил счупване на горния край на тибията /голям пищял/ закрито; сумата в размер на 1390 лева /хиляди триста и деветдесет лева/ - имуществени щети, представляващи заплатените консумативи за направената на ищеца операция - закупена „заключена прок. плака със седем отвора“ и сумата в размер на 1720,69 лева /хиляда седемстотин и двадесет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща разлика между трудовото възнаграждение, което е получавал ищецът във фирма „Р.“ ООД — Пазарджик и обезщетението което е получил за отпуска по болест за периода 07.04.2020 г. до 01.04.2021 г., като е отхвърлен иска за заплащане на неимуществени вреди за разликата над присъдените 13 000 лева до претендираните 20 000 лева и иска за заплащане на сумата в размер на 1000 лева, имуществени вреди за заплатените от ищеца в периода на лечението му лекарства - Ф., Н., К. и О..

Осъдена е О.П., с адрес: гр. Пазарджик ***, ЕИК: ***, представлявана от кмета Т.П. да заплати на адвокат Б.М., с адрес на кантора: гр. П., ***, ет.3, ст.14, адвокатско възнаграждение в размер на 837,47 лева.

Осъден е СТ. СП. ТР., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик ул.

„Н.Ц.“ № 25 да заплати на О.П., с адрес: гр. Пазарджик ***, ЕИК:

***, представлявана от кмета Т.П. сумата в размер на 179,17 лева за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.

Осъдена е О.П., с адрес: гр. Пазарджик ***, ЕИК: ***, представлявана от кмета Т.П., на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на РС Пазарджик сумата в размер на 644,43 лева, представляваща дължимата държавна такса, както и сумата в размер на 254,25 лева сторени разноски за съдебни експертизи.

В срок така постановеното решение е обжалвано от О.П..

Считат, че решението е незаконосъобразно, тъй като противоречи на материалния закон.

Съдът приел, че е предявен иск по чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и че О.П. носи отговорност като възложител на работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна отговорност на възложителя на работата и за причинените вреди отговарят работниците и служителите при или по повод на възложената им работа, а О. нямала качеството на възложител.

Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от лицата, на които работата е била възложена следва да се установи наличието на противоправно поведение - действие или бездействие на извършващите възложената работа, при или по повод изпълнението й, претърпени вреди, 2 вина и причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди.

Вредата следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. В конкретния случай се касае за получено травматично увреждане на ищеца в резултат на падане от велосипед. По делото не се доказали вреди от безстопанствени кучета увреждането не представлява ухапване, разкъсване или одраскване от животно, т.е. претърпяната вреда - счупване на тибията се явява случайно следствие на твърдяното бездействие.

За да има причинна връзка вредата трябва да бъде адекватна последица на непозволеното увреждане. Адекватността е налице, когато деянието /в конкретния случай - бездействие/ по своята природа е годно да доведе до настъпилия отрицателен резултат. Бездействието представлява адекватна причина, когато по своя характер е практически годно да причини вреда, подобна на тази, която е настъпила, т. е. ако при нормалното стечение на обстоятелствата би настъпила същата последица. Травмата, получена от г-н Т. представлявала счупване на кост, което всъщност е вреда напълно различна по характер от тази, която би получило едно лице при нападение от безстопанствени кучета, а именно рани от ухапвания, разкъсни рани от зъби на куче, одрасквания от зъби и нокти. Такива рани нямало.

Ищецът на 07.04.2020 г. е карал велосипеда си по улицата, чул е кучешки лай, видял е кучета, но е продължил да кара колелото си, не е спрял, не е слезнал от колелото да ги прогони. Полученото травматично увреждане не е в резултат на бездействие от страна на О., а е в резултат на неговото поведение. Освен това според вещото лице д-р П., чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно изготвено и даващо отговор на поставените въпроси, ищецът е получил счупване на горния край на тибията (голям пищял).

В с.з. на 20.10.2021 г. вещото лице заявило, че при прегледа не е констатирал ухапвания от кучета и животни, а и самият ищец не е дал такива обяснения. „Тези травми ги е получил от падането от колелото или с колелото на терен.“ Следователно Районен съд Пазарджик е достигнал до неправилен извод за наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното бездействие и вредоносния резултат.

Дори и да се приеме, че в следствие на бездействие от служители на О., е настъпила вредата, то това бездействие трябва да бъде разгледано в съвкупност с другите събития, а именно възприетите от страна на ищеца обстоятелства за кучешкия лай, за тичането на кучета след колелото му. Тези събития обуславят фактът, че деянието /бездействието/ не е единствената причина за вредоносния резултат, поради което отговорността на О. за деликт следва да бъде изключена или най-малко да бъде намалена по обем.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно -обезпечителна и предполага виновно неизпълнение на предписани или общоприети норми.

Решението на първоинстанционния съд било изцяло мотивирано с доводи, че 3 служители на О.П. са бездействали като не са изпълнили разпоредбите на Закона за защита на животните, но тези твърдения не били подкрепени от никакви доказателства.

Съгласно Закон за защита на животните О. е длъжна, след обработването на кучетата, да връща същите на местата от където са взети /чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ/; т.е. кучетата се връщат отново в градска среда, но без местата, визирани в чл. 48 от същия закон. Видно от самата искова молба кучетата са „с маркировка по ушите“, следователно тези твърдения на ищеца доказват, че животните са обработени, т.е. те са заловени, маркирани и на основание чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ са върнати на местата, от които са взети. От тук следва изводът, че служителите на О. са изпълнили задълженията си по ЗЗЖ, предприели са мерки именно с грижата на добър стопанин съобразно законовите разпоредби, защото целта на закона не е премахване на кучетата, а тяхното обезпаразитяване, кастриране и връщане на местата, от които са заловени /с изключение на тези по чл. 48 от ЗЗЖ/. Самото наличие на безстопанствени кучета не ангажирало отговорността на О.. О. стриктно изпълнявала нормативно установените задължения - приета е програма, кучетата са залавяни, обезпаразитявани, кастрирани, която дейност не се прекъсва.

О. не носи отговорност, тъй като дейностите, които предприема са тези действия, които са разписани със закон. Полагайки, дължимата грижа, не дължи обезщетение нито причинителят на вредата, нито отговорният за неговите действия, както приема трайната съдебна практика /например Решение № 308 от 3.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2017 г., IV г. о., ГК. по чл. 290 от ГПК/.

Решението на първоинстанционния съд било постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и противоречи на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, както и на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което О.П. е осъдена да заплати на ищеца бил завишен. Първоинстанционният съд е определил парично обезщетение, което е по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, вследствие на което решение му не е в съответствие с принципа за „справедливост”, визиран в нормата на чл. 52 от ЗЗД.

От заключението на вещото лице д-р П. било видно, че при правилно осъществен оздравителен процес този вид счупване на костите трябва да зарасне в рамките на 4-5 максимум 6 месеца.

Съдът приел, че травмата на ищеца е причинила трайно затрудняване на движението на долния крайник. Такива данни по делото нямало, нито в приетите писмени доказателства - епикризи и заключение на ВЛ, нито в обяснението на вещото лице, нито в показанията на свидетелите. Видно от приетата и не оспорена съдебномедицинска експертиза „След премахването 4 на металните импланти би трябвало болките и страданията да изчезнат напълно и след добро раздвижване (рехабилитация) да се възстанови в пълен обем движенията в лявото коляно.“

Първоинстанционният съд не обсъдил релевантните факти и доводи на ответника.

Видно било от доказателствата по делото, че е извършена операция, при която няма настъпили усложнения, оперативната рана зараства добре, с подобрение е, няма значими субективни оплаквания, няма медицински риск от приключване на болничното лечение, изписани са антикоагуланти и са дадени указания. След изписването му от ортопедията е преместен в отделението по ОФТР, като от тази епикриза е видно също, че е с подобрение и няма настъпило усложнение.

Назначен бил режим домашен-амбулаторен. Според обясненията на експерта, ищецът само първите дни трябва да лежи, след това може да се движи, както и да извършва рехабилитация, което не е спазвано от пострадалото лице. Не е установено извършването на рехабилитация.

Считат, че С.Т. не е провеждал лечението си правилно. И до сега не са премахнати металните импланти, а именно тяхното присъствие води до болезненост и до евентуални усложнения.

Фактът, че 3 месеца е бил на легло и не е ставал и чак след това е бил с проходилка, че не е започнал рехабилитация още през първия месец след срастването на костите, се дължало на поведението на ищеца и неговите близки.Нямало данни Т. да се е консултирал със специалист ортопед относно факта на подуване на колянната става и липсата на подобрение. Не ставало ясно защо не са премахнати имплантите и то на един много по-ранен етап след сваляне на шината.

В процесния случай не били твърдени и доказани претърпени вреди над обичайните и с трайни и неотстраними последствия.

Поради тези съображения уважаването на иска за неимуществени вреди в размер на 13 000 лв. било несправедливо и несъобразено с практиката на съдилищата в такива случаи.

Съдът не отчел наличието на съпричиняване от страна на увреденото лице. Чул е кучешкия лай и вместо да слезе от колелото си и да ги прогони животните, той е продължил да кара велосипеда си, като по този начин е провокирал агресията им. Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, той съпричинява същата .Още в поголяма степен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е неполагането на правилни и достатъчни грижи при лечението.

Разпечатката съдържа 50 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/357dc3a4-98c0-44dd-abae-2ebde5270386