Решение № 20987 от 19.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20987 гр. С., 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110141374 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124 ГПК.

Ищецът Р. Н. П., чрез адв. С., твърди, че в полза на „УниКредит Булбанк“ АД бил издаден изпълнителен лист от 08.09.2016 г. по ч.гр.д. 49637/2016 г. по описа на СРС, 124 състав, за следните суми: 9235,49 евро – главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва от 31.08.2016 г., 162,35 евро - договорна лихва за периода от 25.12.2015 г. до 30.08.2016 г., 297,04 евро – лихва за периода от 25.01.2015 г. до 30.08.2016 г., както и 1344,08 лв. – държавна такса. За събиране на присъдените суми било образувано изпълнително дело № 20168410409998 по описа на ЧСИ Н.М. по което впоследствие, въз основа на сключен договор за прехвърляне на вземания, като кредитор на ищеца се легитимирало ответното дружество. Поддържа, че последното валидно изпълнително действие било извършено на 05.01.2017 г. След тази дата, в течение на пет години не били извършвани никакви валидни изпълнителни действия, поради което на 05.01.2022 г. вземането по изпълнителния лист било погасено по давност. Ето защо моли съда да уважи предявения иск и да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 1500 евро, предявена като частичен иск от сумата в размер на 9235,49 евро – главница по договор за банков кредит, за която сума е издаден изпълнителен лист от 08.09.2016 г. по ч.гр.д. 49637/2016 г. по описа на СРС, 124 състав, за събирането на които е образувано изп.д. № 20168410409998 по описа на ЧСИ Н.М. поради погасяването на вземането по давност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез адв. В., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск при възражения, че по изп. д. № 20168410409998 били предприети редица изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност. Ето защо моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото са 1 установява, че в полза на „УниКредит Булбанк“ АД - праводател на ответника е бил издаден изпълнителен лист от 08.09.2016 г. по ч.гр.д. 49637/2016 г. по описа на СРС, 124 състав, по силата на който длъжникът В.Б.Г. и длъжникът Р. Н. П. били осъдени да заплатят солидарно на кредитора следните суми: 9235,49 евро – главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва от 31.08.2016 г., 162,35 евро - договорна лихва за периода от 25.12.2015 г. до 30.08.2016 г., 297,04 евро – лихва за периода от 25.01.2015 г. до 30.08.2016 г., както и 1344,08 лв. – държавна такса.

Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 21.10.2016 г. молба до частен съдебен изпълнител Н.М. с рег. № 841 на КЧСИ за образуване на изпълнително производство. С молбата, взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по принудително събиране на вземанията. Въз основа на подадената молба и с разпореждане на частния съдебен изпълнител от 21.10.2016 г. е било образувано изпълнително дело под № 20168410409998 и е било разпоредено да бъде наложен запор върху вземането по договор за управление на Р. Н. П., дължимо й от „ФИНСИСТ“ ЕООД, като със съобщение с изх. № 234051 от 10.11.2016 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до Р. Н. П., която е бил уведомена на 23.11.2016 г.

На 10.11.2016 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено съобщение до „ФИНСИСТ“ ЕООД за налагане на запор върху вземането по договор за управление на Р. Н.

П., което било получено на 23.11.2016 г.

На 12.12.2016 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения за налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника Р. Н. П. до „Обединена българска банка“ АД и „Юробанк България“ АД, които били получени на 14.12.2016 г.

На 03.01.2017 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение за налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника Р. Н. П. до „Банка ДСК“ АД, което било получено на 05.01.2017 г., като със съобщение от 12.01.2017 г.

„Банка ДСК“ АД уведомила ЧСИ М., че длъжникът Р. Н. П. имал открита сметка в системата на банката и запорът бил изпълнен частично.

На 02.02.2017 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до СДВР, отдел „Пътна полиция“ за налагане на запор върху МПС, собственост на длъжника Р.

Н. П..

На 16.03.2017 г. взискателят „УниКредит Булбанк“ АД, чрез адв. Д., подал молба до ЧСИ М., с която поискал да бъдат извършени опис, оценка и публична продан на движимите вещи, собственост на длъжниците по изпълнителното дело.

На 02.04.2018 г. „ГЕТБЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез адв. Б. и адв. Б., подало молба до ЧСИ М. за конституиране на дружеството като взискател по делото на основание чл. 429 ГПК с оглед сключения между него и „УниКредит Булбанк“ АД договор за цесия от 04.12.2017 г., имащ за предмет и процесните принудително изпълнявани вземания по горепосочения изпълнителен лист. Със същата молба „ГЕТБЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез процесуалните му представители, поискало постъпилите и постъпващите суми да бъдат превеждани по посочена сметка. Към молбата бил приложен договорът за цесия, потвърждение от цедента и пълномощно от цедента, по силата на което се упълномощава цесионера да уведоми длъжника.

С разпореждане от 02.05.2018 г. ЧСИ М. конституирал на основание чл. 429, ал. 1 ГПК като взискател по изпълнителното дело „ГЕТБЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу длъжниците В.Б.Г. и Р. Н. П., за което била изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжниците.

С разпореждане от 02.05.2018 г. ЧСИ М. насрочил опис на движимите вещи на длъжника Р. Н. П..

2

На 14.05.2018 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху евентуално съществуващите сметки на длъжника Р. Н. П. до „Алианц банк България“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД.

На 24.10.2018 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. А., подало молба до ЧСИ М. за конституиране на дружеството като взискател по делото на основание чл. 429 ГПК с оглед сключения между „ГЕТБЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „ЕОС Сървисис“ ЕООД на 26.09.2018 г. договор за цесия, а впоследствие с оглед сключения между „ЕОС Сървисис“ ЕООД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД договор за цесия от 15.10.2018 г., имащ за предмет и процесните принудително изпълнявани вземания по горепосочения изпълнителен лист. Със същата молба „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез процесуалния му представител, поискало постъпилите и постъпващите суми да бъдат превеждани по посочена сметка. Към молбата бил приложен договорът за цесия, потвърждение от цедента и пълномощно от цедента, по силата на което се упълномощава цесионера да уведоми длъжника.

На 28.01.2019 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. В., подал молба до ЧСИ М., с която поискал да бъде наложен запор върху доходите от трудови договори и/или пенсия, получавани от длъжника Р. Н. П..

С разпореждане от 17.06.2019 г. ЧСИ М. конституирал на основание чл. 429, ал. 1 ГПК като взискател по изпълнителното дело „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу длъжниците В.Б.Г. и Р.

Н. П., за което била изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжниците.

С разпореждане от 17.06.2019 г. ЧСИ М. насрочил опис на движимите вещи на длъжника Р. Н. П..

На 25.05.2020 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Ж., подал молба до ЧСИ М., с която поискал да бъде наложен запор върху сметките на длъжника Р. Н. П. в банка „ТеДже Зираат Банкасъ-клон С.“.

На 02.03.2022 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Й., подал молба до ЧСИ М., с която поискал да бъде наложен запор върху сметките на длъжника Р. Н. П. в „Банка ДСК“ АД.

На 15.03.2022 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху евентуално съществуващите сметки на длъжника Р. Н. П. до „Банка ДСК“ АД.

На 09.01.2023 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Й., подал молба до ЧСИ М., с която поискал да бъде наложен запор върху банкови сметки на длъжника, както и върху доходите от трудови договори и/или пенсия, получавани от длъжника Р. Н. П..

На 28.09.2023 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Й., подал молба до ЧСИ М., с която поискал да бъде наложен запор върху банкови сметки на длъжника Р. Н. П..

На 13.03.2024 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху евентуално съществуващите сметки на длъжника Р. Н. П. до „Юробанк България“ АД и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД.

На 02.05.2024 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Й., подал молба до ЧСИ М., с която поискал да бъде наложен запор върху банкови сметки на длъжника, както и върху доходите от трудови договори и/или пенсия, получавани от длъжника Р. Н. П..

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Настоящият съдебен състав приема, че длъжникът има правен интерес от установяване, 3 че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, в случаите, в които има образувано и висящо изпълнително производство, както и в случаите, в които изпълнителното производство е прекратено при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване несъществуването на право на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.

Предмет на производството по чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент се формира силата му на пресъдено нещо.

В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на петгодишна погасителна давност, като сочи, че последното валидно изпълнително действие било извършено на 05.01.2017 г. и след тази дата, в течение на пет години не били извършвани никакви валидни изпълнителни действия, поради което на 05.01.2022 г. вземането по изпълнителния лист било погасено по давност. Т. е. претенциите са основани на новонастъпили факти, което съответно обуславя наличието на правен интерес за ищеца да претендира по исков ред установяване на несъществуването на изпълняемите права.

Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземания в претендираните размери, които подлежат на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

Настоящият съдебен състав приема, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист.