Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1707 от 16.05.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 16752/2021
Вид
Решение № 1707
Подписан
16.05.2022
Състав
ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАНОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1707 гр. София, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20211110216752 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ИВ. ИВ. Ж., с ЕГН: ********** против наказателно постановление (НП) № СО-ЗЗ-И-21-04-036, издадено от Йорданка Асенова Фандъкова - кмет на Столична община, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, вр. т I, 7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021г., издадена от министъра на здравеопазването на Република България на ИВ. ИВ. Ж., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Посочва, че нарушението не е доказано, прави оплаквания, че актът е подписан само от един свидетел в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и че са налице разминавания в дадената от наказващия орган и актосъставителя правна квалификация, тъй като липсва в АУАН посочване на заповедта, която е нарушена.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Димитрова, поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като в допълнение прави анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. Т., в съдебно заседание моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

1

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

Н а 05.02.2021 г. свидетелите К. и К. - служители на Столичен инспекторат към СО, извършвали проверка относно спазване на противоепидемичните мерки, въведени с действащата към този момент Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г., издадена от министъра на здравеопазването на Република България в МОЛ Сердика, находящ се в гр. София, район Оборище, ул. Ситняково №48. Същите се придвижвали заедно с двама полицаи, служители на Общинска полиция. Докато се намирали в общите помещения на търговския обект, констатирали, че в Магазин Beauty zone 7 служител на обекта, се намира вътре в магазина, до щандовете, и не носи предпазна маска за лице. Контролните органи влезли в търговския обект, легитимирали се и уточнили предмета на извършваната от тях проверка. На място те установили лицето, което не носи маска като жалбоподателя Ж. .

След като била установена самоличността на нарушителя, свидетелката К.– на длъжност "главен инспектор" в Столичен инспекторат към Столична община, съставила срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 21-04-036/05.02.2021г. за извършено нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя, който го подписал с възражение, че маската е била поставена В законоустановения срок постъпили и писмени възражения срещу АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление № СО-ЗЗ-И-21-04-036 от Йорданка Асенова Фандъкова - Кмет на Столична община, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, вр. т I, 7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021г., издадена от министъра на здравеопазването на Република България на ИВ. ИВ. Ж., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева. НП било връчено на 05.11.2021 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите К., К. и Н. (частично), както и от приетите по делото писмени доказателства – длъжностна характеристика за длъжността "главен инспектор" в Столичен инспекторат към Столична община, заповед № СОА21-РД15-4337/12.04.2021 г. и заповед № СОА20РД09-2654/22.10.2020 г. на кмета на СО, възражение, Заповед СОА20-РД09-2661/22.10.2020г и други приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Обстоятелствата относно извършената проверка и извършените при същата констатации се установяват от показанията на свидетелите К. и К.. Съдът кредитира показанията им като логични, последователни и кореспондиращи помежду си. Предвид изтеклия период от време и естеството на служебните им задължения, е житейски логично да нямат точен спомен за всички обстоятелства за второстепенни по значение факти. Въпреки това се установява от тези показания, че жалбоподателят е бил вътре в обекта, а служителите извън него, когато през витрината са го видели без предпазна маска. Отделно свидетелят К. беше категоричен, че жалбоподателят не е имал изобщо поставена маска, поради което съдът намира нарушението и за доказано от обективна страна. С оглед на това съдът намери, че от фактическа страна действително жалбоподателят Ж. е извършил вмененото нарушение.

Съдът не даде вяра на показанията на свидетеля Н. в частта, в която твърди, че Ж. е носил 2 маска в магазина, тъй като се опровергават от останалия доказателствен материал и при съобразяване на евентуална заинтересованост предвид колегиалните отношения с жалбоподателя. Отделно от това показанията му са противоречиви, доколкото същият твърди, че Ж. е влязъл в магазина и е бил последван незабавно от жена, която е извършила проверката. Тези твърдения категорично се оборват от показанията на свидетелите К. и К., които са категорични, че са били извън обекта и през витрината са забелязали нарушителя.

Отделно от това заявеното от този свидетел досежно местоположението на Ж. към момента на установяването на нарушението противоречи и на посоченото от самия жалбоподател в неговата жалба, където самият той твърди да е бил в обекта, когато е видял проверяващият екип да влиза и К. се е насочила към него. Съдът намира за житейски нелогично и дава основание на съда да не даде вяра на показанията на свидетеля Н. и обстоятелството, че същият твърди да е категоричен, че Ж. е бил с поставена маска, но не можа да отговори на въпросите каква маска е имал Ж. поставена, не може да я опише дори като цвят. Съответно за съда не става ясно как може този свидетел да помни, че маска лицето е имало, до не помни каква. В този смисъл съдът намира, че показанията на този свидетел в тази част единствено са дадени с цел да обслужват защитната теза на жалбоподателя и не отговарят на обективно възприетото от свидетеля.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН е издаден от компетентен орган и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за НП.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН следва по силата на заеманата длъжност, правомощията, делегирани с приложената по делото заповед и изричните разпоредби на чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ.

Съдът обаче констатира, че издаденото наказателно постановление не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗАНН. Съгласно чл. 57,ал.1, т.1 от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало, а ал.2 предвижда, че наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало. В случая за съда има неяснота кое лице е издало атакуваното наказателно постановление. В самото НП е посочено, че негов издател е кметът на гр. София. Йорданка Фандъкова, също както и на мястото на положения подпис фигурира нейното име и длъжност. Видно от положения печат вдясно от подписа обаче, НП не е подписано от лицето, което се сочи за негов издател, а от Ал. А., без да се посочват данните за това лице, изискуеми съгласно чл.57, ал.1, т.1 от ЗАНН. Не е посочено собственото име на лицето, нито длъжността, която заема, а само е посочено, че е налице заповед за заместване. Наличието на такава заповед не може да санира посочените пороци – липса на индивидуализация на положилия подписа лице, нито непосочване на неговата длъжност, за да може съдът да провери основанията това лице да издаде НП. Следва да се 3 посочи, че издател на НП е лицето, което го е подписало, което се извлича от разпоредбата на чл.57, ал.2 от ЗАНН. В случая е допуснато процесуално нарушение, като е посочено, че издател на НП и съответно подпис е положен от кмета на СО, Йорданка Фандъкова, но подпис не е положен от нея, а от Ал. А., без да е посочена длъжност и собствено име и липсва каквато и да било индивидуализация на лицето, което лице всъщност е действителният издател на НП. В случай, че административнонаказващият орган се замества от свой заместник, в НП следва да бъде вписан като издател именно този заместник с трите си имена и длъжността, която заема, като се посочи изрично, че изпълнява функциите на кмета. Следва и да се посочи, че именно това лице издава и подписва НП в качеството си на заместник на кмета. По недопустим начин в случая е посочен кметът на СО, който обаче не е издал НП, тъй като не го е подписал, а действителният издател не е индивидуализиран съобразно изискванията на чл.57, ал.1, т.1 от ЗАНН и не фигурира в самото НП като негов издател. Всички тези констатирани обуславят заключението, че е налице съществено процесуално нарушение, което възпрепятства наказаното лице и съответно съда да установи с категоричност кой е издателят на НП и се възпрепятства осъществяването на контрол върху атакувания акт.

В хода на административнонаказателното производство е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Видно от съдържанието на АУАН, в същия не е посочена заповедта на министъра на здравеопазването, с която е била въведена противоепидемичната мярка, която не е била изпълнена от Ж.. Това води до опорочаване на акта и съставянето му в противоречие с нормата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН.

Посочването на конкретната нарушена заповед е необходимо, доколкото разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е препращаща именно към заповед на МЗ, с която се въвеждат съответните мерки. Съставът на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ изисква привързване към други конкретни норми, като още при образуване на административнонаказателното производство посредством съставяне на АУАН се дължи прецизно определяне на правната квалификация на деянието и е необходимо да се посочи освен конкретната противоепидемична мярка, която се твърди, че е нарушена, какъв е териториалният й обхват на приложение, за какъв срок същата е въведена, предвид временния характер на тези мерки, както и изобщо да посочи данни от обхвата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, вр. с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, което настоящата инстанция установява да не е било сторено в конкретния случай. Ето защо, липсата на посочване на конкретната заповед на МЗ рефлектира върху правото на защита на санкционираното лице, което следва да знае всички съставомерни факти и обстоятелства, срещу които следва да се защитава, още от започване на административнонаказателното производство, за да има възможност да организира адекватно защитата си.

Обстоятелството, че в НП е посочена процесната заповед на МЗ не санира така допуснатото процесуално нарушение при издаване на АУАН, тъй като същото касае съществени факти, които липсват в акта и води до несъответствие между АУАН и НП относно правната квалификация на деянието. Ето защо, приложение не може да намери разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.