Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 153 от 09.08.2024, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 263/2024
Вид
Решение № 153
Подписан
09.08.2024
В сила
09.01.2025
Състав
Диана Сотирова Павлова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Разлог, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20241240200263 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на И.Д.Н., с ЕГН*, с адрес г.С., у.“И.Д.“№57, в.А, о.С., против НП №*/11.12.2023 г. на Директора на РДГ-Б., само в частта, в която на жалбоподателя за извършено нарушение от Д.А.В., ЕГН*, на чл.213, ал.1, т.1 и чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, на основание чл.273, ал.1 от ЗГ, е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, средство на нарушението – Джип марка У. с рег.№*.

С жалбата И.Д.Н. твърди, че не е съгласен с обжалваната част от НП, че са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

В СЗ жалбоподателят не се явява лично, за него се явява процесуален представител адв.К., която поддържа депозираната жалба на всички посочени в нея основания. Излага подробни съображения в тази насока в съдебни прения, претендира разноски.

АНО ч/з процесуалния си представител счита издаденото НП за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Депозира писмени бележки и претендира разноски.

РП-Б., ТО-Р. - редовно и своевременно призована, не ангажира свои представители по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, от фактическа страна установи следното:

На 18.10.2023 г., длъжностни лица при РДГ-Б. - актосъставителят М.А.М., в присъствието на свидетелите М.Д.Т. и И.М.К., съставили на Д.А.В., АУАН, затова че на 18.10.2023 г. на асфалтов път BLG 1020, III кл., Общински път, района м/у с.Б. и с.К., о.Б., транпортира с Джип марка У., с рег.№*, 1,00 пр. куб. м. дърва за огрев от бял бор с дължина 1м., немаркирани с контролна горска марка и непридружени с превозен билет, с което е осъществил състава на нарушението по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ.

АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя и подписан лично от него без възражения.

С разписка за отговорно пазене са задържани Джип марка У., с рег.№* и 1,00 пр. куб. м. дърва за огрев от бял бор с дължина 1м.. Във вр. с констатираното нарушение е образувана преписка вх. №95362/2023 г. по описа на РП-Б., ТО-Р., като прокурор от РП-Б., след запознаване с всички материали към преписката е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, като е счел, че в случая е налице малозначителност на извършеното деяние и с постановление от 17.11.2023 г. е отказал образуване на досъдебно 1 производство, като преписката е изпратена на Директора на РДГ-Б., по компетентност.

Въз основа на АУАН и цялата документация по преписката, на 11.12.2023 г., Директорът на РДГ-Б., като надлежно упълномощен представител, е издал атакуваното НП №*/11.12.2023 г., с което на Д.А.В., за извършено нарушение по чл.213, ал.1, т.1 и чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, на основание чл.275, ал.1, т.2 от същия закон и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, му е наложено адм. наказание "глоба" от 500.00 лева - по чл.266, ал.1 от ЗГ, във вр. с чл.213, ал.1, т.1, от същия закон, „глоба“ от 500,00 лева по чл.266, ал.1 от ЗГ, във вр. с чл.213, ал.1, т.2, от същия закон, като на основание чл.273, ал.1 от ЗГ, е постановено и отнемане в полза на държавата на вещите - предмет на нарушението – 1,00 пр. куб. м. дърва за огрев от бял бор с дължина 1м., и вещите - средство на нарушението – Джип марка У. с рег.№*.

Посочените в АУАН обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя М.М. и свидетелите И.К. и М.Т., които потвърждават констатациите отразени в акта за нарушение.

В открито СЗ е разпитан и един свидетел при режим на довеждане от страна на жалобоподателя -И.И., който излага твърдения, че въпросното МПС-средство на нарушението е било на ремонт при него, негов собственик е И.Н., който е разрешил на нарушителя В. да вземе колата, тъй като бил с намерение да я закупи.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените към адм. нак. преписка и приети по делото писмени доказателства, които намира за безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти и които установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични. По същество установената фактическа обстановка не се отрича и от жалбоподателя, който единствено моли съда да му бъде върнато МПС.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

На първо място, предвид депозираната жалба и наличните писмени доказателства съдът следва да уточни предметните предели на съдебния контрол в настоящото производство, а именно само относно обжалваната част от процесното НП, с което е било наложено и наказание "Отнемане в полза на държавата" на вещите, средство на нарушението – Джип марка У. с рег.№*.

Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, поради което същата е допустима.

По отношение на извършеното нарушение, съдът намира че НП е издадено от компетентен орган. При съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП по отношение на това нарушение, тъй като при реализирането на адм. нак. отговорност, на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

И в АУАН, и в обжалваното НП са описани фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и които са достатъчни за определяне на конкретните законови разпоредби, които са нарушени, както и за индивидуализация на съответните наказания, т.е. налице са необходимите реквизити, изпълняващи изискванията за законосъобразност на издадените АУАН и НП.

От ангажираните по делото доказателства се установи, че нарушителят Д.В. е осъществил вмененото му адм. нарушение по чл.213, ал.1, т.1 и чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, както от обективна, така и от субективна страна.

Съгласно законовия текст, се забраняват покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка.

От обективна страна, на 18.10.2023 г в с.Б., о.Р., на асфалтов път BLG 1020, III кл.

Общински път, района м/у с.Б. и с.К., о.Б., Д.В. транпортира с Джип марка У., с рег.№*, 1,00 2 пр. куб. м. дърва за огрев от бял бор с дължина 1м., немаркирани с контролна горска марка и непридружени с превозен билет. Нарушението е констатирано от служители на РУ и РДГ, след подаден сигнал за незаконно транспортиране на дървен материал. В тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели, които са категорични, че процесните дърва за огрев не са били маркирани с контролна горска марка, както и не са били придружени с превозен билет.

От субективна страна Д.В. е осъществил състава на това адм. нарушение виновно, при форма на вина пряк умисъл, съзнавал е общественоопасния характер на деянието и неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване.

След като правилно е квалифицирал нарушението, на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, АНО е наложил на Д.В. адм. наказание "глоба" от 500.00 лева по чл.266, ал.1 от ЗГ, във вр. с чл.213, ал.1, т.1 от същия закон, „глоба“ от 500,00 лева по чл.266, ал.1 от ЗГ, във вр. с чл.213, ал.1, т.2 от същия закон, като на основание чл.273, ал.1 от ЗГ, е постановено и отнемане в полза на държавата на вещите - предмет на нарушението – 1,00 пр. куб. м. дърва за огрев от бял бор с дължина 1м., и вещите - средство на нарушението – Джип марка У., с рег.№*.

По отношение на постановеното отнемане в полза на държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението – Джип марка У., с рег.№* и което отнемане е предмет на обжалване в настоящето производството, на първо място съдът счита, че действително съгласно чл.20, ал.4 от ЗАНН, отнемането не се допуска, когато стойността на вещта явно не съответства на характера и тежестта на адм. нарушение. В случая стойността на дървесината - предмет на нарушението, е 39,00 лева, а стойността на процесния автомобил не бе установена, но въпреки това съдът намира, че стойността на процесното МПС не е съотносима на цената на 1 пр. куб. м. дърва. Действително разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН сочи, че отнемане не се допуска, когато стойността на вещите не съответства на характера и тежестта на адм. нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Същевременно обаче, разпоредбите на чл.20, ал.4 от ЗАНН и чл.273, ал.1 от ЗГ, са в отношение на обща към специална норма, при което следва приложение на специалната такава – по аргумент от чл.11, ал.2 от ЗНА. Разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ, за разлика от чл.20, ал.4 от ЗАНН, не предвижда като отрицателна предпоставка за отнемане на вещите предмет или средство за извършване на нарушението, наличието на явно несъответствие м/у характера и тежестта на адм. нарушение и стойността на вещта, поради което и това несъответствие в случая не може да обоснове незаконосъобразност на НП в частта му досежно отнемането на вещите - предмет средство на нарушението - Джип марка У. с рег.

№*. На следващо място, релевантно за възможността за отнемане на вещите, послужили за извършване на нарушението е обстоятелството дали са използвани независимо или против волята на собственика им. В тежест на нарушителя и/или третото лице, претендиращо собствеността на вещта е да установят кой е собственика на вещта послужила за извършване на нарушението и дали същата е ползвана независимо или против волята им. В хода на делото, лицето, претендиращо, че е собственик на вещта не доказа това обстоятелство по безспорен начин. Видно от представена справка от АИС „Регистрация на МПС и собственици“ /л.19-21 от делото/, към дата 01.03.2023 г. процесното МПС е регистрирано в О„ПП“-СДВР, на името на „ЧЕЗРБ“. Видно от представено писмено доказателство /л.22/ от делото към дата 12.01.2024 г., лицето Н.С.Ш. твърди, че е собственик на процесното МПС и е закупил същото на 09.01.2007 г. Към молбата е представен договор за покупко-продажба ма МПС от 09.01.2007 г., без Свидетелство за регистрация ма МПС съгласно Наредба 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. РДГ-Б. с писмо с per. №„РДГ02463“ от 17.01.2024 г. е отправила запитване към С.О., о.„ОП-И." за предоставяме на информация за деклариране от Н.С.Ш. на МПС с per №*. С писмо с вх. №РДГ02590/22.01.2024 г. С.о. е отговорила, че към 22.01.2024 г. липсват данни за подавана 3 декларация по чл.54 от ЗМДТ. С последващо писмо „ЕРМЗ“ЕАД /л.28 от делото/ уведомяват, че собственик на автомобил У., с per. №*, е П.Г.Д.

Същевременно, настоящето производство е образувано по подадена жалба от И.Д.Н., като същият твърди, че е собственик на автомобила и представя договор за покупко-продажба от 08.11.2011 г. В договора за покупко-продажба е отразено, че е представено свидетелство за регистрация па МПС от КАТ-С. и документ за платен данък, като продавач е П.Г.Д. В хода на съд. следствие не беше представено свидетелство за регистрация на процесния автомобил, а единствено договор за покупко-продажба, което съдът счита, че не е достатъчно за изясняване на собствеността на процесното МПС. Отделно от горното, предвид твърденията, че МПС е придобито от жалбоподателя през 2011 г., та до 2023 г., същият е разполагал с достатъчно време да отрази промяната на собствеността, съобразно законовите изисквания. В този смисъл, Решение №792 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д.

№281/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията И.П. „.Съгласно чл.144, ал.2 от ЗДвП, собствеността на регистрирани автомобили се прехвърля с писмен договор, с нотариална заверка на подписите, като в двуседмичен срок копие от този договор праводателят е длъжен да предостави на службата, издала рег. №, а приобретателят - на службата за регистрация по местоживеене /чл.145 от ЗДвП/. ППС се регистрира на името на новия собственик, за което в закона са предвидени множество изисквания и правила.