Решение № 181 от 10.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Пловдив, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно гражданско дело № 20255300503065 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Лайт финанси“ООД против решение № 4151/25.09.2025г. по гр.д.№ 9383/2023г. на ПдРС, XII гр.с., с което е признато за установено, че сключеният между страните договор за предоставяне на кредит за недвижими имоти на потребители № 51 от 18.08.2020г. е нищожен, като противоречащ на ЗКНИП и жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемата Р. Х. Х. сумата от 1622,96 лева, от които 675 лева- такса за документален анализ на обезпечението, 225 лева- такса за предоставяне на съвет, и 722,96 лева- възнаградителна лихва. Във въззивната жалба на първо място се сочи, че обжалваното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване.

Сочи се, че за вземания по въпросния договор за кредит е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Против същата въззиваемата не била подала възражение и заповедта влязла в сила. След влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение не били налице новонастъпили или новооткрити обстоятелства, на които да се основава исковете.

Изложени са подробни аргументи в тази насока и е цитирана съдебна практика. При условия на евентуалност обжалваното решение се оспорва и като неправилно и назаконосъобразно по същество. Относно действителността на договора се оспорва като погрешен изводът на първоинстанционния съд за некоректно посочване на ГПР, поради това, че при изчисляването му не била включена застрахователната премия. Твърди се, че сключването на застраховка не е задължително условие за сключване на договора за кредит и на кредитодателя не му е било известно към момента на сключване на договора за кредит дали ще бъде сключен договор за застраховка и какъв ще е разходът по него за да бъде включен в общия размер на разходите по кредита. В тази връзка се сочи също така, че от приетото по делото заключение по ССЕ се установява, че ГПР е изчислен правилно и е посочен коректно в договора за кредит. Относно възнаградителната лихва се твърди, че нейният размер по никакъв начин не противоречи на закона и на добрите нрави. Възнаградителната лихва била във фиксиран годишен размер от 24 %, който размер по никакъв начин не обосновал 1 нарушение на изискването ГПР да не надхвърля 50 %. Позовават се и на свободата на договаряне, както и на теорията и съдебна практика относно понятието добри нрави.

Оспорва се да е нарушено изискването за посочване в договора на поредността, в която са включени главницата, лихвите и другите плащания в месечните погасителни вноски. Твърди се, че това изискване е неприложимо с оглед обстоятелството, че възнаградителната лихва е във фиксиран размер. Оспорва се и възражението от насрещната страна, че договорът за кредит нямало уточнение, по какъв начин е формиран ГПР. Таксата за документален анализ на обезпечението била реално дължима, тъй като „Лайт финанси“ООД не било банкова институция, не набирало средства чрез влогове и оперирало единствено със собствени парични средства. Услугата „Предоставяне на съвет” била поискана от кредитополучателката и в действителност й била предоставена чрез анализ на множество други договори за кредит, въз основа на който и въз основа на анализа на финансовото й състояние й бил предложен най-изгодният за нея договор. Иска се обезсилване на обжалваното решение или алтернативно отмяната му като неправилно и незаконосъобразно.

Не са заявени доказателствени искания.

От въззиваемата Р. Х. не е подаден отговор на въззивната жалба.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

По гр.д.№ 9383/2023г. на ПдРС, XII гр.с. са искове с правно основание чл. 24, ал. 1, т.

8 от ЗКНИП, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 24, ал. 1, т.7 и т. 9, вр. с чл. 38 от ЗКНИП и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. При условията на евентуалност спрямо първия главен иск е предявен иск с правна квалификация чл. 27, ал. 2, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 8, вр. с чл.

37, ал. 1 от ЗКНИП, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 143 от ЗЗП. В подадената от Р. Х. Х. искова молба против „Лайт финанси“ООД се твърди, че на 18.08.2020г. между страните бил сключен договор за предоставяне на кредит за недвижими имоти на потребители № 51, по силата на който на ищцата бил предоставен кредит в размер от 15000 лева, при годишна лихва от 24% и годишен процент на разходите в размер от 29.91%.

Срокът за връщане на сумата бил 84 месеца, като същата следва да се изплаща на анюитетни месечни вноски до 18-то число на съответния месец. Договорено било и заплащане от страна на кредитополучателката на такса за документален анализ на обезпечение в размер от 675 лева и такса за предоставяне на съвет в размер от 225 лева. Х. заплатила всички дължими от нея суми по договора. Изложени са доводи за недействителност на договора за предоставяне на кредит, тъй като не били спазени изискванията на Закона за потребителския кредит и в частност, тъй като клаузата за възнаградителната лихва в размер от 24 % на годишна база е недействителна на основанието по чл. 26 ал. 1 предл. трето от ЗЗД, а клаузите за такси заобикалят изискването за максимален размер на годишния процент на разходите по същия закон и са нищожни поради противоречие с добрите нрави.

С подадения от „Лайт финанси“ООД отговор на исковата молба предявените против дружеството искове са оспорени на първо място като недопустими по аргумент на това, че по ч.гр.д.№ 14186/2021г. на ПдРС, VII гр.с. са издадени влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за вземания по договор за кредит за недвижими имоти на потребители № 51 от 18.08.2020г., като не били налице новонастъпили или новооткрити обстоятелства или нови доказателства, на които да се основават исковете.

По възражението за недопустимост на исковете не е взето отношение в мотивите към обжалваното решение или в друг съдебен акт на първоинстанционния съд, поради което по същото задължително ще следа да се произнесе настоящата съдебна инстанция.

Съгласно т.17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, преценката дали в исковата молба по чл. 424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност. Искът по чл.242 от ГПК е такъв за оспорване на вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 или по чл.417 от ГПК, като в общия случай той е отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията. Този иск може да се основава и на твърдение за недействителност на основанието, от което произтичат 2 вземанията, но само дотолкова, доколкото обстоятелствата, обосноваващи недействителността, не са били и не са могли да бъдат известни на ищеца до изтичане на срока за подаване на възражение по чл.414 от ГПК. Както се сочи в мотивите към Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010 г., III г. о., ГК, „Неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 или чл. 451, ал. 1 от ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 от ГПК или чл. 439 от ГПК“. В този смисъл са и мотивите към Решение № 6 от 21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г., I т. о., ТК, в които се приема, че „Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които могат да се основават само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването й/ обосновават извода, че при настъпване, респ. стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед“, а също така, че „Именно защото законът е предвидил изрични и специални способи за защита на длъжника в заповедното производство, общият ред /чрез установителен иск за недължимост или осъдителен иск за връщане събрани суми при влязла в сила заповед за изпълнение/ за оспорване на вземането е недопустим“. Аргумент в подкрепа на това, че е възможно искът по чл.424 от ГПК да бъде не само отрицателен установителен, но и осъдителен- за връщане на недължимо платени суми, се съдържа в ал.2 на чл.424 от ГПК, съгласно която искът не може да бъде предявен по- късно от една година от погасяване на вземането.

По ч.гр.д.№ 14186/2021г. на ПдРС, VII гр.с. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 7623/03.09.2021г. за следните вземания на „Лайт финанси“ООД по договор за кредит за недвижими имоти на потребители № 51 от 18.08.2020г.: 940,71 лева- главница, дължима по дванадесет месечни вноски за периода 18.09.2020г.- 18.08.2021г., 3500,97 лева- договорна лихва по дванадесет месечни вноски за периода 18.09.2020г.- 18.08.2021г., както и за лихви за забавено плащане и съдебни разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на въззиваемата на 09.11.2021г., ведно с покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 619/2021г. на ЧСИ Петя Н.а. Не е подадено възражение по чл.414 от ГПК, поради което заповедта за изпълнение е влязла в сила. Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Аналогично влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК преклудира възможността за оспорване изцяло на дължимостта на вземанията за главница и възнаградителна лихва, за част от които е издадена същата. Тя преклудира и възможността за оспорване на действителността на правопораждащия факт- сключването на договор за кредит, от който произтичат тези вземания. Както беше посочено по- горе, в съдебната практика на ВКС се приема, че е недопустим последващ процес, „основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед“. Недопустимо е да бъде прогласен за недействителен договор, от който произтичат определени вземания, за които има влязла в сила заповед за изпълнение. Всички основания, на които се претендира нищожност на сключения между страните договор за кредит, следва да са били известни на въззиваемата преди изтичане на срока за подаване на възражение по чл.414 от ГПК. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде обезсилено в частта, с която договор за 3 предоставяне на кредит за недвижими имоти на потребители № 51 от 18.08.2020г. е прогласен за нищожен и жалбоподателят „Лайт финанси“ООД е осъден да заплати на въззиваемата Р. Х. Х. сумата от 722,96 лева- възнаградителна лихва.

Видно от приетото по първоинстанционното дело заверено копие от договор за кредит за недвижими имоти на потребители № 51 от 18.08.2020г. в чл.5, т.1 и т.2 от същия е предвидено, че кредитополучателят се задължава да заплати на кредитодателя такса за документален анализ в размер от 675 лева и такса за предоставяне на съвет в размер от 225 лева, като е предвидено тези такси да бъдат приспаднати от размера на отпуснатия кредит.