Решение № 3887 от 26.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3887 гр. Пловдив, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20235330105147 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Oбразувано е по искова молба от Р. П. Г. срещу „Вива Кредит“ ООД, с която са предявени искове за прогласяване за недействителна на договор за кредит

****************************** г.,поради противоречие със закона, а именно чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10, в условията на евентуалност моли за прогласяване за недействителни на клауза за такса за експресно разглеждане на документи, обективирана в чл.1, ал.3 от договора и клаузата за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, поради противоречие с добрите нрави и противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК.

Излагат се твърдения, че между страните е сключен договор за кредит ****************************** г г., по който ответникът предоставил на ищеца сума в размер на 1800 лева. договорът бил недействителен доколкото уговорената лихва била недействителна, поради противоречие с добрите нрави – надхвърляла повече от три пъти законната лихва, поради което липсвало съдържанието по т.9 от посочената разпоредба.

Наред с това счита, че договорът е недействителен доколкото в ГПР не били посочени таксата за експресно разглеждане и неустойката и по този начин се заблуждава потребителя за параметрите на договора. Неправилно посочения ГПР, водело до липса на посочен ГПР, поради което договорът не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК. В условията на евентуалност моли за прогласяване за недействителни на клауза за такса за експресно разглеждане на документи, обективирана в чл.1, ал.3 от договора и клаузата за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, поради противоречие с добрите нрави и противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК. Претендира разноски В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковете по същество с излагане на подробни съображения. Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, 1 доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и в условията на евентуалност искове по чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи твърдението си за недействителност на договора, респективно недействителност на клауза за неустойка и такса за експресно разглеждане. Ответникът следва да установи е да докаже валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит

****************************** г, и валидно възникнала клауза за такса за експресно разглеждане и неустойка.

С определение от 06.06.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили договор за паричен заем № ****************************** г. с посоченото от ищеца съдържание, в който е уговорена клауза за такса за експресно разглеждане. Не се спори, че вземанията за неустойка и такса експресно разглеждане не са включени в посочения в договора ГПР.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Вива Кредит“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.

В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.9, т.10 от ЗПК.

След изследва съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби.

Ищецът счита, че договорът за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото посочения лихвен процент противоречи на добрите нрави.

Видно от договора за кредит уговорения между страните лихвен процент е надхвърля максималния предвиден размер, посочен в чл.19, ал.4 ЗПК, като единствен разход по кредита, който формира ГПР. Наред с това при твърдението за нищожност на възнаградителната лихва се касае за твърдение за недействителност на клауза от договора, която не влече след себе си недействителност на целия договор, съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД.

Обстоятелството дали предвидената в договора за кредит неустойка и такса за експресно разглежда представляват скрита възнаградителна лихва и следва да бъдат включени в лихвения процент не рефлектира върху действителността на договора като цяло, то би могло да доведе до разсъждения за недействителност на клаузата за неустойка и такса за експресно разглеждане..

По довода за недействителност на договора за заем, поради нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно която в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, съдът намира 2 следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че е неустойката, която по начина по който е уговорена няма за цел да санкционира потребителя за неизпълнение на негово същинско задължение по кредита, а представлява допълнително възнаграждение за кредитора. Същото се отнася и за таксата за експресно разглеждане, която също е разход във връзка с отпуснатия кредит.

Като не е сторено това, не е включена стойността на неустойката и таксата за експресно разглеждане към ГПР, е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, не е посочена общо дължимата сума по кредита и на основание чл.22 ЗПК договора за кредит се явява недействителен.

С оглед изложеното съдът приема, че договорът за кредит е недействителен, поради противоречие с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.

Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като доказа такива в размер на 180.98 лева – платена държавна такса, с оглед уважената част от претенцията на ищцата ще се присъди в пълен размер.

По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.4 /, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА адв. Д. Л. Ф.. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Д. Л. Ф. в размер на 752.46 лева, която сума ще се присъди в пълен размер.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожен Договор за паричен заем ****************************** г., сключен между Р. П. Г., ЕГН ********** и „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, поради противоречие със закона, а именно чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление: гр. ******, ж.к. Люлин-7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2, офис 73Г, представлявано от Д. С. Д. – ДА ЗАПЛАТИ НА Р. П. Г., ЕГН ********** , сумата в размер на 180.98 лева – разноски в производството.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление: гр. ******, ж.к. Люлин-7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2, офис 73Г ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Д. Л. Ф., с личен номер **********, вписана в АК ******, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 752.46 лева - адвокатско възнаграждение.

3

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4