Определение № 268 от 17.12.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 268 гр. Велико Търново, 17.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно частно търговско дело № 20244001000225 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК вр. чл.278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „МЕТАЛ ФОРМ ПРО“ ЕООД, ЕИК 203586517, със седалище и адрес на управление град София, ул.“Тулча“ № 37, ет.5, ап.26, представлявано от управителя В. К., чрез пълномощник - адвокат С. Б., срещу Определение № 178/29.08.2024г., постановено по т.д. № 54/2023г. по описа на Окръжен съд - Габрово, с което съдът е спрял производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК поради разглеждано в Софийски градски съд гр.дело № 825/2023г., решението по което би имало значение за правилното решаване на спора, до приключването му с влязъл в сила съдебен акт. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно. Излага, че доколкото СГС е квалифицирал разглеждания от него правен спор по чл.59 от ЗЗД, то няма да изследва въпроса дали „Еловица 1895“ АД добросъвестно е изпълнило на първоначалния си кредитор „Хидропонт М“ ООД /н./, поради което този спор не е обуславящ за спора по т.д. № 54/2024г. по описа на Окръжен съд – Габрово. В случай, че предявеният пред СГС иск бе квалифициран по чл.75 ал.2 от ЗЗД, то тогава настоящото производство би се явило преюдициално по отношение на производството по т.д. № 852/23г. по описа на СГС, тъй като ще има произнасяне по въпроса добросъвестно или не е изпълнено от длъжника спрямо първоначалния кредитор. От друга страна, счита, че по силата на чл.694 ал.8 от ТЗ влязлото в сила решение по т.д. № 852/2023г. ще има установително действие спрямо длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност, но няма да има 1 обвързваща сила по отношение на „Еловица 1895“ АД и по тази причина спорът в това производство не се явява преюдициален по отношение на спора по настоящото дело. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законоустановения срок насрещната страна „Еловица 1895“ АД, ЕИК 817040085, със седалище и адрес на управление с. Чарково, община Габрово, чрез пълномощника си – адвокат Д. П., е подала отговор на частната жалба, в който е изложила подробни съображения за нейната неоснователност. Моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като съобрази изложените в частната жалба доводи, становището на насрещната страна в представения отговор и материалите по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна – ищец по делото, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок за неговото обжалване. Поради това същата подлежи на разглеждане.

Производството по т.д. № 54/2023г. по описа на Окръжен съд – Габрово е образувано по искова молба на „МЕТАЛ ФОРМ ПРО“ ЕООД срещу „ЕЛОВИЦА 1895“ АД, в която ищецът е изложил твърдения, че по негово искане, в качеството му на взискател по изп.дело № 292/2016г. по описа на ЧСИ В. Л., рег. № 780, съдебният изпълнител наложил запор на вземането на длъжника „Хидропонт М“ ЕООД от „Експал България“ АД /с ново фирмено наименование „ЕЛОВИЦА 1895“ АД/, произтичащо от четири броя фактури в общ размер от 249 523.20 лв., издадени във връзка с изпълнението на сключен между тях договор № 141001/06.10.2014г. за изработка, като запорното съобщение било получено от ответното дружество. С Постановление от 23.08.2016г. на съдебния изпълнител вземането на „Хидропонт М“ ЕООД от „Експал България“ АД било дадено /цедирано/ вместо плащане на взискателя „МЕТАЛ ФОРМ ПРО“ ЕООД. С Решение от 12.12.2018г. на АС при БТПП по арб.дело № 284/2015г., имащо за предмет вземанията по четирите фактури по договора за изработка, „Експал България“ АД било осъдено да заплати на „Хидропонт М“ ЕООД /н./ сумата от 249 523.20 лв. – цена за изработка на изделия по договора, ведно със законната лихва за забава и разноските по делото. Изложено е, че ищецът уведомил ответното дружество, че плащанията по издаден в полза на „Хидропонт М“ ЕООД изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение следва да се извършват на новия кредитор „МЕТАЛ ФОРМ ПРО“ ЕООД на основание постановлението за принудителна цесия на ЧСИ В. Л. по изп.дело № 292/2016г. и наложения преди това запор върху вземанията на „Хидропонт М“ ЕООД. В отговор на това ответникът го уведомил, че е изпълнил задълженията си по образуваното изп.дело № 926/2020г. на ЧСИ И. И., като е заплатил сумите по издадения в полза на „Хидропонт М“ ЕООД изпълнителен лист. Твърди, че ответникът недобросъвестно е платил на своя първоначален кредитор, вместо на действителния към момента на плащането кредитор - „МЕТАЛ ФОРМ ПРО“ ЕООД, явяващ се носител на вземането, въпреки знанието за извършената принудителна цесия, респ. за новия притежател на вземането. Направено е искане за осъждане на ответното дружество да заплати на „МЕТАЛ ФОРМ ПРО“ ЕООД сумата от 228 729.60 лв., представляваща 11/12 част от дължимата 2 съгласно влязло в законна сила арбитражно решение от 12.12.2018г. по арб.дело № 284/2015г. на АС при БТПП от 249 523.20 лв., представляваща цена на изработка на 5 776 бр. изделия по договор № 141001/06.10.2014г., сключен между „Хидропонт М“ ЕООД от „Експал България“ АД.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът „ЕЛОВИЦА 1895“ АД направил искане за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК – наличие на преюдициален спор между „МЕТАЛ ФОРМ ПРО“ ЕООД и „Хидропонт М“ ЕООД /н./, предмет на разглеждане по т.д. № 852/2023г. по описа на СГС, в който „МЕТАЛ ФОРМ ПРО“ ЕООД твърдяло, че е титуляр на вземането по издадения въз основа на влязлото в сила арбитражно решение изпълнителен лист в полза на „Хидропонт М“ ЕООД /н./, поради което сумите по него са получени от последното дружество без основание. „МЕТАЛ ФОРМ ПРО“ ЕООД предявило това вземане в производството по несъстоятелност на „Хидропонт М“ ЕООД, но то било включено в списъка на неприетите от синдика вземания, а възражението му било оставено без уважение от съда по несъстоятелността. Посочено е, че предявеният пред СГС иск е с правно основание чл.694 от ТЗ – за установяване наличието на вземане, с което ответният несъстоятелен търговец се е обогатил неоснователно, събирайки вземане на ищеца. По същото дело „ЕЛОВИЦА 1895“ АД било привлечено като трето лице, помагач на страната на ищеца „МЕТАЛ ФОРМ ПРО“ ЕООД. В писмено становище от 11.06.2024г. е изложено, че делото пред ОС-Габрово е обусловено от изхода на делото пред СГС именно защото „ЕЛОВИЦА 1895“ АД е в правната фигура на трето лице, помагач на страната на „МЕТАЛ ФОРМ ПРО“ ЕООД и поради това е обвързано от мотивите по делото, но все още неясно как поради липсата на постановено съдебно решение по делото. Искането за спиране е обосновано с твърдението, че за да се произнесе по предявения пред него иск СГС следва да установи или отхвърли настъпването на следните факти – наличие на обогатяване за „Хидропонт М“ ЕООД /н./ с исканата сума, липса на правно основание за настъпилото обогатяване, наличие на обедняване на ищеца, наличие на връзка между обедняването и обогатяването, като отговорите на тези въпроси включват и преценка на поведението на „ЕЛОВИЦА 1895“ АД – дали за него е съществувало основание да откаже да изпълни към ЧСИ или е било длъжно да го стори.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът „ЕЛОВИЦА 1895“ АД е представил връчени му по т.д. № 852/2023г. по описа на СГС книжа – Определение № 15/02.01.2024г. за конституирането на „ЕЛОВИЦА 1895“ АД като трето лице, помагач на страната на ищеца в процеса - „МЕТАЛ ФОРМ ПРО“ ЕООД, ведно с преписи от молба за конкретизиране на исковата претенция и уточняваща молба относно правния интерес от привличането на „ЕЛОВИЦА 1895“ АД като трето лице помагач в производството.

С обжалваното определение съдът е спрял производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване на производството по т.д. № 852/2023г. по описа на СГС с влязъл в сила съдебен акт, приемайки, че е налице връзка на преюдициалност между двете дела, като разглежданото от СГС дело е обуславящо за правния спор пред Габровски 3 окръжен съд.

Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, съдът спира делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В мотивите на ТР № 2/19.11.2014г. по тълк.д. № 2/2014г. и ТР № 8/07.05.2014г. по тълк.д. № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че основанието за спиране по посочената разпоредба е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. В настоящия случай такава зависимост не е налице.

Решението по предявения установителен иск няма да има значение по висящия пред Окръжен съд – Габрово спор, тъй като се касае за различни претенции, с различни основания и макар да има общи факти по двете дела, липсва обусловеност между тях. В настоящия случай от решаващо значение е обстоятелството, че не е налице субективен идентитет на страните по двете дела. Целта на исковото производство по специалния установителен иск по чл.694 от ТЗ е окончателно разрешаване на спор относно вземане на кредитор в производството по несъстоятелност по отношение на всички участници в това производство. Действието на влязло в сила решение по иск с правно основание чл.694 ТЗ е установително в отношенията между длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност и на основание чл.694 ал.8 от ТЗ то разпростира силата си на пресъдено нещо по отношение на тях. В противен случай би се обезсмислила посочената разпоредба и биха се разширили неимоверно пределите на силата на пресъдено нещо с оглед характера на производството и нуждите на същото. Поради това ответникът по настоящото дело няма да бъде обхванат от субективните предели на силата на пресъдено нещо по решението по т.д. № 852/2023г. и няма да може да се позове на нея. Той не би могъл да се позове и на обвързващата сила на мотивите на съдебното решение, доколкото в разпоредбата на чл.694 ал.4 от ТЗ не е предвидена процесуална възможност за привличане на трето лице – помагач на ищеца или за встъпване на негова страна, а е допустимо встъпването на трети лица – помагачи, но само на страната на длъжника от кредитори с приети вземания по чл.693 от ТЗ или от кредитори, чиито вземания са предмет на предявени искове по ал.1 – 3, съответно наличието на специална уредба изключва субсидиарното приложение на чл.219 ГПК.

4

Изложеното обосновава извод за липса на предпоставките на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.

Ето защо, обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 178/29.08.2024г., постановено по т.д. № 54/2023г. по описа на Окръжен съд - Габрово, с което е спряно производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д. № 852/2023г. по описа на СГС .