Решение № 129 от 08.04.2024, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 661/2023
- Вид
- Решение № 129
- Подписан
- 08.04.2024
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев
Други актове по делото
- Решение № 210 от 10.06.2024 · Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 129 гр. София, 06.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20231800500661 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 177 от 23.06.2023 г. по гр. д. № 303/2021 г. по описа на РС – Костинброд В. А. Б. е осъдена да плати на Р. И. С. сумата от 8590 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – увреждане на недвижим имот на Р. И. С., а именно първи етаж от жилищна сграда, построена в УПИ III-937 от кв. 136 по плана на гр. Г., ул. „С.Ш.“ № 8, и на намиращи се в имота движими вещи – обзавеждане, причинени в резултат на констатирано на 21.02.2021 г. наводнение поради дефектиране на мека връзка на кухненски бойлер, находящ се на втория етаж на жилищната сграда, собственост на В. А. Б., ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва върху сумата, считано датата на предявяване на исковете - 13.04.2021 г., до окончателното плащане, като главният иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 8590 лв. до пълния предявен размер от 17670 лв. (по акцесорния иск липсва произнасяне с отхвърлителен диспозитив за съответната част). С решението са отхвърлени насрещните искове, предявени от В. А. Б. срещу Р. И. С., Б. И. Ц. и Р. И. Е. за осъждането им да й платят солидарно сумата от 13360 лв., представляваща обезщетение за причинени в резултат на същото наводнение имуществени вреди – увреждане на собствен на В. А. Б. недвижим имот, а именно втори етаж от същата жилищна сграда и на намиращите се в имота движими вещи – обзавеждане, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва върху сумата, считано от 1 датата на предявяване на насрещните искове - 28.05.2021 г., до окончателното плащане. С решението е осъдена В. А. Б. да плати на Р. И. С. сумата от 1454.94 лв., представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от първоначалните искове и отхвърлените изцяло насрещни искове, а Р. И. С. е осъден да плати на В. А. Б. сумата от 474.16 лв., представляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от първоначалните искове.
Решението е обжалвано от ответницата по първоначалните искове и ищца по насрещните искове в частта, в която първоначалните искове са частично уважени и в частта, в която насрещните искове са отхвърлени, както и в частта за разноските. Изложени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части и се иска отмяната му в същите и постановяване на ново решене, с което първоначалните искове бъдат отхвърлени изцяло, а насрещните – уважени.
Отговор на въззивната жалба е постъпил само от ищеца по първоначалните искове и ответник (наред с Б. И. Ц. и Р. И. Е.) по насрещните искове, като въззивната жалба е оспорена и са изложени съображения за правилност на решението в обжалваните части, като се иска потвърждаването му в същите.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:
За да уважи частично първоначалните искове и да отхвърли насрещните искове, първоинстанционният съд е приел, че наводнението е настъпило в резултат на дефектирала мека връзка на малък бойлер, монтиран в кухненското помещение на втория етаж на жилищната сграда, който е собственост на В. А. Б., като без да е известно колко време е текла вода от дефектиралата мека връзка на 21.02.2021 г. е констатирано наводняване на цялата сграда. В резултат на наводнението на първия етаж на сградата, собственост на Р. И. С., както и на намиращите се в него движими вещи обзавеждане, също собственост на Р. И. С., са причинени значителни повреди.
Изводите на първоинстанционния съд са правилни и се споделят от въззивния съд. Доказателствата по делото действително не са подробно обсъдени в първоинстанционното решение, но това не се отразява на неговата правилност, тъй като направените от първоинстанционния съд изводи напълно кореспондират с наличните по делото доказателства.
Не е спорно по делото, а и се установява надлежно (с писмени и гласни доказателства), че ищецът по първоначалните искове и ответницата по същите са съсобственици при равни дялове на дворно място в гр. Г. и всеки от тях е собственик на етаж от сградата, построена в дворното място, като ищецът е собственик на първия етаж, а ответницата – на втория, като на 21.02.2021 г. е констатирано наводнение в сградата.
2
Установена е надлежно по делото причината за настъпване на наводнението - дефектирала мека връзка на малък бойлер, монтиран в кухненското помещение на втория етаж на жилищната сграда. Следва да се отбележи, че причината за настъпване на наводнението е надлежно установена на първо място със свидетелски показания, като насрещните свидетелски показания изцяло кореспондират. Както свидетелите М. Д. и Н., разпитани по искане на ищеца по първоначалните искове, така и свидетелят Б., разпитан по искане на ответницата по насрещните искове, дават ясни и категорични показания, че водата е течала от меките връзки на малкия бойлер, монтиран в кухнята на втория етаж на сградата. Със свидетелските показания кореспондира и констатираното в съставения на 24.02.2021 г. констативен протокол от комисия от назначени от кмета на Община Г. технически специалисти, а именно, че наводнението си дължи на теч от втория етаж на сградата. Заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза е в същия смисъл.
Установено е надлежно по делото (от заключението на вещото лице и обясненията, дадени от него в о. с. з.), че в сградата има отделни водомери за всеки от етажите и общ спирателен кран за водата за цялата сграда, като за първия етаж има отделни спирателни кранове (преди и след водомера), съответно за да се спре водата на втория етаж, трябва да се спре водата в цялата сграда. Това налага извод, че собственикът на втория етаж не е положил дължимата грижа да обезопаси имота си като спре водата, предвид, че етажът не се обитава.
Не се установява по делото наводнението да се дължи на поведение (действие или бездействие) и на други лица, различни от собственика на втория етаж, под чиито надзор имотът да се е намирал. В тази връзка следва да се има предвид, че не се и твърди вторият етаж да е бил под надзор на други лица. Твърди се, че лицата Б. И. Ц. и Р. И. Е. (ответници наред с Р. И. С. по насрещните искове), които според В. А. Б. са били наематели на първия етаж на сградата от есента на 2020 г. до края на м. февруари 2021 г., имали достъп до втория етаж на сградата, като си поставили антена за сателитна телевизия на терасата на втория етаж и пускали водата в кухнята на втория етаж. Не е уточнено по какъв начин според В. А. Б. тези лица са осъществили достъп до втория етаж, но доколкото по делото е установено, че за втория етаж на сградата няма самостоятелна входна врата, а направо от стълбището се влиза в помещенията, като вратите на отделните помещения се заключвали с ключове, съхранявани (според показанията на свид. Б. ) върху перваза на самите врати, съдът допуска възможността наемателите наистина да са имали достъп до втория етаж. Тази възможност обаче, дори да бе надлежно установен по делото факт (което в случая не е налице ), сама по себе си не обуславя извод за наличие на някакво поведение на наемателите, което да е причина за наводнението. Напротив, установено е надлежно по делото със свидетелските показания, че в дните около момента на установяване на наводнението наемателите не са били в сградата, като наводнението дори е установено от собствениците след сигнализиране от напълно външно за имота лице, забелязало при преминаване покрай имота, че по стените на 3 къщата от втория етаж тече вода. Това изключва вероятността наводнението да е причинено от поведение на наемателите. Дори обаче да би се дължало на тяхно поведение (доколкото се твърди, че те са пускали водата в кухнята на втория етаж и въз основа на това да би се направил хипотетичен извод, че е възможно в резултат на тяхно поведение впоследствие да е дефектирала меката връзка на бойлера) отговорността на собственика на втория етаж не би била изключена. Дори да бе оставил имота си под надзора на наемателите на първия етаж собственикът на втория етаж би бил отговорен солидарно с наемателите за причинените от наводнението вреди. В случая обаче няма основания дори за такава солидарна отговорност, доколкото не се установява (и не се твърди), че имотът на В. А. Б. е бил под надзора на Б. И. Ц. и Р. И. Е..
Същевременно се установява надлежно по делото (с показанията на свид. Б., разпитан по искане на ответницата по първоначалните искове ), че собственикът на втория етаж не е взел мерки да обезопаси имота си като преустанови достъпа на външни лица (каквито са наемателите на първия етаж при липса на твърдения, че вторият етаж е под техен надзор) до него (наймалкото като прибере и съхранява при себе си ключовете от отделните помещения на втория етаж), т. е. дори наводнението да би се дължало на поведение на наемателите като външни за имота на В. А. Б. лица, то отговорността за причинените от наводнението вреди би се носила пак от собственика на втория етаж.
При горните факти се налага категоричен извод, че В. А. Б. като собственик на вещите/имотите (втори етаж от жилищна сграда с принадлежащата му водоснабдителна инсталация и кухненски бойлер), от които са произлезли имуществени вреди за Р. И. С. поради наводнение, следва да отговаря за обезщетяването на тези вреди, същевременно не са налице никакви основания за ангажиране на отговорността на Р. И. С., Б. И.
Ц. и Р. И. Е. за причинени на В. А. Б. имуществени вреди в резултат на същото наводнение.
Доказани са (по вид и размер) и претърпените от Р. И. С. имуществени вреди. С констативния протокол от 24.02.2021 г. и свидетелските показания (на свидетелите М. Д. и Н. ) се установяват нанесените вреди на имота на ищеца и на намиращото се в него обзавеждане (правото на собственост на Р.
И. С. върху движимите вещи – обзавеждането, е установено от представените писмени доказателства – фискални бонове и договори, местонахождението им в имота е установено от свидетелските показания и заключението на вещото лице, а тези факти не са и оспорени). В заключението на вещото лице, което кореспондира с горните доказателства, надлежно са и оценени вредите.
Доводите във въззивната жалба в основната си част са ирелевантни, тъй като се отнасят до ирелевантните при установената причина за наводнението факти, че В. А. Б. не била уведомена за извършения от Р. И. С. ремонт на водоснабдителната инсталация на първия етаж, че не било ясно дали основната инсталация не е повредена при този ремонт и дали той не е допринесъл за наводнението, доколкото имало и предходни наводнения, че не е отчетено обстоятелството, че В. А. Б. е направила основен ремонт на покрива на сградата със свои средства и се е грижела за запазването и 4 подобряването на сградата, което нейно поведение изключвало последващо причиняване на наводнение, което да доведе до увреждане на сградата.
Единствените релевантни оплаквания са, че първоинстанционният съд не е обсъдил подробно свидетелските показания и не е изяснил кои от тях кредитира и кои – не и че заключението на вещото лице е непълно и неясно.
По отношение на първото оплакване обаче, както се посочи, липсата на подробно обсъждане в решението на събраните по делото доказателства не се отразява на правилността на решението, тъй като изводите на първоинстанционния съд кореспондират напълно с наличните по делото доказателства. Относно второто оплакване следва да се отбележи, че заключението по допуснатата не страда от твърдените пороци, от една страна, от друга страна при изслушване на вещото лице в о. с. з. пред първоинстанционния съд ответницата по първоначалните искове не е възразила срещу приемането на заключението и не е имала искания за поставяне на допълнителни задача.
Разпечатката съдържа 30 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/357a6b66-060c-45cc-a701-141ade6fa313