Решение № 17894 от 20.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17894 гр. София, 20.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110115951 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Предявени са обективно съединени при условията на кумулативност положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 318, ал. 2 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ вр. чл. чл. 8, ал. 1 Наредба 4/14.09.2004 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО срещу Сдружение ******************** ЕИК **********, за заплащане на следните суми: 610,80 лева, представляващата стойността на незаплатената потребена вода за недвижим имот с адрес гАДРЕС, за периода 05.07.2022 г. до 02.12.2022 г., ведно със законната лихва от 15.08.2024 г., до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 49123/2024 г. по описа на СРС, 24-ви състав.

Ищецът твърди, че между него и ответницата, като съсобственик на процесния имот е сключен договор за предоставяне на ВиК услуги по отношение на недвижим имот в АДРЕС, павилион на БЕС, със създадена в базата данни на дружеството договорна сметка …… и клиентски номер за имота – партида **********. Посочва, че от информационен лист, съставляващ Приложение №2 към документите за откриване на партида, се установявало, че ответникът бил потребител на ВиК услуги. Документите за ползване на ВиК услугите били попълнени от Б. Г., в качеството му на представител на собственика СДРУЖЕНИЕ. Ищецът излага, че ответникът бил приложил декларация, с която заявявал, че нямало общ водомер, а потреблението се отчитало само от с индивидуален водомер. Ищецът потвърждава, че се прилагали публично известни общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на такива услуги, одобрени от КЕВР, като към настоящото правоотношение се прилагали тези, приети на 28.08.2016 г. Излага, че начислената цена за доставени услуги до имота били отчетени от два фабрични водомера с № № 220720264 и 1025025, пломбирани 1 на 08.10.2022 г., за което бил съставен Талон за пломбиране на водомери № 2000313/08.10.2022 г.

Ищецът навежда доводи, че завишените количества вода, отчетени по единия от водомерите в имота в периода между двата реални отчета, т.е. между 04.07.2022 г. и 03.10.2022 г., за което ответникът подал жалба, били вследствие на теч във вътрешната ВиК мрежа на обекта, която съгласно нормативната уредба била собственост на ответника, т.е. той носел отговорност за нейната изправност. Посочва, че при неизправност на ВиК мрежата отговорността следвало да бъде понесена от потребителя. Излага доводи, че на основание чл. 7, т. 6, вр. чл. 31 от Общите условия са издадени ежемесечни фактури за потребените и начислени ВиК услуги в процесния имот, чиято стойност за периода от 05.07.2022 г. до 02.12.2022 г. не била заплатена. За тях били издадени фактури с период на плащане от 09.11.2022 г. до 08.01.2023 г. Прави възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва да е собственик или вещен ползвател на процесния имот.

Посочва, че ищецът не сочел доказателства, от които да се установява това твърдение. В тази връзка оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните. Излага, че ищецът изложил неизгоден за него факт, а именно, че бил монтирал и пломбирал водомери там на 08.10.2022 г., а пък претендирал потребена вода от 05.07.2022 г. Твърди, че в представения информационен лист ставало въпрос за друг имот на същия адрес, на който ответникът бил собственик, но за него всички дължими суми били заплатени. Излага, че липсвали фактури, които да докажат валидна търговска сделка, както и отчетни картони и документи за техническа годност на общия водомер в сградата етажна собственост и на индивидуалния такъв, както и на сключен договор за предоставяне на ВиК услуги. Не бил доказан размерът на претенцията на ищеца. Ответникът заявява, че клаузата в общите условия относно рекламацията била неравноправна. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 318, ал. 2 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ вр. чл. чл. 8, ал. 1 Наредба 4/14.09.2004 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на цената за доставената и потребена питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води, т.е. цената за предоставените ВиК услуги, за недвижим имот с адрес АДРЕС и за периода 05.07.2022 г. до 02.12.2022 г.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги с ответника, притежаващ качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на §1, ал.

1 т. 2 ДР ЗРВКУ; 2) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. доставчикът на ВИК услуги да е предоставил на потребителя в пълен обем твърдяното количество 2 питейна вода в рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на цената за предоставените ВиК услуги.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за доставка на ВиК услуги между него и ответника, по силата на което е доставил вода в твърдените количества, което би обусловило пораждането на насрещното задължение за плащане на уговорената цена в уговорения размер; както и че ответникът е собственик на водоснабден имот, находящ се в АДРЕС със създадена в базата данни на дружеството договорна сметка 2800049751 и клиентски номер за имота – партида 1003092629.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Съгласно § 1, ал.1, т.2, б. "а" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на В и К услуги по чл.1, ал.1 са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, която посочва, че потребители на ВИК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

По делото не са представени, респективно приобщени преки доказателства относно правнорелевантния факт, че ответникът притежава право на собственост върху процесния имот. След анализ на веригата от косвени доказателства може да се направи категоричен и безпротиворечив извод, че ответникът е потребител на ВИК услуги, съответно е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Предмет на делото не е правото на собственост върху процесния имот, а притезанието за заплащане на цената за предоставената услуга.

Приобщени като писмени доказателства са декларация изхождаща от ответника, с която е обективирано волеизявление за откриване на партида (л.9), както и жалба от ответника, в която извънсъдебно се признава неизгоден факт, а именно, че ответникът е потребител на процесната услуга. Поради което на основание чл. 175 ГПК и след анализ и преценка с останалия писмен доказателствен материал, който съответства на направеното от страната признание, настоящият съдебен състав приема за установено, че ответникът е потребител на 3

ВИК услуга за процесния период.

Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като обективно и правилно, тъй като кореспондира с останалия събран доказателствен материал, ответникът е използвал ВИК услуги за процесния период, без да заплаща дължимата цена.

От заключението на съдебно техническата експертиза и представените фактури се установява, че за процесния имот. стойността на доставената услуга е в размер на 620,19 лева. Вещото лице е установило, че за кратък период от време са сменени два водомера, като при работата на първия се е отчело процесното задължение, въпреки че водомерът, собственост на потребителя, е бил годно измервателно средство. Потвърждава, че във вътрешната инсталация на сградата е имало теч, който е обусловил размера на дължимата цена за процесния период.

Настоящият състав приема, че в условията на пълно и главно доказване се установиха елементите на правопораждащият спорното право фактически състав, поради което исковата претенция следва да бъде изцяло уважена.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на ответника.

Ищецът е представил доказателства за сторени съдебни разноски в размер на 38,35 евро – д.т. и 100 евро – юрк. възнаграждение.

С оглед т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 47432/22 г. по описа на СРС, 24 състав. Ищецът е представил доказателства за сторени съдебни разноски в заповедното производство в размер на 12,34 евро– д.т,

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК установителни искове с правна квалификация чл. 318, ал. 2 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ вр. чл. чл. 8, ал. 1 Наредба 4/14.09.2004 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Сдружение ******************** ЕИК **********, дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК ********** сумата о т 610,80 лева, в нейната еврова равностойност, представляващата стойността на незаплатената ВИК услуга за недвижим имот с адрес гАДРЕС, за периода 05.07.2022 г. до 02.12.2022 г., ведно със законната лихва от 15.08.2024 г., до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 49123/2024 г. по описа на СРС, 24-ви състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Сдружение ******************** ЕИК **********, да заплати на ДРУЖЕСТВО, ЕИК ********** сумата от 138,35 евро, представляваща сторените в първоинстанционното производство съдебни разноски, както и сумата от 12,34 евро – разноски в заповедното производство.

4

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5