Решение № 2936 от 26.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2936 гр. Пловдив, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20225330105208 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Ф. А. К., ЕГН **********, с адрес:

******. Твърди се, че за периода от 05.12.2019г. до 06.10.2021г., ответникът имал задължения към „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив за предоставени услуги по доставка на питейна вода в размер на 512.90 лева и мораторна лихва към главницата за периода от 29.02.2020г. до 30.09.2020г. в размер на 32.20 лева., за обект находящ се в г*****. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период.

Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № 0101165796, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. Потребеното количеството предоставени ВиК услуги за процесния период се определяло, съгласно чл.

25, ал. 8 от Общите условия - при условията на липсващо измервателно устройство. Връчено било известие за нередовен водомер, което обаче не било подписано от потребителката, като същата заявила, че не може да се подписва. Също така се посочва, че потребителят е знаел за начините за отчитане за посочения период, предвид връченото известие, но при отчетите не е полагал подписа си съгласно Общите условия. Сочи се, че предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение.

По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело №16893/2021 г.

1 на ПдРС, XV гр. състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно 27.10.2021 г. до окончателното погасяване, както направените в производството съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител - адв. Н. И. И. - АК - П., е подала отговор на исковата молба, с който счита предявения от ищеца иск за допустим, но неоснователен и недоказан, като го оспорва по основание и размер и моли същият да бъде оставен без уважение и да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Сочи се, че от исковата молба ставало ясно, че в имота ползван от ответницата, количеството предоставени ВиК услуги било определяно съгласно чл. 25, ал. 8 от ОУ, действащи за процесния период, тъй като измервателното устройство липсва. Твърди се, че на връчените известия няма кратък подпис, инициали или отпечатък на ответницата, което буди съмнение относно истинността на документа и редовността на връчването му. Посочва се, че не става ясно защо било начислено такова потребление, а именно по 10 куб. м. на месец. Обстоятелството дали ответницата или някой друг е обитавал имота през процесния период също не се установявало от нито едно доказателство, приложено към исковата молба, като с оглед на това се оспорват така представените по делото карнети за процесните периоди.

Предвид това, че не ставало ясно дали ответницата или други лица са обитавали имота, се твърди, че не става ясно дали това са реалните стойности на използваната питейна и канална вода. Счита за недоказан и размерът на така заведения от ищеца иск. С оглед гореизложеното моли да се остави исковата молба без уважение и да отхвърлят така предявените искове за заплащане на услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода и мораторна лихва като неоснователни и недоказани.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 от Закона за водите, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Така предявените установителни искове са допустими, тъй като след издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните суми, длъжникът по ч.гр.д. № 16893/2021г. по описа на ПРС и ответник в настоящото производство е получил заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК, а заявителят е подал настоящата искова молба в законовия 1месечен срок от съобщението.

Предмет на установяване по така предявените искове е наличието на облигационно отношение между страните, въз основа на факта, че ответникът е потребител на ВиК услуги като собственик на имота и предоставянето на такива услуги от ищеца за процесния обект. На установяване подлежи и 2 обстоятелството, че за процесния период ищецът в изпълнение на задълженията си извършил услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в имота на ответника, отчитането на имота при условията на липсващо, респективно неработещо измервателно устройство и спазване на процедурата за това, вкл. съответствието й с потреблението, изискуемостта на вземането за плащане цената на предоставените услуги и обезщетението за забава, както и размера на главница и на обезщетението за забава.

Установява се от представената по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ, че ответницата е съсобственик на процесния имот, като декларацията е подадена през 2000г. от трето за делото лице –****, придобило имота по силата на приложен нотариален акт. Установява се още от показанията на инкасатора, че имотът е водоснабден, доколкото свидетелката сочи, че е инкасирала имота, основно в период, предхождащ исковия. Въз основа на тези две обстоятелства може да се направи извод за възникване на облигационно отношение между страните по делото.

Ищецът не твърди в имота да е имало реален отчет, поради което и не доказва реално доставени и отчетени от водомер количества вода, а се позовава на чл.25, ал.8 от общите си условия.

Твърди се от ищеца в тази връзка, че начислените суми по партидата на ответника са по реда на чл.25, ал.8 от Общите условия на ВиК, тъй като измервателно устройство липсва. Сочи се, че на ответницата било връчено известие за нередовен водомер и нейно задължение било да го подмени.

Съгласно чл. 20 от Общите условия при установяване на повреда в индивидуалния водомер на потребител, представител на ВиК прави предписание за отстраняване на повредата и за срока на отстраняването й.

При неизпълнение на предписанието и след изтичане на срока му, количеството изразходвана вода се определя по реда на чл.25, ал.8. Съгласно последната клауза от общите условия при липса на индивидуални водомери месечното количество изразходвана вода се определя по 5 куб. м. на обитател при нетоплофицирано жилище, а по друг ред за жилища, в които няма поС.ен обитател. Доколкото ищецът не твърди и не доказва реален отчет на доставена вода, а е отчитал имота при неработещо измервателно устройство, то следва да докаже този начин на отчитане и спазване на процедурата за това, което съдът изрично му е указал с доклада по делото. При анализ на цитираните клаузи от Общите условия се стига до извод, че последиците при липсващ водомер и неработещ водомер, след изтичане срока за отстраняване на повредата по него, са еднакви, а именно - прилагане на чл.25, ал.8 и служебно начисляване на количество вода, без значение дали реално е потребено.

Ищецът не успява да докаже при пълно доказване, че в процесния имот водомер е липсвал или същият е бил повреден. По делото е приложено известие за нередовен водомер с дата 07.10.2019г. В него е изписано името на ответницата като адресат на известието, както и името на инкасатора – Й., разпитана като свидетел по делото, както и отбелязване, че водомерът е развален. На известието обаче липсва подпис както на инкасатора, така и на получаващото лице. На мястото на абонат е изписан текста – „не може“, който обаче не е равнозначен на подпис, нито сам по себе си удостоверява някакво обстоятелство. При липса на подпис на адресата на известието не 3 може да се приеме, че е спазена процедурата за връчване на предписание за нередовен водомер, защото същото следва да се доведе до знанието на потребителя, за да се приложи санкцията при неотстраняване на повредата в определения срок. Липсва и подпис на инкасатора, а само име, поради което не може да се приеме, че представеното известие има доказателствена стойност дори като частен документ. Същите данни се съдържат и в представените по делото карнети, като на 7.10.2019г. е записано „изв.“ и „не може“. Дори да се приеме, че тези абревиатури сочат, че е връчено известие и че получателят не може да го подпише, карнетите също не носят подпис дори на своя съставител.

Тези неясноти не се разясняват и след разпита на инкасатора – св. М. Й.

Същата заявява, че е инкасирала процесния имот до месец ноември, 2019г., като извършвала отчета по тарифа, тъй като в имота е нямало измервателни уреди. Сочи, че са връчили известие за нередовен водомер на този, който е осигурил достъп, но не помни дали е било мъж или жена. Излага предположение, че приелият известието не е можел да се подпише, защото в известието и карнета са описали, че не може да се подпише. Свидетелката сочи, че такова известие се връчва на всички абонати, които са с негодни водомери или нямат такива. Свидетелката сочи, че няма как да си спомни конкретния случай, но описва процедурата – че преди връчването на известието се извършва проверка дали има водоподаване, дали има водомер и дали е годен. От така изложените показания се прави извод, че свидетелката не помни конкретния случай, а прави изводи, основани на това каква по принцип е процедурата и какви документи са съставени. Това личи и от преизказната форма на глаголите, които свидетелката употребява. При това положение не може да се приеме, че същата въвежда доказателства, основани на непосредствените й впечатления и спомени за това дали в имота е липсвал водомер или съответно е бил негоден и връчено ли е известието и на кого.

Недостатъците при оформяне на известието за нередовен водомер биха могли да се преодолеят със свидетелските показания на инкасатора, но в конкретния случай това не беше сторено, доколкото инкасаторът изобщо не си спомня случая. При това положение дори съвкупната преценка на съставените документи и гласните доказателствени средства не убеждават съда, че в процесния имот действително е липсвал водомер, респективно същият е бил повреден, както и че ответницата е била известена за това. Дори известието действително да е било връчено на някого, не се установява на кого, нито дали това лице не е било инцидентно в имота, доколкото при липса на поС.ен обитател, процедурата е различна. Процедурата в Общите условия не се доказа да е спазена, поради което и не са възникнали предпоставки за ищеца да начислява вода по реда на чл.25, ал.8 от ОУ. От друга страна не се доказва и доставка на реални количества вода, доколкото това не се и твърди.

Следва да се посочи, че не е доказана и друга предпоставка от процедурата по чл.25, ал.8 от ОУ – имотът да се обитава, а именно – начисленото да съответства на потреблението и в имота действително да се потребява вода. Това разграничение се прави в чл.25, ал.8, като изрично се предвижда друг начин на начисляване на водата, ако жилището няма поС.ни обитатели. Така самите общи условия на ищеца поставят разлика между собственик на имота и обитател, като предвиждат, че е възможно имотът да 4 не се обитава. По делото не се доказа имотът да е обитаван, нито от колко лица, а още по-малко от ответницата. По делото се установява единствено, че ответницата е с регистрирани поС.ен и настоящ адрес в процесния имот, но тези записвания са последно от 2001г. За процесния период, с начало от 5.12.2019г. няма нито един подпис в представения карнет на мястото на потребител. При опитите да се връчат съобщенията по делото се връщат сведения, че в имота не се откриват живущи и че ответницата живее в чужбина. Последният трудов договор на ответницата е прекратен през 2003г.

Разпечатката съдържа 28 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/35799f2d-2db0-4021-a0b0-ccff5c378321