Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 64 от 12.03.2025, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 764/2024
Вид
Решение № 64
Подписан
12.03.2025
В сила
04.02.2026
Състав
Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Пламен Калинов Кучев, Мирослав Данаилов Досов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Враца, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20241400500764 по описа за 2024 година Производството е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от "Стими - 97" ООД, ЕИК ***, със седалище гр.Ботевград, чрез адв.Х. Я. от САК, против Решение № 432/02.07.2024 г., постановено по гр.дело № 2186/2024 г. по описа на Районен съд - Враца в частта му, в която предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл.210, ал.5 КТ във вр. чл.203, ал.1 от КТ е бил отхвърлен за разликата над 560,00 лв. до пълния му предявен размер от 6 809,53 лв., като неоснователен.

В жалбата се твърди, че в посочената част решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране на имуществена отговорност на работника и безспорно между страните е съществувалото трудово правоотношение, по време на което на 04.09.2020 г. е настъпило ПТП с управляван от ответника автомобил, виновното поведение на ответника, размерът на настъпилите вреди и причинно - следствената връзка.

Жалбоподателят изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че в случая може да бъде търсена само ограничена имуществена 1 отговорност от работника. Поддържа, че с исковата молба е посочено изрично, че желае ангажирането на пълна имуществена отговорност за причинените вреди, поради което и счита за неправилна дадената от районния съд правна квалификация на предявения иск за ограничена имуществена отговорност. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят се позовава както на практика на ВКС, така и на конкретни разпоредби от КТ.

Посочва се също, че в конкретния случай правилната правна квалификация на иска е по чл.45 от ЗЗД, т.е. гражданският закон, поради което неправилно определената от РС - Враца такава води до неправилно и необосновано решение за ограничена имуществена отговорност от работника и до незаконното ограничаване правата на засегнатото лице да получи справедливо обезщетение за причинените му вреди.

Претендира отмяна на решението в обжалваната му част, и присъждане на разноските и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от въззиваемата страна Х. К. Ц., чрез упълномощения му адв.М. Г., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Счита, че решението на първостепенния съд в обжалвана му част е правилно и законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна.

Според въззиваемата страна, с оглед на установеното по делото, въззиваемият е заемал длъжността "*** (***)", видно от трудов договор ***/19.08.2019 г., и макар в изпълнение на същия да му бил предоставен товарен автомобил "Рено Мастер" с ДК № СО *** АК, това не му придава качество на материално отговорно лице/ отчетник. Посочва се в тази връзка, че Ц. не е разполагал с карта за включен автоасистанс по сключената застрахователна полица и не е разполагал с финансови средства за изпълнение задълженията си по трудовия договор, което е наложило изпращане на сума за репатриране от мястото на ПТП на товарния автомобил до местен сервиз.

Според изложеното в отговора, районният съд правилно е приел, че работодателят може да претендира ограничена имуществена отговорност на основание чл.206, ал.1 от КТ в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение, в конкретния случай 560,00 лв., но въпреки носената доказателствена тежест, работодателят не е провел пълно и главно доказване на основните предпоставки за уважаване на исковата претенция по чл.210, ал.5 вр. с чл.203, ал.1 от КТ, поради което въпреки, че 2 първоинстанционният съд подробно е обсъдил събраните в хода на първоинстанционното производство, е направил незаконосъобразни изводи относно основателността на предявения иск.

Иска се отмяна на обжалваното решение в частта, в която е частично уважена исковата претенция и отхвърляне изцяло на предявения иск, а в останалата му част да бъде потвърдено.

Освен отговор на въззивната жалба против решение № 432/02.07.2024 г., постановено по гр.д. № 2186/2024 г. по описа на ВрРС, в срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 ГПК, от ответника Х. К. Ц., чрез упълномощения му адвокат М.

Г., е постъпила и насрещна въззивна жалба, против частта от първоинстанционното решение, с която предявеният иск е бил уважен до размер на сумата от 560,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането - 04.09.2020 г., до окончателното й изплащане, в която се поддържа, че в обжалваната му част решението на Районен съд - Враца е неправилно и необосновано. Развиват се подробни доводи, че въпреки изложените от работодателя твърдения за ангажирането на имуществената отговорност на работника,поради причинени му вреди във връзка с възложената му работа, не са събрани по делото доказателства за наличието на предпоставките в нито от хипотезите, предвидени в чл.203, ал.1 и 2 от КТ.

В този смисъл се оспорват и изводите на изслушаната в хода на производството пред първата инстанция ССчЕ, която районният съд е приел.

Счита, че същите се опровергават по категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Прави искане за отмяна на обжалваното решение на ВрРС в частта, в която е частично уважена исковата претенция и отхвърляне изцяло на предявения иск, като в останалата му част да бъде потвърдено.

В подадения отговор на насрещната въззивна жалба ищецът "Стими 97" ООД, чрез адвокат Х. Я. от САК, поддържа становище за неоснователност на насрещната жалба. Развиват се съображения, че правилно районният съд е приел, че от страна на ищеца е доказано наличието на всички предпоставки, които водят до ангажиране на имуществена отговорност на работника. Сочи се, че безспорно между страните е съществувалото трудово правоотношение, по време на което на 04.09.2020 г. е настъпило ПТП с управлявания от ответника автомобил, причината за което е виновно негово поведение, размерът на настъпилите имуществените вреди и причинна - следствена 3 връзка, като спорно е единствено ограничаването на отговорността на работника за причинените вреди. Оспорват се изложените твърдения от въззиваемия относно причина за настъпването на ПТП, като се счита, че това са изцяло противоправните действия на работника, в т.ч. неукрепен товар, което е било и негово задължение. Също негово задължение като водач на МПС е при паркиране да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само. Сочи се, че управляваното от въззиваемия МПС е било все още в гаранция по време на настъпилото ПТП. Същото е редовно обслужвано във фирмения сервиз на вносителя и е напълно неоснователно твърдението за неработеща ръчна спирачка, поради което счита, че изложените в насрещната въззивна жалба оплаквания се опровергават от събраните по делото доказателства.

При извършената проверка по чл.267 от ГПК въззивният съд констатира, че въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежни страни, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

При констатираната редовност на жалбите, съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:

Районен съд - Враца е бил сезиран с предявен от "Стими – 97" ООД, ЕИК ***, против Х. К. Ц., иск с правна квалификация по чл. 210, ал. 5 КТ, във вр. с чл. 203, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от общо 6 809,53 лв. /от които 4 128,76 лв. за изтегляне на автомобила и почистване на района; 1 890,29 лв. - за закупуване на Вентил ZR13; 342,27 лв. - за ремонт; 23,47 лв. - за разходи по дело в Германия и 424,74 лв. - за закупуване на сензор/, представляваща обезщетение за претърпени от работодателя имуществени вреди, вследствие на причинено по непредпазливост от Х. К. Ц. ПТП на 04.09.2020г. по време на командировка в Германия, ведно със законната лихва върху сумата от датата 4 на увреждането - 04.09.2020 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ответникът работел по трудов договор на длъжност "Шофьор товарен автомобил /международен транспорт/" в ищцовото дружество като управлявал товарен автомобил "Рено Мастер" с контролен номер СО *** СХ. Твърди се, че на 04.09.2020 г. по време на командировка в Република Германия автомобилът претърпял ПТП, като вследствие на пропуск от водача да вземе мерки препятстващи потегляне на паркираното МПС, то тръгнало на заден ход и попаднало в р.Майн. По тази причина и по заповед на полицейските власти на Германия се наложило да се предприеме спасителна операция по изваждане на автомобила от реката, която била заплатена от ищцовото дружество. Сочи се, че вследствие на претърпяното ПТП били нанесени вреди по автомобила, както и на превозваната стока. Нанесените само по автомобила вреди били оценени на 3 500 евро според съставения доклад за ПТП.

Поддържа се, че за да може да бъде използван отново автомобилът се наложило същият да бъде ремонтиран. Първоначално такъв ремонт бил извършен в Германия и това позволило автомобилът да се движи на собствен ход до България. Впоследствие в базата на ищеца бил извършен окончателен ремонт, за да може този автомобил да се ползва за превоз на товари, като така били спестени допълнително разходи по ремонта за сметка на труда, положен от служители на ищеца.

Сочи се, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие ищецът предявил претенция за обезщетение пред ЗАД "Булстрад Иншурънс Виена Груп" по сключената за автомобила застраховка "Каско", но след разглеждане на преписката, застрахователят отказал да плати с мотив, че причинените вреди се дължат на грубо нарушаване на правилата за експлоатация на МПС от страна на водача.

Поддържа се, че всички направени разходи за ремонта на автомобила представляват пряка и непосредствена вреда за ищцовото дружество, като поради проявена груба небрежност от ответника дружеството е понесло вреди, както следва: 4 128,76 лв. за изтегляне на автомобила и почистване на района; 1 890,29 лв. - за закупуване на Вентил ZR13; 342,27 лв. - за ремонт;

23,47 лв. - за разходи по дело в Германия и 424,74 лв. - за закупуване на сензор /уточнени с молба с вх. № 2448/23.06.2021 г./.

Твърди се още, че след като ответникът самоволно не се явил на работа 5 без основателна причина цяла седмица, със Заповед № 25/21.09.2020 г. трудовият му договор бил прекратен. Въпреки поканите от страна на ищцовото дружество той отказал да заплати каквато и да било част от посочената по-горе сума.

Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от общо 6 809,53 лв., представляваща обезщетение за виновно причинени от ответника вреди вследствие реализирано ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането - 04.09.2020 г., до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.

С молба вх.№ 7513/20.10.2021г. ищецът е направил уточнение, че поддържа становище, че деянието е извършено по непредпазливост, поради проявена небрежност от ответника, който не е осигурил превозното средство срещу потегляне, което е довело до вредите за ищцовото дружество.

В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че с оглед изложените твърдения в исковата молба предявеният иск е с правно основание чл.211, във вр. с чл.203, ал.2 КТ за ангажиране на пълната имуществена отговорност на работника. Посочва се, че за уважаването на този иск следва да се установят специфичните елементи от фактическия състав на чл.203, ал.2 КТ, а именно деянието да е осъществено не при или по повод на възложената работа и съответно деецът да е действал виновно, но само при условията на умисъл, като при небрежна форма на вина отговорността му може да бъде само ограничена по аргумент от чл.203, ал.1 КТ и съответно би могла да бъде реализирана само по реда на Раздел II, Глава X от КТ, а не по общия ред, но такива твърдения не са наведени в исковата молба.