Решение № 79 от 03.07.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Костинброд, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно наказателно дело № 20261850200014 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

К. Н. И., ЕГН ********** от гр. К. е подал жалба до РС - гр.

Костинброд, чрез административнонаказващия орган – ВПД Началника на РУ – Костинброд срещу наказателно постановление № 25 – 0286 - 000461 / 02.12.2025 г., в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И НЕОБОСНОВАНОСТ

НА

АТАКУВАНОТО

НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да бъде отменено обжалваното Наказателно постановление.

На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован не се явява, вместо него се явява упълномощеният му защитник – адв. М. – САк, който моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. Същият излага подробно доводите си и представя защита по жалбата.

Административнонаказващият орган редовно призован на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна :

На 25.08.2025г. в 10.30 часа в гр. К., с посока на движение от гр. Монтана към гр. Костинброд, мл. автоконтрольор Р. В. С., служител в РУ- Костинброд, извършил проверка на товарен автомобил марка „Форд Транзит Конект 230, с 1 рег. № *****, по договор за покупко – продажба е собственост на фирма „Леда Транс“ ЕООД, с БУЛСТАТ : *****, която е и собственост на водача.

Проверката била извършена в гр. Костинброд, като се установило, че управляваното от жалбоподателят К. Н. И. МПС, е със служебно прекратена регистрация на 18.12.2023 г. Доколкото посоченото нарушение покривало и признаците на състав на престъпление по смисъла на НК материалите били изпратени по компетентност в РП - Костинброд.

С постановление на прокурор при РП- Костинброд от 28.11.2025 г. бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство на основание чл.

24, ал. 1, т. 1 от НК, като материалите по преписката били изпратени в РУ Костинброд за преценка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача на МПС.

Въз основа на цитираното постановление на 28.11.2025 г. в кръга на своите правомощия ВПД Началник РУ- Костинброд издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500.00 / петстотин / лева / 255,65 евро и „Лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства приети от съда на осн. чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН . По делото не е налице противоречив доказателствен материал, поради което съдът не дължи подробен анализ.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 12.01.2026 г., а жалбата е подадена до РС - гр. Костинброд, чрез административнонаказващия орган с вх. № УРИ 243000 – 190 / 12.01.2026 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 14 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, същата е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по - голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от 2 твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано на основание чл.

36, ал. 2 от ЗАНН , като са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. И двата акта съдържат всички реквизити, посочени в нормите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния закон.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

По приложението на материалния закон.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“. При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че към 25.08.2025 г., а именно момента на управление на процесния автомобил от страна на жалбоподателя, същият е бил с прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП регистрация на 18.12.2023 г. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП с отбелязване в автоматизираната информационна система, служебно се прекратява регистрацията на вече регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в 2 - месечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Нормата на чл. 143, ал.

15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл. 18б, ал. 1, т. 10 , вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I - 45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на 3 регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за регистрация, от страна на новия собственик.

Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, налага извода, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния срок за регистрация от страна на новия собственик на автомобила, като резултат от неизпълнението на законовото му задължение да регистрира закупения от него автомобил. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. След като жалбоподателят не е изпълнил задължението си съгласно чл. 145, ал. 2 е последвало служебно прекратяване на регистрацията на МПС.

Съдът намира, че узнаването за прекратяването на регистрацията на МПС от собственика на превозното средство не съставлява елемент от фактическия състав по прекратяването на регистрацията. Т. е уведомяване на новият собственик, законът - в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и в чл. 18б от Наредбата, не е предвидил. Всъщност това следва от същността на задължението за пререгистрация в двумесечен срок от придобиване на автомобила. Следва да се отбележи още, че в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредбата са изрично посочени случаите, при които се уведомява собственика на МПС, като прекратяването по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не е сред изброените.

Съобразно действащото законодателство, собственикът на МПС е носител на задължението да регистрира закупения от него автомобил, съобразно нормата н а чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, поради което е длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение - в случая, прекратяването на регистрацията на автомобила. По отношение на субективната страна на нарушението, посочената законова норма създава презумпция за знание. Извън това - съгласно правната теория, вината има две основни форми - умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми - небрежност и самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. Дори и втората форма на вината, когато деецът е съзнавал, изхождайки от законовата презумпция, но е мислел, че няма да настъпят обществено опасни последици, покрива състава на нарушението тъй като по силата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите 4 деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние - нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, водачът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП (какъвто е и процесният случай).

Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на водач" и т. н.

В случая жалбоподателят, който е с ясното съзнание, че е собственик на въпросния автомобил (който факт не е спорен), не е изпълнил това си задължение, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП , според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 / шест / месеца и с глоба от 500.00 / петстотин / лева, водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В случая законосъобразно са определени двете административни наказания по вид и размер, доколкото същите са във фиксиран размер и срок от страна на законодателя в актуалната редакция към момента на извършването им. При този изход на спора, на Административнонаказващият орган, се дължи юрк. възнаграждение, но такова не се претендира.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25 – 0286 - 000461 / 02.12.2025 година издадено от ВПД Началникът на РУ – гр. Костинброд , с което на К. Н. И., ЕГН ********** от гр. К. е наложено административно наказание на основание чл. 175 ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - „Глоба“ в размер на 500.00 / петстотин / лева, равностойност 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 / шест / месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразно и правилно.