Решение № 520 от 25.04.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1802/2021
- Вид
- Решение № 520
- Подписан
- 25.04.2023
- В сила
- 02.06.2025
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Златина Иванова Кавърджикова, МАЯ НЕДКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 103 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 90 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 520 гр. Варна, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20213100501802 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Гафи“ ООД, с ЕИК 175148056 (в ликвидация), със седалище и адрес на управление: гр. София, *****, подадена от ликвидатора на дружеството адв. В. И. Ж. от АК - София срещу Решение № 3635/31.07.2020 год., постановено по гр. дело № 4836/2018 год. по описа на РС-Варна, с което е уважен предявен от „Златни пясъци“ АД, с ЕИК 813095472 със седалище гр. Варна против дружеството – въззивник ревандикационен иск, като е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът „Златни пясъци“ АД, с ЕИК 813095472 със седалище гр.
Варна е собственик по приращение на недвижим имот, представляващ търговски обект с площ от 61, 43 кв. м., съставляващ обект с идентификатор *** по КК на гр. Варна, находящ се в *****, обект № 17, ведно с припадащите му се ид. части от общите части на сградата, и ответникът „Гафи“ ООД, с ЕИК 175148056 (в ликвидация), със седалище и адрес на управление: гр. София, ***** е осъден да предаде на ищеца „Златни пясъци“ АД, с ЕИК 813095472 със седалище гр. Варна владението върху гореописания имот. В жалбата са наведени оплаквания, че решението е процесуално недопустимо, тъй като е постановено от родово некомпетентен съд, както и поради това, че е постановено преди да приключи производството по образувано друго дело между същите страни, което е преюдициално (обуславящо) спрямо иска за собственост. Твърди се още в жалбата, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на дружествотовъззивник (ответник по ревандикационния иск) за наличието или липсата на 1 право на задържане на дружеството – ответник по иска за собственост.
Въззивникът навежда, че претенцията за право на задържане е заявил не само в преклудирания отговор на исковата молба, но и в последното проведено по делото открито съдебно заседание. Именно поради заявената претенция за право на задържане на имота, ответникът (настоящ въззивник) е признал и предявения против него иск за собственост. Отправеното с жалбата искане е обжалваното решение да се обезсили и да се изпрати на родово компетентния първоинстанционен съд. В условията на евентлуалност се претендира обезсилване на решението и изпращане на делото на РС-Варна с указания съдът да признае заявеното от ответника по иска право на задържане на имота, съгласно чл. 90 ЗЗД и да спре производството до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по търг. дело № 920/2020 год. по описа на ОС-Варна, което според жалбоподателя е преюдициално спрямо настоящото исково производство.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият – ищец по ревандикационния иск, оспорва жалбата, счита, че решението не е недопустимо. Оспорва и оплакванията в жалбата относно липсата на мотиви в първоинстанционното решение относно наведеното от ответника по иска възражение за право на задържане на имота. Счита, че възражението е преклудирано, поради което и правилно първоинстанционният съд не го е изследвал. В обобщение въззиваемият излага, че обжалваното решение е допустимо, по същество е правилно и настоява да бъде потвърдено.
В съдебно заседание дружеството- въззивник не се представлява, не изразява становище.
В съдебно заседание дружеството-въззаваем, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от „Златни пясъци“ АД, с ЕИК 813095472, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, район Приморски, к. к. Златни пясъци“ срещу „Гафи“ ООД, с ЕИК 175148056 (в ликвидация), със седалище и адрес на управление: гр. София, *****, представлявано от ликвидатора на дружеството адв. В. И. Ж. от АК София ревандикационен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик по приращение на недвижим имот, представляващ търговски обект с площ от 61, 43 кв. м., съставляващ обект с идентификатор *** по КК на гр. Варна, находящ се в *****, обект № 17, ведно с припадащите му се ид. части от общите части на сградата, и за осъждането на ответника да предаде на ищеца владението върху гореописания имот.
В исковата молба на „Златни пясъци“ АД, със седалище гр. Варна, к. к.
„Златни пясъци“ са наведени следните твърдения: Ищцовото дружество е собственик на земята – ПИ с идентификатор *** по КК на гр.
Варна, върху която е построен процесния търговски обект, като в резултат на реализиран строеж върху собствения му терен е придобил и собствеността в ъ р х у описания обект, съставляващ обект с идентификатор
*** по КК на гр. Варна. Страните с а били обвързани от предварителен договор за покупко – продажба по отношение на процесния обект, но окончателен договор не е сключен. Предварителния договор е развален, за което ответникът е б и л уведомен. Твърди се, че ответното 2 дружество не е предало ключовете на обекта след преустановяване на правното действие на предварителния договор, при което ищеца няма достъп до процесния обект. Въз основа на изложеното ищецът счита, че ответното дружество владее имота му, описан по – горе, без основание и настоява да бъде осъдено да му предаде владението върху същия, на основание чл. 108 ЗС.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа иска и настоява да бъде уважен.
В съдебно заседание ответникът, чрез законния си представител, не оспорва, че ищецът е собственик на процесния имот; не оспорва също, че осъществява фактическа власт върху имота. Твърди, че има парично вземане към ищеца за връщане на суми на отпаднало основание във връзка със съществувалия помежду им предварителен договор, за които е предявен иск пред ОС-Варна. Настоява за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателсва и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото нотариален акт № 109, том ІІІ, рег. № 7360, дело 480/2008г. по описа на нотариус П.С. с район на действие ВРС, се установява, че ищецът е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна, к. к. „Златни пясъци“, с площ от 12 385 кв. м., съставляващ УПИ ІІ-175,80, кв. 28 по ПУП на к. к.
Златни пясъщи“, гр. Варна.
С разрешение за строеж №181/15.12.2006г. издадено от Община Варна е разрешено построяването на курортна сграда в УПИ ІІ-175,80, кв. 28 по плана на к.к. Златни пясъци, гр. Варна.
С разрешение за ползване № ДК-07-СИР-71/03.09.2010г. издадено от РДНСК- Североизточен район, е разрешено ползването на жилищна сграда построена в УПИ ІІ-175,80, кв. 28 по ПУП на к. к. „Златни пясъци“, Варна.
Видно от предварителен договор за покупко – продажба №100/26.02.2008г., ищецът по спора се е задължил да продаде на физическото лице С.Д.С., гражданин на РМолдова, самостоятелен обект със ЗП 76, 39 кв.м., представляващ магазин № 17 намиращ се в курортна сграда, изградена в имот с идентификатор ***, при цена от 320 838 евро. С анекс от 06.03.2008 год. към предварителния договор за покупко – продажба, страните са уговорили срок за плащане на уговорената пазарна цена, като последната вноска е уговорено да бъде заплатена до 28.02.2009г. С анекса е предвидено владението върху имота да бъде предадено на купувача след заплащане на първата вноска, т. е., след 06.04.2008г.
Въз основа на споразумение от 31.03.2008г., ответното дружество „Гафи“ ООД е заместило купувача по предварителния договор – С.Д.С..
С нот. покана рег. №8127, том3, акт 11 от 07.10.2009г. по описа на нотариус П.С., ответното дружество е уведомило ищцовото дружество, че 3 прекратява действието на предварителния договор за покупко – продажба на процесния имот; ответникът е поискал и връщане на сумата от 35 000 евро – платената първа вноска по предварителния договор, както и внесеното капаро от 2000 евро.
Прието е за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване между страните, че ответникът е във владение на процесния имот.
С оглед така установено от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, като неизгодно за нея и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционното решение е процесуално допустимо, а доводите и оплакванията на въззивника за недопустимост на решението, поради постановяването му от родово некомпетентен съд са неоснователни.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК, размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху имот е данъчната оценка. Съгласно чл. 103 ГПК нао районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като пъпрва инстанция. Съгласно чл. 104, т. 3 от ГПК, на окръжния съд като първа инстнация са подсъдни исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лева.
Видно е, че данъчната оценка на процесния имот е в размер на сумата от 45 040, 50 лева (л. 73 от делото на РС-Варна), т. е., под 50 000 лева, поради което и ревандикационният иск досежно имота е подсъден по правилата на родовата подсъдност на районния съд.
Доводите за недопустимост на решението поради висящо между страните преюдициално спрямо настоящото производство дело, което не е приключило, също са неоснователни.
Производството по търг. дело № 920/2020 госд. по описа на Окръжен съд – Варна (образувано по исковата молба с вх. № 17681/10.07.2020 год. по рег. на ОС-Варна на л. 165 от първоинстанционното дело) е с предмет иск по чл.
55 ЗЗД, предявен от настоящия ответник „Гафи“ ООД, със седалище г. София срещу настоящия ищец „Златни пясъци“ АД, със седалище гр. Варна, к. к.
„Златни пясъци“ за връщане на дадената по обсъдения по – горе предварителен договор сума на отпаднало основание, поради развалянето му от страна на купувача по предварителния договор „Гафи“ ООД, със седалище гр. София. Т. е., производството по търг. дело № 920/2020 год. по описа на Окръжен съд – Варна, съответно и евентуалното решение по това дело, не е обуславящо спрямо настоящото.
Поради изложеното първоинстанционното решение е процесуално допустимо.
Относно правилността на решението конкретни оплаквания във въззивната жалба не са наведени.
4
Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. За да бъде уважен ревандикационния иск е необходимо да се установи кумулативната наличност на три материалноправни предпоставки: 1) че ищецът е собственик на имота, чието ревандикиране се претендира, на заявеното основание; 2) че имотът се намира във владение или държане на ответника и 3) че ответникът владее или държи имота без основание. В тежест на ищеца е да установи първите две условия, а в тежест на ответника – че упражнява фактическа власт върху имота на основание, което да е противопоставимо на ищеца.
Ответникът не е оспорил собствеността на ищеца върху процесния имот на заявеното от последния основание. Обратно – заявил е, че ищецът е собственик на имота.
При това положение и предвид нот. акт № 109, том ІІІ, рег. № 7360, дело 480/2008г. по описа на нотариус П.С. с район на действие ВРС, легитимиращ ищцовото дружество като собственик на поземления имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна, к. к. „Златни пясъци“, с площ от 12 385 кв. м., съставляващ УПИ ІІ-175,80, кв. 28 по ПУП на к. к. Златни пясъщи“, гр.
Варна, в който е изграден процесния имот, чийто легитимиращ ефект не е опроверган, и с оглед установената в чл. 92 ЗС презумпция, която не е опровергана, ищцовото дружество се легитимира като собственик на процесния имот – търговски обект с площ от 61, 43 кв. м., съставляващ обект с идентификатор *** по КК на гр. Варна, находящ се в *****, обект № 17, ведно с припадащите му се и д . части от общите части на сградата.