Присъда № 17 от 12.02.2026, Районен съд - Ямбол

Мотиви към Присъда № 17/12.02.2026 г. постановена по НОХД № 1116/2024 г. по описа на Районен съд - Ямбол:

Районна прокуратура - Ямбол е предявила обвинение против подсъдимия А. Й. Н. от гр.Ямбол за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.28, ал.1 от НК и подсъдимия С. Г. С. от гр.Ямбол за престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа предявените обвинения срещу подсъдимите, като изразява становище, че от събраните в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства, както и от направените самопризнания от подсъдимите се установи фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт. Пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни. По отношение на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимите, представителят на държавното обвинение пледира на подсъдимия А. Н. да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година, а на подсъдимия С. Г. С. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, като и по отношение и двамата подсъдими наложените наказания да бъдат отложено от изпълнение за изпитателен срок от три години.

Подсъдимият А. Й. Н. участва лично в съдебно заседание и с назначеният в хода на досъдебното производство служебен защитник – адвокат от АК – Ямбол. Същият по реда на чл.371, т.2 от НПК заяви пред съда, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му моли съда на подсъдимия Н. да бъде наложено наказание под минималния размер, предвиден в закона.

Подсъдимият С. Г. С. участва лично в съдебно заседание и с назначеният в хода на досъдебното производство служебен защитник – адвокат от АК – Ямбол. Същият по реда на чл.371, т.2 от НПК заяви пред съда, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му моли съда при определяне на наказанието на подзащитния му да бъде наложено наказание пробация.

Съдът, на основание чл.373, ал.2 от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:

На 15.04.2024 г. подсъдимият А. Й. Н. срещнал подсъдимия С. Г. С. пред казино в гр.Ямбол, ж.к.Георги Бенковски. Подсъдимият А. Н. решил да влезе в складова база, собственост на „Елтър“ ЕООД, намираща се в гр.Ямбол, в кв.Христо Ботев и да вземе от там вещи, които да продаде. В изпълнение на решението си, подсъдимият А. Н. споделил на подсъдимия С. С. за намерението си и го попитал дали иска да отиде с него да му помогне, за да изкарат и двамата пари. Подсъдимият С. С. се съгласил.

Подсъдимите А. Н. и С. С. отишли до складовата база на „Елтър“ ЕООД, намираща се в гр.Ямбол, в кв.Христо Ботев. Около 04.00 часа на 15.04.2024 г. двамата подсъдими прескочили издигната около имота на „Елтър“ ЕООД ограда и влезли вътре. Взели от складовата база агрегат (генератор на електрическа енергия) марка „Einhell“, модел „STE 2500“, собственост на „Елтър“ ЕООД с *** *** Александър Альошев И. и го прехвърлили през оградата на имота, като по този начин го изнесли. След това подсъдимите излезли от складовата база. Действията им били заснети от монтирана в имота видеокамера. След като подсъдимите А. Н. и С. С. изнесли агрегата от складовата база на „Елтър“ ЕООД, го занесли на поляна, намираща се на около 100 метра южно от складова база на „Сакарела“ ООД (намираща се в гр.Ямбол, на ул.Преслав). Подсъдимите А. Н. и С. С. счупили генератора на съставните му части и извадили от него цветен метал - медна тел. Двамата подсъдими занесли медната тел в дома на подсъдимия С. в гр.Я., на улВ. **, а на следващия ден 1 подсъдимият С. продал цветния метал на свидетеля М. Ц. И. и разделил получените пари с подсъдимия Н..

На 15.04.2024 г. около 08.00 ч. служител на „Елтър“ ЕООД се обадил по телефона на свидетеля А. А. И. и го уведомил за липсващия генератор. Свидетелят А. И. прегледал направените от монтираната в имота видеокамера записи и видял двамата подсъдими обикалящи из имота. Свидетелят И. съобщил за кражбата на свидетеля В. Й. Д. - разузнавач от сектор „Криминална полиция“ при ОДМВР Ямбол и му предал доброволно диск, съдържащ видеозапис, заснет от монтираната в складовата база на дружеството видеокамера. Свидетелят Д. извършил обход на района на местопроизшествието и открил останките от отнетия агрегат. Свидетелят Д. прегледал предоставения от А. И. видеозапис и разпознал на него един от подсъдимите - А. Й. Н. по прякор „Ч.“.

Видно от изготвената оценителна експертиза средната пазарна стойност на агрегат (генератор на електрическа енергия) марка „Einhell“, модел „STE 2500“, към момента на извършване на деянието е 960 лева.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия А. Й. Н. е видно, че със споразумение № *** *** г. по НОХД № *** *** г. на Районен съд - Ямбол, влязло в сила на 18.01.2024 г., на основание чл.197, т.1 вр. чл.194, ал.1 и чл.55, ал.1, т.2 б.б. от НК е осъден на наказание пробация, със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служители или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. С оглед на това осъждане, подсъдимият Н. е действал в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като е осъществил деянието, предмет на настоящото дело, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия С. Г. С. е видно, че е бил осъждан с няколко съдебни актове, като последното му осъждане е с присъда № *** *** г. по НОХД № *** *** г. по описа на ЕРС, с която на основание чл.195, ал.1, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.28, ал.1 и чл.58а, ал.1 вр. чл.54, ал.1 от НК е осъден на една година и два месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим.

Наказанието е изтърпяно на 17.07.2013 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият А. Й. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като на 15.04.2024 г., около 04.00 часа, в гр.Ямбол, кв.Христо Ботев, от складова база „Елтър“ ЕООД, в съучастие с подсъдимия С. Г. С. от гр.Ямбол, като извършител, е отнел чужда движима вещ- агрегат (генератор на електрическа енергия) марка „Einhell“, модел „STE 2500“, на стойност 960.00 лева, от владението на собственика й „Елтър“ ЕООД, с ЕИК *********, с *** *** А.А.М. от гр.Ямбол, без негово съгласие, с намерението противозаконно да я присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай.

А подсъдимият С. Г. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 15.04.2024 г., около 04.00 часа, в гр.Ямбол, кв.Христо Ботев, от складова база „Елтър“ ЕООД, в съучастие с подсъдимия А. Й. Н. от гр.Ямбол, като извършител, е отнел чужда движима вещ - агрегат (генератор на електрическа енергия) марка „Einhell“, модел „STE 2500“, на стойност 960.00 лева, от владението на собственика й „Елтър“ ЕООД, с ЕИК *********, с *** *** А.А.М. от гр.Ямбол, без негово съгласие, с намерението противозаконно да я присвои.

Авторството на деянието, предмета на кражбата и начина на извършването й са 2 безспорно доказани от обясненията на подсъдимите А. Й. Н. и С. Г. С., дадени по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и от показанията на разпитания по делото в хода на досъдебното производство свидетели А. А. И., М. Ц. И. и В. Й. Д., които се кредитират изцяло от съда като логични, последователни и безпротиворечиви, както и от приложените по делото писмени доказателства. При определяне стойността на вещите, съдът кредитира напълно заключението на вещите лица, съставило оценителната и видеотехническата експертизи като обективни и компетентни.

От обективна страна подсъдимте са извършили деяние, което осъществява признаците от състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като вземайки вещите от мястото, на което са били оставени – магазина в гр.Ямбол, на ул.

„Акация“ № 28, собственост на „Колерия“ ЕООД, стопанисван от свид. М. И. и отнасяйки ги със себе си, са извършили действия по прекратяване владението на свид. И. върху тях и установяване на свое такова. Т.е., безспорно, в случая е налице прекратяване владението на свид. И. върху вещите, което е настъпило вследствие деянието на подсъдимите и при липсата на съгласие за това от страна на обственика им.

От събраните доказателства се установява, че подсъдимите са осъществили деянието в съучастие, като всеки един от подсъдимите при осъществяване на своята проява е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението, в постигане на общата цел за отнемане на вещите от пострадалата, както и са съзнавали участието на другия в осъществяването на деянието. Поради което съдът намира, че в процесния случай действително се касае за съизвършителство по смисъла на чл.20, ал.2 от НК по отношение и на двамата подсъдими.

Не на последно място следва да се отбележи, че деянието, извършено от подсъдимия А. Н. не представлява маловажен случай, с оглед както на обществената опасност на деянието, която е висока, предвид обстоятелството, че се засягат пряко обществени отношения, свързани с правото на собственост, високата динамика на този вид престъпления, така и с оглед стойността на предмета на посегателство, както и обществената опасност на подсъдимия А. Н., предвид данните, съдържащи се в справката за съдимост, а именно, че е осъждан за други престъпления против собствеността. В резултат на изложеното по-горе, първоинстанционният съд приема, че в процесния случай не е налице хипотезата на чл.93, т.9 от НК, т.е. че не е налице „маловажен случай” на престъплението, чийто автори са подсъдимите. Всичко това квалифицира извършеното инкриминирано деяние по отношение на подсъдимия А. Н. и по т.7 на ал.1 на чл.195 НК.

От субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл при осъществяване на деянието, тъй като са съзнавали, че лишават досегашния собственик на вещта от фактическата му власт върху нея, предвиждали са преминаването й в тяхната власт и пряко са целели установяването й. Предмет на деянието е чуждо движима вещ с определен паричен еквивалент към датата на отнемането й. Фактическата власт върху тях е била упражнявана от собственика им – „Елтър“ ЕООД гр.Ямбол с *** *** А.А.М. и е била прекъсната с отнемането от владението им, а подсъдимите са установили своя фактическа власт при липса на съгласие на собственика на вещта за отнемането й.

Относно вида и размера на наложените наказания, съдът взе предвид следното:

За извършеното от подсъдимия А. Й. Н. престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години, а за извършеното от подсъдимия С. Г. С. престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до осем години. При определяне на наказанията за извършеното престъпление от подсъдимите, съдът отчете направените самопризнания от подсъдимите относно фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и изразеното разкаяние за постъпката им, а от друга страна отчете високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления към настоящия момент в страната, както и 3 обстоятелството, че подсъдимият А. Н. е бил осъждан за други престъпления против собствеността. Предвид това и с оглед императивния характер на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът наложи на подсъдимите наказания при условията на чл.58а от НК. Съдът наложи на подсъдимите А. Н. и С. С. наказание при условията на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, като на подсъдимия А. Великов определи наказание от 1 /една/година и 3 /три/ месеца /15 месеца/ лишаване от свобода, което намали с една трета и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца. На подсъдимия С. С. съдът определи наказание от 9 /девет/ месеца лишаване от свобода, което намали с една трета и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца. Съдът прецени, че по отношение и на двамата подсъдими са налице условията за прилагане на института на условното осъждане, предвид това, че и наложените им наказания са до три години лишаване от свобода, както и за поправянето на подсъдимите не е наложително да изтърпят наказанията, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК, а и липсват пречки за приложение на условното осъждане, съдът отложи изпълнението на наложените им наказания за срок от 4 /четири/ години, считано от датата на влизане на присъдата в сила. С така наложените наказания на подсъдимите, съдът счита, че биха се постигнали целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.