Решение № 547 от 10.11.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 547 гр. Плевен, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20234430201259 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на Д. Г. Б., ЕГН: ********** от с. ****, обл. Плевен, ул. „***** *****“ № ** чрез адв. Р. Р. от АК – гр. Плевен, със съдебен адрес – ******* ****** ***** против наказателно постановление № 23-0938-001091 от 21.04.2023 г. на **** Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 1, т. 2, от ЗДвП и по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложил на Д. Г. Б. - глоба в размер на 100 лв. за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП и глоба в размер на 200 лв., а извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по изложените в жалбата обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.

1

Представлява се от процесуален представител адв. Р. Р. от АК – гр. Плевен, която моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като подробни доводи и съображения е изложила в депозираните до съда на дата 07.07.2023 г. писмени бележки.

Наказващият орган **** Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, но в съпроводителното писмо е изразил становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без уважение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

По отношение на жалбоподателя Д. Г. Б. е издадено наказателно постановление затова, че на 21.01.2021 г. в 09:00 часа на третоклА. път III3501, Плевен-Пордим, км. 4, Д. Г. Б., с ЕГН: **********, управлява лек автомобил „Опел Зафира, *******, негова собственост. Движейки се с несъобразена скорост, губи контрол над автомобила и се удря с лява странична част на автомобила в мантинела, след което напуска пътното платно и се обръща по таван. Водачът е неправоспособен. Образувано Досъдебно производство ЗМ № 17/21.01.2021 г. по чл. 343, ал1, б. „б“ от НК.

В наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 150 от ЗДвП и по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и му е наложена глоба в размер на 100 лв. и глоба в размер на 200 лв..

Допълнително е вписано в НП, че същото е издадено на основание чл.

36, ал.2 от ЗАНН.

Съдът намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато нарушение на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, съгласно която разпоредба без приложен акт административно-наказателна преписка не се образува, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган.

Установява се, че с постановление от 28.03.2023 г. прокурор в РП – Плевен е прекратил наказателното производство по Досъдебно производство – пр. преписка № 389/2021 г. по описа на РП – Плевен/ЗМ № 17/2021 г. по 2 описа на ОДМВР – Плевен/, образувано за това, че на 21.01.2021 г. година в землището на град Пордим, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с регистрационен номер ****** са нарушени правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинена на лицето Д. Г. Б. от село **** средна телесна повреда, за престъпление по чл. 343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл. 342 , ал.1 от НК, по което не са привличани лица в качеството на обвиняеми и не са налагани мерки за процесуална принуда.

Постановено е препис от постановлението да се изпрати на М. Б. М. и на **** Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Плевен, като последният следва да прецезира наличието на основания по компетентност за възможността от предприемането на действия по ангажиране административно-наказателната отговорност на водача Д. Г. Б. от с. **** за нарушение на правил, регламентирани в ЗДвП, след влизане на постановлението в сила.

В конкретния случай, досъдебното производство е водено срещу неизвестен извършител, което според правилата на НПК означава, че няма повдигане на обвинение за престъпно деяние по чл. 343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл. 342 от НК срещу конкретен извършител, чиято наказателна отговорност да се ангажира, още по–малко, това да е направено срещу жалбоподателя Д. Г.

Б., който участва в досъдебното производство единствено в качеството на свидетел.

Прокурорът е приел, че наказателното производство следва да бъде прекратено поради липса на престъпление.

В случая административно-наказателното производство е следвало да започне с издаване на акт по смисъла на чл. 36, ал.1 от ЗАНН.

Въпреки че по делото е било представено постановление за прекратяване на наказателното производство, образувано за престъпление по чл. 343 ал.1, б.”б” вр. чл. 342 от НК срещу неизвестен извършител, същото не може да обоснове хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, която предвижда възможност за издаване на наказателно постановление без съставен АУАН.

Възможност за приложение разпоредбата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН е налице тогава, когато наказателното производство или съдебното такова е 3 било прекратено срещу конкретно лице, на което впоследствие да е възможно налагане на административно наказание, доколкото наказателното постановление би следвало да съдържа всички факти, въз основа на които наказващият орган да извърши преценка за съставомерност на деянието като административно нарушение.

Отделно от това с тези факти следва да бъде запознат и самият нарушител, за да организира защитата си в хода на административнонаказателното производство.

За приложението на чл. 36, ал.2 от ЗАНН е необходимо наличието на идентичност между субектите и предмета на наказателното и административно-наказателното производство.

При липса на идентичност на субектите на отговорност по двете производства и техния предмет, какъвто е настоящият случай, не са налице предпоставките на чл. 36, ал.2 от ЗАНН за издаване на наказателно постановление, без преди това да е съставен акт за установяване на административно нарушение.

След като в конкретния случай досъдебното производство е било образувано, водено и прекратено срещу неизвестен извършител, постановлението на прокурора за прекратяването му не може да замести АУАН.

Несъставянето на АУАН против жалбоподателя в конкретния случай представлява процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, водещо до цялостна незаконосъобразност на процесното НП.

Не е налице и идентичност на предмета на двете производства.

С оглед на изложеното и след като липсва идентичност на субектите на отговорност по двете производства и техния предмет, в случая е било необходимо първо да се състави АУАН, който да се предяви и връчи на наказаното лице, след което да се пристъпи към издаване на наказателното постановление.

Като не е съставен АУАН от наказващия орган, е допуснато съществено процесуално нарушение – самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, дори без да се разглежда спора по същество.

На следващо място, по пункт първи в наказателното постановление 4

– чл. 150 от ЗДвП

Видно от издаденото наказателно постановление е, че жалбоподателят е санкциониран по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП с глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - „Наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т.

1 или 4.”.

Съгласно чл. 150 от ЗДвП - Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда н а наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

В наказателното постановление административно-наказващият орган е посочил, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 150 от ЗДвП – управлява без да е правоспособен водач. Анотирана съдебна практика

В обжалваното наказателно постановление наказващия орган не е изследвал този въпрос.

Същият не е посочил, дали жалбоподателя не е притежавал никога СУПМС или то му е отнето, за какъв срок евентуално е лишен от правоуправление жалбоподателя, от кого, на какво основание, по съдебен или административен ред е лишаването.

Общ принцип в правото е налагането на наказание да става след пълното изясняване на фактите и обстоятелствата, преценени като нарушение или престъпление.

В административното право този принцип е закрепен в разпоредбата на глава II-ра от АК и процедурата, предвидена в глава III, раздели II и IV от ЗАНН.

От доказателствата по делото се установява, че не е събрано нито едно 5 доказателство относно обстоятелствата, за какъв срок евентуално е лишен от правоуправление жалбоподателя, от кого, на какво основание, по съдебен или административен ред е лишаването.

Не е събрано нито едно доказателство и във връзка с изложеното в наказателното постановление, че водачът е или неправоспособен или не притежава СУМПС, нито пък да е извършено отнемане на СУМПС по административен ред, към момента на извършване на нарушението.

По неизвестни причини, наказващият орган не се е произнесъл по въпроса въобще.

Тези обстоятелства са от съществено значение, за да се установи има ли виновно поведение от страна на жалбоподателя и доколко поведението му се дължи на неизпълнение на законовите разпоредби.

При съмнения относно доказаността на някой от елементите на нарушението би следвало да се съберат достатъчно доказателства, които да бъдат приложени по административно наказателната преписка, от които да е видно, че има извършено нарушение и това нарушение е извършено от лицето, което е посочено в акта. Ако не се съберат такива доказателства не трябва да се издава наказателно постановление.

По делото е постъпило писмо, с вх. № 17274 от 26.06.2023 г. от РП – Плевен, от което е видно, че: „В обхвата на проведеното предварително разследване се предприели действия по назначаването на съответната съдебно-техническа експертиза за установяване автентичността на свидетелството за управление на моторно превозно средство под № *********, с валидност 19.10.2035 година, издадено от Република ****** на името на Д. Г. Б. от село ****, с който официален удостоверителен документ същият се е легитимирал пред органите на полицията при документирането на реализираното пътно транспортно произшествие.

Съгласно заключението на изготвената експертиза, обективирана в протокол под № 15 от 17.03.2022 г. е видно, че процесното СУМПС под № ********* – образец на Република ******, с данни за лицето Д. Б. е създадено на оригинална гръцка бланка и няма извършени подправки в съдържанието му“.

С оглед на гореизложеното е видно, че жалбоподателят Д. Г. Б. към дата 6

21.01.2021 г. е имал валидно СУМПС издадено по образец на Република ******.

По пункт втори – нарушени епо чл. 20, ал. 2 от ЗДвП .

На първо място, в обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган е приел, че жалбоподателят при движение с несъобразена скорост „губи контрол”, след което формално е преписал разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Формулираното от административно-наказващият орган

„губи контрол”- означава, че жалбоподателят е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, каквото обвинение на него не му е предявено.

Налице е смесване на нормите на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП в обжалваното наказателно постановление, като е взета част от ал.1 - не е контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал - респ. „губи контрол”, което управление е било загубено вследствие на управление с „несъобразена скорост” - ал.2 от ЗДвП.