Определение № 1222 от 08.05.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1222 гр. Бургас, 08.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20252100500289 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.248 ГПК и е образувано по молба на адв.

Звезделина Неделчева от АК-Бургас в качеството на процесуален представител на въззивника по делото- А. З., с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като съдът се произнесе по направените от ответника З. разноски пред районния съд, предвид обстоятелството, че първоинстанционното решение е отменено.Сочи се, че с това решение районният съд е осъдил З. да заплати на молителката З. разноски пред БРС в размер на 800 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Препис от молбата по чл.248 ГПК е връчена за писмен отговор на въззиваемата З. чрез процесуалния й представител адв. Вавова, като последната в указания срок е заявила становище за неоснователността й.

Заявява, че първоинстанционното решение частично е отменено от въззивния съд , но е потвърден по отношение постановената първа и основна мярка за защита от домашно насилие.

Молбата по чл.248 ГПК е подадена в предвидения от закона срок от надлежен процесуален представител на страната по делото и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира молбата по чл.248 от ГПК за неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.248, ал.1 ГПК, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта на разноските,което,съгласно чл.248,ал.3 ГПК се извършва с постановяване на определение в закрито с.з. и подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Отговорността за разноските по делото е гражданско облигационно правоотношение, което произтича и е уредено с нарочни правила от ГПК. По отговорността за разноски, съдът се произнася при постановяване на 1 решението, като процесуалния закон вменява задължение да се посочи единствено в тежест на кого и в какъв размер се възлагат разноските- чл. 236 ал.1 т.6 от ГПК, т.е. произнасянето в диспозитива е дължимо единствено в случаите на уважаване на направено искане за разноски. При неоснователност на искането за разноски, съдът излага съображения единствено в мотивите на съдебния акт.

Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 от ГПК.

Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. В този случай, допълването на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда.

Втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, в които страната настоява при налично произнасяне на съда относно дължимите разноски, то да бъде приведено в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. В този случай, искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.

В конкретния случай БОС е счел, че разноските на страните за въззивното производство следва да останат в тежест на всяка от страните по начина, по който са извършени,което е отразено както в мотивната част на решението, така и в диспозитива.. Съображенията за това са потвърждаване на първоинстанционното решение в частта, в която е наложена мярка по чл.5,ал.1т.1 от ЗЗДН, а именно: задължаване на З. да се въздържа от извършване на домашно насилие над З.,както и отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която на З. са наложени мерки по чл.5,ал.1,т.3 и т.4 от ЗЗДН.Предвид отмяната на първоинстанционното решение в тази му част действително БОС не е преразгледал отговорността за разноски пред БРС, с оглед на което молбата по чл.248 ГПК е основателна.

Изложеното налага извода, че в полза на З. следва да се присъдят разноските, извършени в първоинстанционното производство и то по начин, че същите отговарят на отговорността, възложена му съобразно ЗЗДН, а именно: задължаване на З. да се въздържа от извършване на домашно насилие над З., съгласно чл. 5,ал.1,т.1 ЗЗДН.По тези съображения съдът намира, че в полза на З. следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в размера от 600 лева за адвокатско възнаграждение, което отговаря на ниската фактическа и правна сложност на делото, броя на заседанията по същото така и на принципа за справедливост.

Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение №219/24.03.2025г. по в.гр.д.№ 289/2025г. в частта за разноските, като ОСЪЖДА М. З. с ЕГН ********** от гр.*** ул.*** № **, да 2 заплати на О. З. с ЕГН ********** от гр. ***, ж.к. *** бл.** вх.* ет.* ап.**, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред БРС в размер на 600 лева, като над тази сума до претендираните 800 лева отхвърля молбата по чл.248 ГПК.

Определението на основание чл.248,ал.3 ГПК не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3