Решение № 6525 от 19.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6525 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20201100109782 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе пред вид:

Предявен е иск от Д. Р. Д., ЕГН **********, действаща първоначално чрез своя баща и законен представител Р. А. Д., ЕГН **********, а, след неговата смърт, лично и със съгласието на майка си А.В. Д., ЕГН **********, чрез адв. Я. Д. – САК, съдебен адрес:

София, ул. „******* против Г. ФОНД, ЕИК *******, София, ул. ******* с правно основание чл. 557, ал.1 КЗ.

В исковата молба се твърди, че на 24.09.2017 г. около 00:20 ч. л. а. „Фолксваген Голф“, рег.

№ *******, управляван от А.Д.М., ЕГН **********, се е движел по АМ „Хемус“ с посока на движение от гр. Ботевград към гр.София и в района на 10-ти километър участвал в ПТП с попътно движещия се пред него товарен автомобил „Волво Д 12“, с рег. № ******* с ремарке KOGEL AN18, рег. № ******* и водач А.Т. (А.Т.), роден на ******* г. Вследоствие на настъпилото ПТП л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* се отклонил вляво и спрял в намиращата се от ляво еластична предпазна ограда /мантинела/.

При инцидента починала сестрата на ищцата – М. Р. Д., ЕГН **********, която била пътник в л. а. „Фолксваген Голф“, рег. № *******. Ищцата поддържа, че процесното ПТП било причинено изцяло поради виновното и противоправно поведение на водача на л. а.

„Фолксваген Голф“, който не съобразил действията си с конкретни правила на ЗДвП. Това се установявало и от Присъда по НОХД № 1580/2018 г., 32 – ри състав по описа на СГС, въпреки че същата не била влязла в законна сила поради настъпилата междувременно смърт на дееца.

Ищцата твърди, че внезапната загуба на сестра й била изключително болезнена за нея. Тя 1 довела до нестихващи душевни болки и страдания, каквито единствено загубата на близък човек може да причини. Приживе между тях е съществувала силна и топла връзка, още от детска възраст. Като по-голяма сестра още от момента на нейното раждане починалата поела голяма част от грижите за ищцата. Сочи, че починалата била еталон и авторитет в очите на ищцата, нейна упора, учител и най-добър приятел.

Тъй като увреждащият според ищеца автомобил не бил обект на застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на ПТП, с молба-претенция вх. № 24-01-223/28.05.2020 г. е сезиран Г. ФОНД за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди. С писмо, изх. № 24-01-223-1/12.06.2020 г., ищцата била уведомена, че УС на Г. ФОНД е взел решение, с което определил сумата 5 000 лв. като справедлив размер за компенсиране на претърпените от ищцата душевни болки и страдания.

Пред съда тя поддържа, че този размер бил занижен и несъответен на действителния характер претърпяната вреда като се иска присъждане на обезщетение от 26 000 лв., представляващо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.01.2018 г. – датата на отказа на ГФ за изплащане на обезщетението, до окончателно изпълнение на задължението, ведно със сторените по делото разноски.

Ответникът Г. Ф. в представения отговор оспорва предявеният иск по основание и размер.

Според заявеното от него, на ищцата е определено обезщетение в размер на 5 000 лв., след отчитане на съпричиняване от страна на наследодателката й. Сочи, че по отношение на неоспорената част от иска до сумата от 5 000 лв. Г. ФОНД бил в невъзможност за изпълнение, тъй като ищцата не е предоставила лична банкова сметка или пълномощно в оригинал съгласно изискванията на чл. 380, ал.1 КЗ.

Счита, че в претендираният размер, претенцията за неимуществени вреди в прекомерно завишена от гледна точка на принципа на справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарт на живот, както и с оглед на съдебната практика за процесната година.

Отделно от това заявява, че обезщетението за неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал.4 във връзка с § 96 (1) се определя в размер на 5 000 лв.

Оспорва и факта, че между ищцата и починалата й сестра приживе е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, като се оспорва първата да е претърпяла сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките на загиналата.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата М. Р.

Д., която сама се е поставила в риск за живота си, предвид че е предприела пътуване с водач, който е употребил алкохол, както и поради факта, че е била наясно, че водачът А.М. е неправоспособен, преценено с оглед на обстоятелството, че починалата и водачът са били във фактическа съпружеска връзка.

2

Изцяло оспорва претенцията за лихва, тъй като ГФ не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение като изплаща обезщетения по силата на закона. Твърденията на ответната страна са в насока, че задължението за лихва, възниква след изтичане на срока за произнасяне по предявената от увреденото лице извънсъдебна претенция, като в случая ГФ се е произнесъл в законния срок и е определил и изплатил обезщетение, съобразно представените му доказателства.

Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е инициирано по допустима искова молба, намираща своето правно основание в разпоредбата на чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ, доколкото ищцата поддържа искане за присъждане в своя полза на обезщетение, за което се твърди, че е платимо от ответника Г. ФОНД за вреди от ПТП, настъпило на територията на Република България и причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица под № К690/24.09.2017 г. на СДВР, Отдел Пътна полиция се установява фактът на настъпване на процесното увреждащо събитие на 24.09.2017 г. с посочените в него участници – л. а.

Фолксваген Голф, рег. № *******, управляван от А.Д.М., ЕГН ********** и товарен автомобил „Волво Д 12“, рег. № *******, ремарке KOGEL AN18 с рег. № ******* и водач А.Т. (А.Т.), роден на ******* г. В частта относно пострадалите при ПТП лица са вписани пътниците от л. а. Фолксваген Голф, сред които е й М. Р. Д., за който има отбелязване, че се намира в „Окръжна болница“ с опасност за живота. Документът не се ползва с установителна сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, поради което, за да бъдат направени фактически и правни изводи за начина на настъпване на ПТП, съответно за противоправното му причиняване от някои от участниците в него, съдът следва да се позове на събраните по делото други допустими доказателствени средства.

В тази връзка е изслушано и прието заключение по авто-техническа експертиза, чиито изводи съдът намира за пълни, обосновани и безпристрастно дадени. От неоспореното от страните заключение се установява, че по своя механизъм ПТП настъпва, след като водачът на л. а. „Фолксваген Голф“, рег. № ******* - А.Д.М. се движи по АМ „Хемус“ като в района км. 10 застига и се удря в попътно движещ се товарен състав, а именно „Волво Д 12“, рег. № *******, ремарке KOGEL AN18, рег. № ******* и водач А.Т. (А.Т.), роден на ******* г.

Ударът е съсредоточен в задната, предимно лява част на ремаркето на товарния състав. След този първоначален удар л. а. се отклонява наляво и спира в мантинелата между двете полуплатна. При липсата на данни за технически неизправности се налага извод, че причина за ПТП е субективна и се корени в избраната от водача на л. а. скорост на движение, 3 дистанция и начин на управление.

От изложеното се налага правен извод за причиняване на ПТП поради нарушаване на правилата за движение от страна на водача на л. а., който не е спазил изискванията за оставяне на надлъжна дистанция между него и движещото се отпред товарно МПС (чл. 23, ал.1 ЗДвП), но така също не е осъществил непрекъснат контрол върху органите на управление на МПС (чл.20, ал.1 ЗДвП), от които нарушения като пряк резултат е настъпило ПТП.

Пред вид липсата на спор относно обстоятелството, че увреждащото МПС не е било обект на застраховане по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се обуславя извод за възникнала отговорност в тежест на Г. ФОНД на основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ.

От заключението на неоспорената съдебно-медицинска експертиза се установява, че причинената смърт на М. Р. Д. е в причинно-следствена връзка с настъпилото на 24.09.2017 г. ПТП, тъй като при осъществяване на механизма му пострадалата е получила несъвместима с живота черепно-мозъчна травма.

Като съществен за решаване на спора следва да бъде обособен въпросът за компенсиране на понесените от ищцата вреди, техния характер и интензитет.

В тази насока ищцовата страна е ангажирала гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д., чиито показанията, преценени в светлината на чл. 172 ГПК съдържат данни за това, че между почината М. Р. Д. и ищцата Д. Р. Д. приживе са били налице отношения на близост и грижа, обусловени от значителната разлика в годините между двете сестри. Установено е, че двете сестри са еднокръвни, като починалата М. Р. Д., родена от предходен брак на бащата Р. А. Д., е посещавала често дома на сестра си тъй като живеела в близост. Полагала грижи за по-малката си сестра когато родителите й отсъствали. Други доказателства относно действителния характер и обем на вредите не са посочени и събрани.

Понятието за справедливост, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно като за наличието, вида и интензивността на търпените неимуществени вреди съдът може да направи извод въз основа на надлежно събрани данни относно възрастта на починалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди и др., като същите не могат да бъдат презумирани по делото.

В тази връзка настоящият съдебен състав следва да посочи, че от неоспорените гласни доказателства може да се направи извод за съществувала приживе връзка на близост между двете сестри. Преценени според тяхната доказателствена стойност гласните доказателства, снети чрез разпит на св. Д., сочат за запазена между двете сестри обичайна връзка на близост, изразяваща се в грижа от по-голямата сестра към по-малката такава. Тези данни макар да не са достатъчни за да се обоснове извод за наличие на изключителна по своята дълбочина и трайност връзка, говорят за настъпило в правната сфера на ищцата увреждане, свързано с внезапната смърт на М. Р. Д., което обуславя извод за основателност на иска до сумата от 5 000 лв.

4

Относно определянето на така посочената сума за справедлив размер на обезщетение съдът съобрази и извънсъдебното поведение, ответната страна, която признава в отговора на исковата молба, че с Решение на УС на Г. ФОНД от 12.06.2020 г. е определено обезщетение 5 000 лв. в полза на ищцата, но, също така, съобрази и процесуалната позиция на ответника по този въпрос, отразена в отговора, а именно, че посочената сума от 5 000 лв. представлява неоспорена част от иска, за която обаче се навежда правоотлагащо възражение за изпълнение поради липсата на представени доказателства за банкова сметка или оригинал на пълномощно.

Ето защо и с оглед определяне на спорния предмет на делото въз основа на съществените изявление на страните, направени в хода на процеса, съдът приема, че относно дължимостта на обезщетение с вече посоченото правно основание до размер 5 000 лв. не е формиран правен спор.

С оглед липсата на събрани доказателства за търпени вреди в по-голям размер, за горницата над посочената сума искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

При наличието на две адвокатски пълномощни по делото, издадени от двамата родители на ищцата поотделно, които пълномощни са снабдени с нотариална заверки на подписите на упълномощителите, с изрично изявление за съгласие за получаване на обезщетението от упълномощените с тях лица, съдът счита че за ответника не са съществували обективни пречки да изпълни частта от задължението, която не оспорва и извън процеса, в това число към датата на постановяване на Решение на УС на Г. ФОНД от 12.06.2020 г., и, следователно, от посочената дата ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД, поради което неоснователно се явява искането за присъждане на законна лихва, обективирано в петитума на исковата молба от 31.01.2018 г.