Решение № 378 от 21.05.2024, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Б.град, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210100137 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от „А.", ЕИК, със седалище и адрес на управление - гр. С., район И., ул. „К.“ №, представлявано от членовете на Съвета на директорите и законни представители - А. В. Д. и М. М., чрез пълномощника юрисконсулт П. П. против Б. Б. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б., ж.к. Е., бл., общ. Б., обл. Б..

С протоколно определение от 11.09.2023г., постановено по настоящото дело в открито съдебно заседание на 11.09.2023г., е била предоставена правна помощ във формата на процесуално представителство на ответника Б. Б. В., на основание чл. 95 ГПК във вр. с чл. 21, т. 3 във вр. с чл. 23, ал. 2 и 4 ЗПП. Допуснатата правна помощ се осъществява от адв. А. Л. Б..

Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника, произтичащо от Договор от 21.05.2020г. с уникален номер 501774175 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М6270264, и Приложения към него за предоставяне на електронни съобщителни услуги. Поддържа, че ответникът не изпълнил задълженията си по посочения договор и приложения към него, като не бил заплатил в срок дължимата сума за потребените електронни съобщителни услуги в общ размер на 2040,15 лв. за отчетен период от 09.04.2021 г. до 08.11.2021 г. Заявява, че предвид неплащането в срок на цената на потребените електронни съобщителни услуги прекратил по вина на ответника на 17.10.2021г. горепосочения договор и начислил неустойка за предсрочното му прекратяване в размер на 1032,65 лв. Смята, че ответникът му дължи и законна лихва за забава върху сумата от 2040,15 лв. в размер на 363,48 лв. за периода 07.06.2021 г. 05.07.2022 г. Излага, че ответникът не изпълнил задълженията си и по договори за 1 лизинг от 19.02.2021г. и 26.04.2021г. на 2 бр. устройства и двата - Апарат XiaomiMi10TLite128GB Gra+BandMi5, като не бил заплатил в срок дължимите суми лизингови вноски. Навежда, че за посочените суми по ч. гр. д. № 1705/2022г. на РС – Б.град е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът, имащ качеството на длъжник в заповедното производство, е депозирал възражение.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В хода на производството назначеният му по реда на чл. 95 ГПК процесуален представител адв. Б. изразява позиция за неоснователност на предявените искови претенции.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:

- Чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 2040,15 лв. - претендирана сума за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги. Сумата е начислена за отчетния период от 09.04.2021 г. до 08.11.2021 г. (период на изискуемост на сумата от 12.05.2021 г. до 01.12.2021 г.).

Сумата е начислена за предоставянето на услуга мобилен интернет ***, комплексна мобилна услуга № 0882381131, услуга мобилен интернет № 0882651389, комплексна мобилна услуга № 0887849819 и фиксирана услуга телевизия № 201002594594, ведно със законната лихва върху главницата от 2040,15 лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 22.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

- Чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 345, ал. 1 ТЗ - относно вземането за сумата от 1166,13 лв. - претендирана сума като неплатена цена на устройства по договор за продажба на изплащане. Сумата е начислена за отчетния период от 09.04.2021 г. до 08.11.2021 г. (период на изискуемост на сумата от 12.05.2021 г. до 01.12.2021 г.).

Сумата е начислена като неплатена цена на 2 бр. устройства и двата - Апарат XiaomiMi10TLite128GB Gra+BandMi5, ведно със законната лихва върху главницата от 1166,13 лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 22.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

- Чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 1032,65 лв. - претендирана сума за неустойки, начислени за прекратяването на рамков договор № 501774175 от 21.05.2020 г., ведно с всички приложения към него, по вина на абоната, съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора и приложенията към него, ведно със законната лихва върху главницата от 1032,65 лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 22.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

- Чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, изр. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 363,48 лв. - мораторна лихва върху цялата сума (4238,93 лв.) за периода 07.06.2021 г. - 05.07.2022 г.

За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 1154 от 16.09.2022г. по ч. гр. д.

№ 1705/2022г. на Районен съд – гр. Б.град.

Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от страна на настоящият ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното производство.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:

Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

2

2. Относно основателността на предявените установителни искове:

2.1. Относно установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Уважаването на разглежданата искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие на следните изисквания: 1/ наличието на валидно облигационно правоотношение, породено от процесния договор за електронни съобщителни услуги, по силата на който ищецът има качеството на доставчик на електронни съобщителни услуги, а ответникът – на потребител на електронни съобщителни услуги; 2/ реалното предоставяне от ищеца на ответника на електронни съобщителни услуги за посочения период; 3/ настъпване на падежа на задължението на потребителя на мобилни услуги, касаещо заплащане на цената за ползване на мобилните услуги; 4/ размера на цената на мобилните услуги и 5/ неизпълнение на корелативното задължението на потребителя за заплащане стойността на доставените мобилни услуги.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите четири от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение.

Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

С цел да установи първото от горевизираните условия за уважаване на иска, ищецът е представил Договор от 21.05.2020г. с уникален номер 501774175 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М6270264, Общи Условия и Приложения към него за предоставяне на електронни съобщителни услуги. Горепосоченият договор и приложения към него носят подписа на ответника Б. В.. Следователно страните по делото са били обвързани от правна сделка, имаща за предмет продажба на електронни съобщителни услуги с доставчик – ищцовото дружество, и потребител – ответната страна. В тази връзка неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответника, че липсвало облигационно правоотношение между страните.

Същинският спор в настоящото производство е концентриран относно това дали е имало реално предоставяне от ищеца на ответника на електронни съобщителни услуги за процесния период. В тази връзка е необходимо да се съобрази следното:

С цел да докаже извършване на процесната доставка и съответно да установи размера на цената на електронните съобщителни услуги, ищцовото дружество е представило 7 броя фактури. Ищецът е представил и списък с гарантираните телевизионни програми към процесния договор. От съдържанието на фактурите става ясно, че за техен издател фигурира ищецът, а за получател на услугите – ответникът, като фактурите не са подписани за получател.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че коментираните фактури са надлежно отразени в счетоводството на ищцовото дружество, което е редовно водено. Посредством заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на изготвилата я вещо лице Д. Д. в откритото съдебно заседание от 25.04.2024г. става ясно, че размерът на цената на мобилните услуги за периода от 09.04.2021 г. до 08.11.2021 г. е 1856,25 лв., а не както е исковата претенция в размер на 2040,15 лв.

Установява се, че разликата от 183,90 лв., представляваща начислени суми по такси за събиране на дължими суми, неотносими по искова претенция за дължими по 3 предоставени и незаплатени електронни съобщителни услуги за периода 09.04.2021г. до 08.11.2021г. /период на изискуемост на сумата от 12.05.2021г. до 01.12.2021г./ Съдът смята за меродавни изчисленията на вещото лице, което подробно в откритото съдебно заседание от 25.04.2024г. разясни как е изчислила сумите по процесния договор за електронни съобщителни услуги.

Фактическите данни, визирани в предходните три абзаца, обаче сами по себе си не са достатъчни да обосноват сигурен извод, че мобилните услуги са били реално доставени на ответника. Това е така, защото процесните фактури от гледна точка на правилата, уреждащи доказването в исковия граждански процес, представляват частни свидетелстващи документи, които не са подписани от ответника и отразяват факти, изгодни за техния издател. По отношение на записванията в счетоводните книги на дружеството доставчик пък е нужно да се има предвид, че те следва да се анализират от съда във връзка с другите факти по делото (по аргумент от чл. 182, изр. 1 ГПК).

В тази насока трябва да се отчете доказателствената информация, съдържаща се в заключението на допуснатата по делото съдебно-техническата експертиза, ведно със уточненията направени, при проведеното изслушване на вещото лице Д. К. в откритото съдебно заседание от 25.04.2024г. Вещото лице, изпълнило тази експертиза, е установило, че за процесния период от 09.04.2021 г. до 08.11.2021 г. на ответника са предоставени следните електронни съобщителни услуги по сключени от него договори с ищеца „А.": мобилен интернет, разговори към национални мрежи, разговори към други мобилни оператори, кратки текстови съобщения, международни разговори към Европейски съюз и телевизия. Вещото лице е формирало категоричен извод, че отчитането и остойностяването на потреблението на електронните съобщителни услуги е възложено на трета независима страна - Амдокс, като може да се предположи, че отчитането е правилно и не подлежи на манипулиране от страна на доставчика на мобилните услуги.

Съдът счита, че коментираното заключение на съдебно-техническата експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като е пълно и подробно мотивирано. Следва да се изтъкне още, че то се базира на обстойно проучване на материалите по делото и извадки от трафичните данни.

В този контекст се налага изводът, че през процесния период от 09.04.2021 г. до 08.11.2021 г. по сключения договор ищецът реално е предоставял на ответника електронни съобщителни услуги.

В обобщение се налага изводът, че предявеният установителен иск е основателен за размера от 1856,25 лв., като следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 2040,15 лв.

2.2. Относно установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ.

Основателността на този иск е предпоставена от едновременното наличие на няколко изисквания, а именно: 1/ наличието на валидни облигационни правоотношения, породени от процесните договори за лизинг, по силата на които ищецът има качеството на лизингодател, а ответникът – на лизингополучател; 2/ реалното предоставяне от ищеца на ответника на вещтите по лизинговите договори - 2 бр. устройства и двата - Апарат XiaomiMi10TLite128GB Gra+BandMi5; 3/ размера на претендираните лизингови вноски и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на потребителя за заплащане на лизинговите вноски.