Решение № 3989 от 14.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3989 гр. Пловдив, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330119338 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 232 ал. 2 от ЗЗД, по чл. 86 от ЗЗД и по чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът „Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва“, ЕИК: 121071877, с адрес: ** ** **** ****************, представляван от председателя *** З.С., чрез пълномощник адв. Л. Г., е предявил против Д. Н. Б., ЕГН: 8809234623, от ** ** **** ****************, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 9817/ 2023 г. на ПРС, IV бр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4550/ 05.07.2023 г., суми, произтичащи от договор за наем № 13/ 01.05.2021 г. и дължими за периода 01.06.2021 г. до 01.10.2021 г.: наем и консумативиобщо 795, 49 лева с ДДС и неустойка- 55, 04 лева, както и лихва за забава в размер на 125, 96 лева за периода 01.10.2021 г.- 01.05.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението- 09.05.2023 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за наем № 13/ 01.05.2021 г., за срок от една година, като на ответник- наемател била предоставена една стая на IV етаж под № 407, с площ от 16 кв.м. и общо ползване на сервизни помещения, на адрес: ** ** **** ****************, срещу месечен наем от 192 лева с ДДС. Наемателят бил длъжен да заплаща всички консумативни разходи (ток, парно, вода, охрана, почистване), като за м. май 2021 г. не дължал наем, защото извършил ремонт на помещението. Също така той бил внесъл авансово наемна вноска за един месец, представляваща безлихвен депозит.

Договорът за наем бил прекратен на 01.10.2021 г.- поради неплащане на наемната цена за 1 1 месец и предаването на ключа от помещението на трето лице. Наемът не бил плащан от 01.06.2021 г. до 01.10.2021 г., за което имало издадени фактури и счетоводна справка. За този период се дължали наем от 768 лева с ДДС, както и следните консумативни разходи в общ размер на 187, 49 лева с ДДС: за вода- 5, 42 лева с ДДС; за охрана на сградата- 72 лева с ДДС; за почистване- 60 лева с ДДС; за ел. енергия- 50, 06 лева с ДДС. От общо дължимата сума се приспадал внесеният депозит, но поради забавата в плащането имало предвидена договорна неустойка, която в случая била изчислена на 55, 04 лева. Така дължимите суми били следните: наем и консумативи- общо 795, 49 лева с ДДС и неустойка- 55, 04 лева, както и лихва за забава в размер на 125, 96 лева за периода 01.10.2021 г.- 01.05.2021 г. Във всяка фактури по месеци били посочени дължимите суми, но без ДДС. За събирането на дължимите суми било образувано заповедно производство по частно гр. дело № 9817/ 2023 г. на ПРС, IV бр. с-в, по което се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и това обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Претендират се и разноските в процеса. В с.з. пълномощникът на страната не се явява, но взема писмено становище. Представя допълнително и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК назначения на ответника в производството особен представител е депозирал писмен отговор. Твърди се, че задължението за наем било ликвидно и изискуемо, доколкото между страните имало облигационно правоотношение и основното задължение на наемателя било да заплаща наемната цена. Не се доказвали обаче претенциите за консумативни разходи, като нямало доказателства за реално потребено количество. Представените фактури били частни писмени документи и нямали доказателствена сила, а тъй като не били двустранно подписани, не задължавали наемателя.

В тази връзка моли за отхвърляне на иска в частта относно консумативните разходи. В с.з. особеният представител на ответника моли за отхвърляне на исковете. Също представя писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 4550/ 05.07.2023 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 9817/ 2023 г. на ПРС, IV бр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца суми, произтичащи от договор за наем № 13/ 01.05.2021 г. и дължими за периода 01.06.2021 г. до 01.10.2021 г.: наем и консумативи- общо 795, 95 лева с ДДС и неустойка- 55, 04 лева, както и лихва за забава в размер на 125, 96 лева за периода 01.10.2021 г.- 01.05.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението- 09.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство в общ размер на 425 лева.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, в която връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си, който е предявен в преклузивния едномесечен срок.

С договор за наем № 13/ 01.05.2021г., ищецът е отдал на ответника за временно (за 2 срок от една година) и възмездно (при месечна цена от 160 лева без ДДС) ползване една стая на IV етаж под № 407, с площ от 16 кв.м. и общо ползване на сервизни помещения, на адрес:

** ** **** ****************. В договора са уредени правата и задълженията на страните.

Като писмени доказателства са представени 5 броя фактури за ел. енергия, вода, охрана и почистване на сградата, ведно със справка за разпределение на разходите по хронология, касаеща ответника.

Приет е и протокол за разпределение на разходите за парно, ел. енергия и вода за имота, ползван от ответника.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Няма спор по обстоятелството, че между страните е съществувал писмен договор за наем, в сила от 01.05.2021 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване помещение в сграда. След като между страните е съществувало валидно наемно правоотношение, всяка от тях се явява обвързана от него и е длъжна да изпълнява произтичащите от това свои задължения. Именно в тази връзка са и предявените искови претенции срещу наемателя- за неплатени наемни вноски и консумативи, както и за неустойка и лихва за забава поради неизпълнение при ползването на имота, които са предмет на разглеждане в настоящото производство.

В този смисъл и претенцията за заплащане на наемните вноски е основателна, което обстоятелство не се оспорва и в отговора. Месечният наем според чл. 2 ал. 1 от договора е в размер на 160 лева, като според чл. 5 за м. май 2021 г. наем не се дължи, поради това, че наемателят е извършил ремонт на помещението. Договорът е прекратен, считано от 01.10.2021 г. или е бил действащ за период от 5 месеца, от които обаче се дължат само 4 наема (поради отстъпката за един месец заради боядисване на стаята), или общо се получава сумата от 640 лева (4 х 160 лева) без ДДС или 768 лева с ДДС, колкото се и претендират за периода 01.06.2021 г.- 01.10.2021 г. Така първият иск е изцяло доказан по основание и размер.

Следващата претенция е свързана с консумативните разходи, които касаят задължения за заплащане на ток, вода, охрана и почистване, според издадена фактура, съгласно чл. 3 ал.

3 от договора. При положение, че ищецът е предоставил годна за ползване вещ по предназначение, за ответника възниква и задължението за заплащане на разноски за такива консумативни разходи. Това от една страна е вменено по закон задължение на наемателя- чл.

232 ал. 2 от ЗЗД, а от друга- то произтича от обстоятелството, че ползвателят на обекта следва да поеме и разноските, които е направил по този повод. По делото са представени пет броя фактури за всеки от месеците май- септември 2021 г. включително, в които подробно са описани консумативните разходи за обекта- ток, вода, охрана, почистване, като всяка фактура касае именно отдадения под наем имот на ответника. В отговора се оспорват тези фактури като частни свидетелстващи документи, но в писменото становище на ищеца за първото с.з. към тях се представя и протокол за разпределение на консумативните разходи, 3 съставен от счетоводството на ищеца. Изрично е посочено, че в сградата, в която е наетият обект, няма индивидуални измервателни уреди за ток и вода във всеки имот, а в тази връзка е приета като база за изчисление за ел. енергията- брой използвани уреди, за вода- брой лица в жилището, а за охрана и почистване, съответно за обект- по 12 лева и по 10 лева без ДДС.

От стойността на фактурите за ток и вода, касаещи цялата сграда, се преизчислява за ответника (1 наемател и 5 уреда) и се получават стойностите, отразени в индивидуалните му фактури. Няма как тези фактури да са двустранно подписани от наемателя, защото първичният документ е фактурата, която се издава за консумацията на цялата сграда и вече от нея се отчислява съответно на отделните наематели на обектите. Съответните доставчици на ел. енергия и вода издават общата фактура на собственика на сградата, който вече преизчислява на всеки от ползвателите, съобразно неговата консумация. В случай, че ответникът не е бил съгласен с този начин на разпределение на разходите или пък, ако той е имал възражения в тази насока, е следвало да уведоми наемодателя си, но подобни данни по делото няма. Според чл. 9 ал. 2 от договора ответникът е бил задължен да заплаща всички разходи, свързани с ползване на имота, като плащането е ежемесечно, както са издадени и фактурите. Не може да се приеме, че наемателят не е бил уведомен за размера на това си задължение, защото не се касае за еднократно плащане, а за периодични месечни платежи и след като всеки месец трябва да плаща консумативите, за да е изправна страна наемателят, то няма житейска логика в това в продължение на 5 месеца той не е заплатил нищо от тях, тъй като не знаел размерът им. В негова тежест е да докаже обратното, за което обаче не се ангажират доказателства, но именно неизпълнението на основните му задължения е довело до предсрочното прекратяване на правоотношението. Видно от сбора на фактурите, както и от справката за наемател, консумативните разходи за процесния период са в размер на 187, 49 лева с ДДС. Заедно с дължимия наем от 768 лева с ДДС, сумата възлиза общо на 955, 49 лева, но съгласно чл. 2 ал. 2 от договора ответникът е заплатил един месечен наем предварително (160 лева без ДДС), която сума следва да се приспадне от общо дължимата и така се получава точно размерът по искова молба- 795, 49 лева. В тази връзка и вторият иск отново се явява доказан по основание и размер и следва да се уважи.

Третата претенция касае неустойка, като основанието й произтича от текста на чл. 3 ал. 4 от договора, според който при забава в плащане на наемните вноски (или дори на част от тях, а в случая се установява пълно неизпълнение на това задължение на наемателялипса на каквото и да е плащане за периода на действие на договора), се дължи неустойка, както следва: в размер на 0, 04 % за всеки просрочен ден до 20 дни, а след това в размер на 2 % на ден. По смисъла на чл. 92 от ЗЗД с оглед конкретно определения си размер, както и по същността си, неустойката е предназначена да гарантира вредите от неизпълнение на паричното задължение, без да е необходимо те да се доказват. След като по- горе съдът приема, че има неизпълнение от ответника, изразяващо се в липса на плащане, то страната следва да понесе неблагоприятните последици от поведението си. За неустойка за процесния период 01.06.2021 г.- 01.10.2021 г. се търси само сумата от 55, 04 лева, до която искът също е доказан по основание и размер и следва да се уважи.

4

Последната претенция касае лихва за забава, като това е акцесорна претенция по отношение на главното задължение (за наем и консумативни разходи), което вече се установи, че съществува. По смисъла на чл. 86 от ЗЗД при забава в изпълнението на парично задължение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, като в случая за периода от прекратяване на договора- 01.10.2021 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред СРС- 01.05.2023 г., за което време се търси, върху главницата се претендира сумата от 125, 96 лева, която съдът намира за доказана по реда на чл. 162 от ГПК, като изчислена посредством електронен калкулатор след служебно извършена справка от състава.