Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1016 от 05.07.2025, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 3360/2024
Вид
Решение № 1016
Подписан
05.07.2025
Състав
Биляна Великова Видолова

Цитирани разпоредби

  • чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1016

***, 05.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20244430103360 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид:

Иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от И. И. К. от *** срещу А. И. Д. от ***, в която се твърди, че ответникът е *** на ищцата, и през 2019г. я помолил да изтегли кредит и да му даде средствата от него, защото е задлъжнял. Твърди, че уговорката била той да заплаща вноските по кредита, като за целта бил оформен документ, за заплащане на вноските от неговата сметка. Сочи, че сключила: Договор за потребителски кредит от 19.02.2019г. с Т*** за сумата от 6800лв., с лихвите -9041.72лв., впоследствие и *** с ***, в размер от 19555.20 лв. и с част от сумите погасила първия кредит. Сочи, че в деня на получаване на кредита от *** предала реално на ответника 11000лв., но не оформили писмен договор. Сочи, че *** на кредита станала приятелката на ответника – М. Д.. Твърди, че до м. 09.2022г. сумата за покриване на вноските била поета от *** на ответника, а след това до м. 04.2024г. ги заплащала тя.

Твърди, че вместо да заплаща вноските, ответникът се скарал с нея и започнал да я заплашва. Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 5180лв., представляваща заплатени вместо ответника падежирали вноски по договора за периода от м. 10.2022 до м. 04.2024г., от целия размер на заем от 11000лв, 1 предадени на ответника. Претендира разноски.

Ответникът счита, че искът е недопустим и неоснователен. Заявява, че изложеното в исковата молба не отговаря на действителното фактическо положение. Заявява, че към 2019г. с ищцата имали добри отношения, но тогава тя била в недобро здравословно състояние и споделяла с ***, че ако не се лекува ще умре. Твърди, че изтегления кредит, по който М. И. е била ***, бил за лечението на ищцата. Твърди, че т.к. ставало въпрос за живота на ***, той, *** и съпругата му били готови на всичко, за да оздравее тя, вкл. и да й помагат да погасява кредитите към банките. След като видели, че тя не умира, спрели да й помагат, счита, че ищцата поради ментални проблеми е започнала да сезира прокуратурата, но било отказано образуване на наказателно производство. Моли се съда да прекрати производството по делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Предмет на делото е договор за заем между ищцата и ответника от 03.09.2019г., сключен устно, за който се твърди, че ищцата е предала 11 000лв. на ръка – сума от изтеглен на същата дата Договор за потребителски кредит между нея и *** *** за обща сума от 19555.20 лв., като уговорката по договора за заем между страните е била ответникът да погасява сумите по кредита от името на ищцата на датите на вноските. По делото – на л. 7-11, и впоследствие на л. 60-64, като част от пр.пр. 5918/2023г. на РП Плевен, е представен Договор за потребителски кредит между И. К. и *** *** за сумата от 19555.20 лв., без погасителен план, като от уговорките в представения документ не се установява нито крайният срок на договора, нито размера на месечните вноски, към които ищцата препраща твърденията си за уговорки за начина на погасяване на дадения на ответника заем. От уговорките в договора – чл. 1 ал. 1 е видно, че отпуснатият кредит е в размер на 19555.20 лв, но с него, съгл. чл. 2 ал. 3, е дадено съгласие за незабавно извършване на преводи, както следва – към *** в размер на 8698.22лв. и към ***, в размер на 2031.80лв. На л. 70 от делото е представено нареждане/разписка, от която е видно, че в деня на сключване на договора за кредит, ищцата е изтеглила сумата от 6930лв. От молбата за периодични плащания от 09.10.2019г./л. 80/, се установява, че ответникът е дал съгласие, считано от 02.11.2019г., от негова сметка да се генерират платежни нареждания към сметката на ищцата в същата банка, с основание за плащане – захранване на сметка за сумата от 370лв. По делото са налице две оттегляния 2 на това съгласие за плащане – от 25.3.2020г. /л. 80, стр. 2/, и от 24.01.2023г. /л.

12 от делото/. За плащанията на задълженията към банката по договора за кредит ищцата е представила вносни бележки за периода 03.01.2023г. – 01.04.2024г. за различни суми, в общ размер от 5180лв. От изисканата прокурорска преписка се установява, че при даването на сведение на 08.08.2023г. ответникът е заявил, че е имал нужда от средства, и ищцата се съгласила да му изтегли заем, имала стари заеми, обединила ги и му дала 6000лв., като той казал, че ще си го плати, ще ги превежда всеки месец от неговата сметка. Спрял да плаща, след като установил, че от сметката му се теглят пари, които той не е разпоредил. Посочва, че след като спрял да плаща той, започнала да плаща всеки месец неговата ***. Сочи, че картата с пенсията била в ищцата, че ищцата не дошла да се разберат като хората, а дошла да бие ***, но не сочи дати на тези събития.

За установяване на твърденията за сключен договор за заем по делото бяха разпитани *** – *** на ищцата, *** – *** на ответника и *** на ищцата и *** – *** на ***. *** посочи, че познава ответника само по физиономия и го е виждала един-два пъти, но е присъствала на телефонен разговор на ищцата с нейната ***, която тогава била в ***. Чула, че се уговарят, ищцата да изтегли заем, а *** й да го плаща, за да помогнат на ответника. *** заяви, че не била при тегленето на кредита или даването на заема, заяви, че е сигурна, че е предаден на него, защото е бил изтеглен за него. Сочи, че после съдия изпълнител и банката започнали да търсят ищцата за този кредит, и тогава страните си влошили отношенията. Тази *** твърди, че когато теглила този кредит, ищцата била в добро здравословно състояние и ходила на работа, че е имала операция на бял дроб преди това – 2015-2016г. Посочи, че не е присъствала на разговори между ищцата и ответника, и всичко, което знае за заема, е от ищцата.

*** посочи, че е в добри отношения със ***, но в лоши със *** си, т.к. в началото на 2023г. *** й отишла в нейния дом в ***, започнала да чупи вещи, сбила се с нея и я обиждала. Не отрече, че са имали уговорки за заем за ***, но не потвърждава такъв да е сключен. Потвърди, че знае, че *** й теглила заем, но й била казала, че е болна и затова й пращала пари. Посочи, че спряла да плаща, защото ищцата започнала да се възстановява. Посочи че е пращала пари - по 386лв. непрекъснато от 2019г. до 2022г. лично на ищцата, но за 3 лечение. Заяви, че ищцата е помагала на *** финансово преди 10 години, но тя била върнала парите. С оглед заинтересоваността на тази *** от изхода на делото – както поради близките родствени отношения със страните по делото, така и поради заявените лоши отношения с ищцата, съдът не дава вяра на нейните показания.

***, *** – *** в ***, клон на *** ***, посочи, че познава страните по повод работата си. Посочи, че с ищцата се запознала по повод кредит на М. И.

– *** на ответника, но ищцата лично изтеглила и друг кредит – дошли заедно с ответника, ищцата искала да погаси и други задължения към други банки, но този кредит трябвало да се плаща от ответника. *** заяви, че е разбрала от разговорите между страните, че кредита на ищцата ще се ползва от ответника, защото той не може да тегли заради лоша кредитна история. Помни, че първоначално периодичното плащане било направено така, че ответника да плаща вноските, което впоследствие било отказано от него. *** посочи, че пред нея предаване на суми не е имало.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че искът е се явява недоказан. Преценката на съда за уважаване на предявен иск за връщане на заета сума, следва да се изхожда от доказателствената тежест в процеса. Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, предаването на сумата по заема, а ответникът следва да докаже факта на плащането. Изрично на ищцата е указано в доклада по делото, че следва да докаже по делото даването на сумата по заема на ответника, конкретните уговорки по договора за заем между тях, ликвидност и изискуемост на вземането от 5180лв. В случая твърденията на ищцата са за сключване между страните на неформален договор за заем от 11 000лв., без писмена форма между тях, който според ищцата препраща към уговорките в друг, сключен между нея и банкова институция договор за кредит. По делото се доказа, че ищцата е сключила договор за кредит с банка, от който обаче реалната сума, която тя би могла да ползва е в размер на 8 825.18лв., след разрешението, което е дала за погасяване на други нейни кредитни задължения към две финансови институции. От доказателствата по делото се установява, че след сключването на договора за кредит, тя е изтеглила в брой сумата от 6930лв., поради което твърденията й за даден заем от 11 000лв. на ответника на 03.09.2019г. от изтегления от нея кредит, не се подкрепят от събраните по 4 делото доказателства. Отделно от това, договорът за заем е реален договор, и за неговото сключване следва да се докаже безпротиворечиво предаването на заетата сума. Нито един от свидетелите обаче не посочи, че е видял предаването на сума от 11000лв. от ищцата на ответника. Действително, в обясненията си по прокурорската преписка, приобщено по делото, ответникът е признал неблагоприятния за него факт, че ищцата му е дала сума по-ниска от твърдяната, а именно – 6000лв., който той казал, че ще си плати, превеждайки от неговата сметка пари. Признанието на ответника обаче за друг размер на паричен заем, без уточняване на дата на този заем, без краен срок на плащане, на размер на вноски, с твърдения, че неговата *** също е погасявала суми по него, по никакъв начин не може да докаже наличие на всички елементи на договор за заем, на неговата ликвидност и изискуемост. *** показания на *** още повече разколебават съда относно доказването на договор между ищцата и ответника – съгласно показанията на тази ***, уговорките са били между ищцата и нейната *** – да се изтегли кредит, който да се даде на ответника, но сумите да бъдат плащани от ***та на ищцата, т.е. имало е уговорки за евентуално сключване на договор в полза на трето лице. В тази връзка и показанията на *** също не могат да бъдат категорично доказателство за сключен договор за заем между страните и за доказване на неговите елементи.

Като краен се налага извода, че ищцата не доказа по делото сключването на конкретния договор за заем, въведен като предмет на делото, нито посочената от нея цена, нито какви точно са били уговорките между страните като размер на вноските, нито крайният срок на заема, за да може съдът да установи изискуемост на твърдяното вземане. Следва да се посочи, че дори и да може да се предположи, че една вноска по договора е в размер на 370лв. месечно, каквото разрешение е дал първоначално ответника за преводи от негова сметка, то претенцията на ищцата за периода от м. 10.2022г. до м. 04.2024г. от 5180лв., не би отговаряло като сума на 19 вноски по 370лв. месечно /7030лв./.

Отново хипотетично, ако уговорката е била за месечна вноска от 370лв., то за периода от 36 месеца - 03.10.2019г. до м.10.2022г. - когато ищцата твърди, че е започнала сама да заплаща вноски по кредита към банката, следва да са заплатени суми от ответника и от неговата *** в общ размер на 13 320.00лв., която сума далеч надвишава признатия от ответника размер на заем от 6000.00лв. В случая съдът намира, че ищцата неправилно смесва отношенията между нея и банката, която й е отпуснала кредит, с отношенията си с 5 ответника, на които основава предявения иск.

Поради всичко гореизложено, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.

При този изход на делото, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски в размер на 500.00лв. адв.възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявеният иск на основание чл.79, вр. чл.240 ЗЗД, от И.

И. К., ЕГН ********** от ***, ***, срещу А. И. Д., ЕГН ********** от ***, ***, за връщане на сумата от 5180 лв. - частичен от 11000лв., дължими по Договор за заем от 03.09.2019г., като НЕДОКАЗАН.