Определение № 1962 от 16.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1962 гр. Пловдив, 16.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Светлана Анг. Станева

Стефка Т. Михова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502218 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 , ет. 10, представлявано от управителя Ирина Недкова Христова-Станкова, против определение № 748/10.07.2023 г. постановено по гр.д.№354/2023г. на РС-Карлово, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя с вх. с вх. № 5272/01.06.2023г., за изменение на постановеното по делото Решение № 158/30.05.2023г., в частта за разноските.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят твърди , че не дължи ДДС върху присъденото по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв. в полза на пълнономщника на ищеца адвокатското възнаграждение.Твърди ,че правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна. По смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС тя представлява безвъзмездна доставка на услуга. Безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност.

Претендира се отмяна на съдебния акт и постановяване на друг, с който се изключи от сумата на присъдения адвокатски хонорар размера на дължимия ДДС върху него.

В отговор на частната жалба насрещната страна адвокат Д. В. М. мотивира становище за неоснователност на жалбата с искане да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

1

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От данните по делото е видно, че в първоинстанционното производство ищецът е представляван от адвокат Д. М. при условията на предоставена безплатна правна помощ, като материално затруднено лице (чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА). Искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е заявено своевременно, като по делото са налице и доказателства за регистрацията на адвоката по ЗДДС.С решението на първоинстанционния съд е определено дължимото за тази съдебна инстанция адвокатско възнаграждение на адв. М. съгласно чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗАдв. за оказаната безплатна правна помощ на ищеца в размер от 480 лева с начислено ДДС.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя , че върху определеното адвокатско възнаграждение не следва да се начислява ДДС. В непротиворечивата практика на ВКС, споделяна и от настоящия съдебен състав, обективирана в определение № 50093/11.05.2023г. по т. д. № 1638/2021 г., определение №50139/10.05.2023г. по гр. д. № 5156/2021 г., определение №50034/01.03.2023г. по гр. д. № 968/2022 г., определение №50093/11.05.2023г. по т. д. № 1638/2021 г.,определение № 112/01.03.2019г. по ч. т. д. № 141/2019 г.;определение по № 542/ 12.12.2019 г. ч. т. д. № 2725/2019 г. и редица други се приема, че с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по см. на чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС; съответно предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. основание не представлява безвъзмездна услуга по см. на ЗДДС, поради което при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС.Цитираното в частната жалба определение № 917/10.05.2023г. по ч.гр.д.

№1323/2023г. на ВКС е изолирано , противоречи на трайната съдебна практика и не се споделя от настоящия съдебен състав.

Като е съобразил трайната съдебна практика и е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение на адв. М. съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за оказаната безплатна правна помощ на ищеца в размер от 480 лева с начислено ДДС, районният съд е постановил правилно , законосъобразно и обосновано определение, което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 748/10.07.2023 г. постановено по гр.д.№354/2023г. на РС-Карлово, I гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3