Решение № 415 от 29.12.2025, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Административно наказателно дело 1251/2025
- Вид
- Решение № 415
- Подписан
- 29.12.2025
- В сила
- 20.01.2026
- Състав
- ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 415 гр. Перник, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Административно наказателно дело № 20251720201251 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на С. В. Н., представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Р. З., против Наказателно постановление /НП/ № 251158-001605/07.07.2025 г., издадено от ВПД Началник Сектор ОДМВР Перник, Сектор Пътна полиция Перник, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи за наличие на допуснати процесуални нарушения в хода на административното производство. Съобразно изложеното е направено искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление на посочените в жалбата основания, като се твърди, че са налице и основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.
З., който поддържа депозираната жалба и прави искане за цялостна отмяна на наказателното постановление. Акцентира, че случаят е маловажен и следва да бъде приложен чл. 28 ЗАНН.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените доводи и възражения и служебно провери 1 законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.05.2025 г. А. Б. Б. – на длъжност „Старши полицай” при 01 РУ Перник, ОДМВР Перник, и М. Ю. Й. – служител в МВР Перник, извършвали дейност по контрол на движението по пътищата в град Перник, по време на която забелязали в град Перник, с посока на движение от улица „Софийско шосе” към ул. „Черковна”, жалбоподателят С. В. Н. да управлява лек автомобил „Ауди А3” с номер на рама:
*****************, собственост на М.Т. от Федерална Република Германия, като при извършената проверка от тях на улица „***” до номер 15 установили, че водача управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Във връзка с нарушението е издаден Акт за установяване на административно нарушение № 1168927/04.05.2025 г. с актосъставител А. Б. Б. и в присъствието на свидетеля М.
Ю. Й. на жалбоподателя за осъщественото от него нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвп – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Жалбоподателя, в качеството на нарушител, е подписал АУАН без възражения.
По делото е представено и е прието като писмено доказателство Постановление от 03.07.2025 г. на прокурор при Районна Прокуратура – Перник, от което се установява, че във връзка с обсъжданото нарушение е образувано на 04.05.2025 г. досъдебно производство № 202/2025 г. по описа на Районна Прокуратура – Перник за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В хода на разследването е установено, че през месец април, 2025 г. С. Н. закупил от Федерална Република Германия лек автомобил, марка „Ауди АЗ“, с номер на рама ********************, като на 04.05.2025 г., около 03.00 ч. същото превозно средство било транспортирано с автовоз до България. Тъй като улица *** в град Перник, на която живеел Н., била тясна и без изход, доставеният автомобил бил разтоварен на съседната улица- „***“, на разстояние около 200 метра от дома на свидетеля. Поради това, че една от вратите на превозното средство не се затваряла добре, Н. решил да не го оставя на мястото, на което било разтоварено, а да го придвижи на собствен ход до адреса, на който живеел.
Стартирайки двигателя на автомобила, Н. потеглил и изминал няколко метра.
Междувременно свидетелите М. Й. и А. Б.- служители на 01 РУ- Перник били на работа нощна смяна в състава на автопатрул по охрана на обществения ред.
Възприемайки движещия се по улица „***” в гр. Перник автомобил, който бил без регистрационни табели, го спрели, с оглед извършване на проверка. В хода на същата се установило, че описаното по- горе моторно превозно средство не било регистрирано на територията на Република България по надлежния ред и с издадени от съответните органи табели с български регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Видно от мотивите на посоченото прокурорско постановление, в хода на разследването е извършена трасологична експертиза, от която е установено, че по номера на рамата и производствения стикер с номер на същата на описания автомобил не са установени признаци за извършена интервенция, както и че разпитан в хода на разследването, жалбоподателят е признал извършеното деяние и изложил обстоятелствата в тази връзка. Районна Прокуратура – Перник е приела, че установените в хода на разследването фактически обстоятелства налагат извода, че макар и формално С. В. Н. да е осъществил признаците на престъпление по чл. 345, ал.
2, вр. ал. 1 от НК, с оглед обстоятелствата, че се касае за управление на нерегистрирано МПС на късо разстояние /около 200 метра/, мотивите за извършването му, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни за личността на дееца, направеното от него самопризнание и критичното му отношение към извършеното, липсата на настъпили каквито и да било вредни последици от деянието, неговата 2 обществена опасност е явно незначителна, поради което е и налице е хипотезата на чл.
9, ал. 2 НК.
Прокурорът е постановил, тъй като по делото са налице доказателства за допуснати нарушения на ЗДвП, за чието установяване е бил съставен АУАН, серия GA, №1168927/ 04.05.2025 г., препис от обсъжданото постановление, след влизането му в сила, да се изпрати на Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР- Перник за реализиране на предвидената административна отговорност.
Във връзка с така съставения АУАН № 1168927/04.05.2025 г. и въз основа на посоченото Постановление от 03.07.2025 г. на прокурор при Районна Прокуратура – Перник по досъдебно производство № 202/2025 г. е било издадено обжалваното Наказателно постановление № 25-1158-001605/07.07.2025 г., в което е приета идентична фактическа обстановка с изложената в АУАН, като от правна страна е прието, че водача-жалбоподател е нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДВП му е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на свидетеля при съставяне на АУАН – М. Ю. Й., както и от присъединените на основание чл. 238 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетеля следва да се кредитират, като последователни, безпротиворечиви и логични, потвърждаващи се от останалите събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Във връзка с възражението на жалбоподателя, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган, съдът съобрази, че с представена по делото Заповед № 8121К-12503/11.09.2024 г. на Министъра на вътрешните работи инспектор Г.К. В. временно е преназначен на ръководна длъжност Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Перник за срок от една година, като е встъпил в длъжност на 17.09.2024 г., т.е. същото е неоснователно.
В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е описано достатъчно ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на състава, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя.
Наказателното постановление също е връчено надлежно на санкционираното лице, като жалбата, във връзка с която е образувано производството по делото, е депозирана в предвидения в закона срок от санкционираното лице, поради което и е процесуално допустима.
С оглед установената въз основа на събраните по делото доказателства фактическа обстановка, съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна 3 посоченото в обжалваното наказателно постановление нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по описания е него начин. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил приложимата към датата на извършване на нарушението – 04.05.2025 г. санкционна норма. Същевременно, административно-наказващият орган не е извършил преценка и не е изложил мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, като не са отчетени причините довели до извършване на нарушението, които са обсъдени и анализирани в горепосоченото прокурорско постановление, въз основа на което е издадено наказателното постановление. Настоящият състав на съда счита, че в конкретния казус извършеното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от жалбоподателя съставлява „маловажен случай", с оглед спецификите на конкретния казус, във връзка с които и от Районна прокуратура – Перник е прието, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК. В тази връзка следва да се посочи, че съдът счита, че в конкретния случай не са засегнати особено съществено обществените отношения, които са обект на защита по ЗДвП, като нарушението не е дотолкова тежко, че да обосновава ангажирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя с налагане на административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, които се явяват несъразмерно тежки на извършеното нарушение. Едновременно с това, съдебният състав е на мнение, че за поправянето и превъзпитанието на дееца е напълно достатъчно, след като се квалифицира деянието като маловажен случай, да се предупреди писмено или устно нарушителя, че при повторно нарушение, ще му бъде наложено наказание, по който начин биха се изпълнили целите по чл. 12 от ЗАНН.
При установяване на конкретното административно нарушение, доколкото то съставлява маловажен случай наказващият орган е следвало да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН. При обсъждане приложението на посочената правна норма следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на Наказателния кодекс и НПК. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН, законът си служи с понятията „маловажни" и „явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Прилагайки разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност.
Изразът в закона „може" не обуславя действие при „оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.