Решение № 1417 от 23.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1417 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110216846 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Г. И. Р., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 25-4332-006887/01.04.2025 г., издадено от Началник Група в ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, в която връзка се поддържа, че жалбоподателят страда от сърдечно заболяване и има поставен постоянен пейсмейкър, поради което е и освободен от задължението си да използва предпазен колан съгласно чл. 137А, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В ангажирани 1 по делото писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, се излагат съображения за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като се моли подадената жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.02.2025 г. около 14:30 ч. жалбоподателят Г. И. Р. управлявал лек автомобил марка и модел "***", с рег. № *** в гр.София, по бул.“***“ с посока на движение от ул. “***“ към бул.“***“. По време на движението същият бил без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван. На горепосоченото място и пред бензиностанция „***“ автомобилът бил спрян за извършване на полицейска проверка от свидетеля М. и колегата му *** – младши автоконтрольори при ОПП – СДВР, които възприели обстоятелството, че Г. И. Р. управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, с какъвто последният бил оборудван. В хода на проверката Р. обяснил на полицейските служители, че е освободен от задължението да използва предпазен колан по медицински причини, които обаче не удостоверил със съответен документ.

За така констатираното нарушение на 23.02.2025 г., бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 3632269 от страна на свидетеля М. срещу жалбоподателя Г. И. Р. за това, че на 23.02.2025 г. около 14:30 ч. в град София, по бул.“***“ с посока на движение от ул. “***“ към бул.“***“ управлява личния си лек автомобил "***", с рег. № ***, като по време на движение не е поставил обезопасителен колан с какъвто е оборудван автомобилът. Актосъставителят квалифицирал визираното нарушение по чл.

137А, ал. 1 от ЗДвП.

Актът бил предявен и връчен на жалбоподателя Г. И. Р., който го подписал без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН било депозирано писмено възражение 2 срещу констатациите в съставения АУАН.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното в настоящото съдебно производство Наказателно постановление № 25-4332006887/01.04.2025 г., издадено от Началник Група в ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител М..

От показанията на св. М. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.

Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля *** представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло. Свидетелят категорично декларира, че е възприел жалбоподателя да управлява процесния автомобил без поставен обезопасителен колан, с какъвто същият е бил оборудван, както и че в хода на полицейската проверка последният е заявил, че е освободен от визираното задължение по медицински причини, но не представил съответни и удостоверяващи посоченото медицински документи.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Възприетата фактическа обстановка налага следните изводи от правна 3 страна:

По допустимостта на жалбата съдът намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от легитимирано лице и е срещу административнонаказателен акт, който подлежи на въззивно съдебно обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност, съгласно приложените и приобщени по делото Заповед № 8121К – 12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, както и заповед № 513з-9817/13.09.2024 г. на директора на СДВР.

При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Спазени са и изискванията за форма и съдържание, регламентирани съответно в чл. 42, и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели и предявяване на АУАН.

С оглед гореизложеното съдебният състав прецени, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да представляват формални основания за отмяна на санкционния акт.

Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, "Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани". Управляваното от жалбоподателя МПС попада именно в категория, предвидена в разпоредбата на чл. 149 ЗДвП. В случаите, в които се допуска нарушение на посочената разпоредба, ЗДвП в чл. 183, ал. 4, т.

7, предл. 1, в актуалната към датата на нарушението редакция, е предвидил 4 наказание за виновните лица в абсолютен размер – "глоба" в размер на 50,00 лева.

Съдът обаче констатира, че е нарушен материалният закон поради обстоятелството, че административнонаказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, според който текст могат да не използват обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Видно от приложената по делото Епикриза от Референтен център по сърдечна, съдова и гръдна хирургия на провинция Горна Австрия – лист 6 – л. 8 от административнонаказателната преписка, жалбоподателят попада именно в тази хипотеза, която го освобождава от задължението по време на движение да носи поставен обезопасителен колан поради медицински причини, а именно – имплантиран двукамерен пейсмейкър на 23.04.2021 г. Това обстоятелство е надлежно доказано със съответен медицински документ. В този смисъл за жалбоподателя е липсвало задължение да се съобразява с чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и не е налице деяние като елемент от обективната съставомерност на административното нарушение.

Поради изложеното, наказателното постановление следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски, но доколкото същият не претендира такива, а и не са налице доказателства за съответно разходени средства, то съдът не дължи произнасяне в този аспект.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-4332-006887/01.04.2025 г., издадено от Началник Група в ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя Г. И. Р., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на

5 касационно обжалване пред

Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6