Решение № 132 от 21.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Пловдив, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислава Бозева

Членове:

Светлана Методиева

Ина Лазарова при участието на секретаря Й.ка Тодорова в присъствието на прокурора Костадин Д. Паскалев като разгледа докладваното от Светлана Методиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300600134 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХI НПК.

С Присъда рег. № 262 от 19.12.2025 г., постановена по НОХД № 5349/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I наказателен състав, съдът е признал подсъдимия М. В. Г. с ЕГН ********** за виновен за това, че на 01.01.2023 г. в гр. Пловдив по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С. А. П., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на тялото на лява бедрена кост, довело до трайно затрудняване движенията на долния ляв крайник за срок от повече от тридесет дни – престъпление по чл. 133, пр.ІІ от НК, като на основание чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1500 лева. Със същата присъда подсъдимият Г. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения за престъпления по чл.144, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.143, ал.1 от НК. С присъдата подсъдимият М. Г. е бил осъден да заплати на пострадалата С. П. сумата от 16 000 лева със законна 1 лихва от 01.01.2023 г., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.133 от НК, като е отхвърлил гражданския й иск до пълния му предявен размер от 80 000 лева, както и изцяло предявените от С.

П. против М.ов граждански искове за обезщетение за неимуществени вреди от престъпленията по чл.144, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.143, ал.1 от НК. С посочената присъда подсъдимият е бил осъден на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати по сметката на ОД МВР Пловдив направени разноски в досъдебната фаза по доказване на обвинението по чл.133 от НК, а именно 280,80 лева, както и по сметката на РС Пловдив направени в съдебната фаза разноски по доказване обвинението по чл.133 от НК в размер на 200 лева, а така също и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 640 лева. Подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец П. разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност от 733 лева за досъдебната и 416 лева за съдебната фаза на процеса. По отношение на вещественото доказателство – компакт диск със запис от тел.112 съдът е постановил същият да остане по делото до неговото унищожаване по реда на ПАС.

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба само от подсъдимия Г., чрез защитника му адв. В. П., която след връщане на делото на първоинстанционния съд за администрирането й е била допълнена като е посочено, че присъдата се обжалва единствено в осъдителната й част като неправилна, немотивирана и несправедлива. Изложени са подробни доводи по същество с твърдения за неправилно установени от първоинстанционния съд фактически обстоятелства на базата на неправилен анализ на доказателствата и конкретно касателно механизма на причиняване на процесната телесна повреда. Прави се искане за отмяна на присъдата в осъдителната й част и признаване на подсъдимия Г. за невиновен и оправдаването му по обвинението по чл.133 от НК като недоказано. Алтернативно е направено искане за намаляване размера на присъденото обезщетение до 3000 – 5000 лева, като съдът приеме висока степен на съпричиняване на резултата от страна на пострадалата П., както и за намаляване на определеното административно наказание глоба до минимума от 1000 лева.

В съдебно заседание пред въззивния съд въззивната жалба се поддържа от подсъдимия. От страна на защитника адв. П. се излага становище в подкрепа на заявените в жалбата доводи. Подсъдимият моли да бъде оправдан 2 или да му бъде намалено наказанието.

По въззивната жалба не е постъпило възражение от страна на гражданския ищец и частен обвинител, или прокурора.

В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на гражданския ищец и частен обвинител адв.Д. моли въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна и да се потвърди присъдата в обжалваните й наказателна и гражданската част, като излага становище по същество.

Частният обвинител и граждански ищец С. П. заявява, че поддържа становището на своя повереник.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив моли за потвърждаване присъдата на РС – Пловдив, както в наказателната, така и в гражданската й част, като правилна и законосъобразна и съответно отхвърляне на въззивната жалба.

Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания, становищата на страните, заявени пред настоящата инстанция и събраните доказателства и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за допустима, като подадена в срок, при наличие на правен интерес и от правоимащо по смисъла на чл.318 от НПК лице.

Разгледана по същество въззивната жалба настоящият съдебен състав счете за неоснователна.

Производството по делото пред районния съд е образувано по внесен от страна на РП Пловдив обвинителен акт против подсъдимия М. Г. с повдигнати обвинения за престъпления по чл.133, пр.2 от НК, по чл.144, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.143, ал.1 от НК, като след провеждане на разпоредително заседание производството пред районния съд е протекло с провеждане на съдебно следствие по глава Двадесета от НПК. В хода на разпоредителното заседание надлежно е била конституирана допълнителна страна частен обвинител и граждански ищец С. А. П..

За да постанови съдебния си акт, районният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият М. В. Г. е роден на ****, живущ в гр. ****, б., български гражданин, средно образование, работещ, разведен, неосъждан, ЕГН **********. Същият има една дъщеря, на която редовно плаща издръжка. Живее в семейно жилище с майка си. Няма регистрирани противообществени прояви. Пострадалата С. П. била вдовица, 3 чийто мъж бил починал през 2008г. и сама отглеждала сина си. На неустановена дата преди март 2021г. подсъдимият Г. и пострадалата П. се запознали в интернет, като първоначално поддържали само виртуален контакт, впоследствие отношенията им се задълбочили и започнали да се срещат на живо като първата им среща била през месец март 2021г. Тъй като пострадалата П. живеела със своята свекърва- св. Е. Р., а подсъдимият със своята майка и сестра си св. М. С., срещите между двамата се осъществявали:

-през работната седмица на кафе, след като подсъдимият посрещнел пострадалата от работа; -през уикендите предимно в хотел „**“ в гр.Пловдив, който се намирал на адрес гр. Пловдив, ул. „***, стопанисван от свидетеля А.

С.. Че има нов партньор в живота си пострадалата споделила на своята сестрасв. В.Б., на своята майка св. Р. П. и на своята свекърва- св. Р., с която живеели в едно домакинство, но без да навлиза в подробности и детайли за естеството на отношенията й с подсъдимия Г.. Свидетелките Р. П., В. Б. и Е.Р. знаели, че почти всеки уикенд пострадалата П. и подсъдимият Г. прекарвали заедно, но не били запознати с подробности как двамата прекарвали времето си. Трите свидетелки били виждали на няколко пъти подсъдимия Г., не го харесали като човек поради собствените си субективни възприятия и житейски опит, но не се намесили в избора на пострадалата П. да има връзка с него. Пострадалата П. се познавала със семейството на подсъдимия Г.-неговата майка, сестра мусв. М. С., племенник му- св. Ж. С., като имало случаи да прекарва с тях семейни и национални празници, чували се по телефон по повод, за да си честитят за празниците, които не прекарвали заедно. Връзката между подсъдимия Г. и пострадалата П. била бурна, емоционална и токсична.

Двамата имали множество хубави моменти по време на престоите им в хотел „**“, както и по време на пътуванията им из страната –до Асеновград, до Стара Загора или на море- включително и в гр. Приморско през лятото на 2022г. По-конкретно, при визитата си в гр. Приморско, на неустановена с точност дата през месец юли или август 2022г., двамата ходили на плаж, посещавали питейни заведения, като пострадалата качвала снимки от прекарването им във фейсбук, които впоследствие, след раздялата й с подсъдимия, изтрила. Двамата имали и сериозни конфликти, провокирани от следните две обстоятелства: -желанието на пострадалата П. отношенията им да станат по-сериозни и двамата да заживеят заедно, на което нейно желание подс. Г. не откликнал; -взаимната ревност, която тровела отношенията им.

4

Тези конфликти, на неустановени дати по време на връзката между подсъдим и пострадала, били както по телефона, така и при срещите им на живо, като в част от тях се случвало подсъдимият да обижда, заплашва и физически да посяга на пострадалата П.. На част от конфликтите по телефона станала непосредствен очевидец св. Р., която спяла в една стая с пострадалата. За част от конфликтите била уведомена св. С. сестра на подсъдимия, но тя била информирана само за налични вербални несъгласия, но не и за физически посегателства. При част от физическите посегателства, които подсъдимият реализирал спрямо пострадалата, по нея оставали външни следи-насинявания, кръвонасядания, които тя се опитвала да прикрива, включително и в изолирани случаи чрез носене на дрехи, неподходящи за сезона- дълга блуза с поло през лятото. Един такъв случай бил забелязан от св. Р. П. при случайна среща с дъщеря й през лятото на 2022г., като по делото не е установено с точност дали тази среща е била преди или след като подсъдимият и пострадалата били на море в гр. Приморско. Св. Р. също забелязала на тричетири пъти синини по снаха си. След случаите на проявена вербална или физическа агресия спрямо пострадалата П.: - подсъдимият винаги й се извинявал и всеки път обещавал, че това повече няма да се повтори;пострадалата вярвала на тези обещания и въпреки бурността на отношенията, не ги прекратила в продължение на почти две години до март 2023г. С изключение на случаите, на които св. Р. и св. Р. П. станали непосредствени очевидци, преди 01.01.2023г. пострадалата П. не споделяла на своите роднини подробности за отношенията си с подсъдимия. До 21.04.2023г. нямало случай пострадалата да е подавала сигнал срещу подсъдимия до органите на реда за упражнено физическо или вербално насилие. По време на отношенията им подсъдимият редовно употребявал значително количество алкохол, предимно твърд - водка и ракия. Пострадалата от своя страна употребявала алкохол само по поводи, в умерени количества, предимно вино и бира. За периода на връзката й с подсъдимия пострадалата на четири пъти посетила лекуващия си лекар, като й били предписвани следните лекарства, чийто прием с алкохол е несъвместим: Панцеф на 03.06.2022г., както и Милгамма Н, Ибупрофен и Бетаметазон от 04.07.2022г. По данни от лекуващия лекар в регистъра на НЗИС липсвали данни за издадени направления за психолог и психиатър за пострадалата. Същата приемала клонарекс от 2 мг. През 2022г. пострадалата на три пъти ползвала болнични поради временна нетрудоспособност за 5 периодите 04.10.2022г.- 08.10.2022г., 04.07.2022г.- 08.07.2022г. и 03.06.2022г.03.06.2022г. по повод инфекция на горни дихателни пътища и болки в кръста, за което било предписано съответното лечение. На 31.12.2022г. подсъдимият Г. и пострадалата П. отново били в хотел „**“ в гр.Пловдив, за да посрещнат заедно новата година. До полунощ всичко било наред и вечерта протичала спокойно, като подсъдимият употребил типичното за него значително количество алкохол- водка, а пострадалата пила вино в умерено количество, като била употребила и клонарекс, което обаче не се отразило на вестибуларния й апарат. Вече след нова година на 01.01.2023г., двамата се скарали по неустановена с точност по делото причина, пострадалата започнала да си събира багажа да си ходи, като междувременно по невнимание бутнала една стъклена чаша, която се счупила. Тя клекнала да събере парчетата от земята и точно в този момент подсъдимият застанал пред нея и я бутнал с двете си ръце в областта на рамената. В резултат пострадалата П. загубила равновесие, паднала назад по такъв начин, че усукала крака си и така се счупило тялото на лява бедрена кост. Пострадалата изпитала силна болка в крака си, като освен това забелязала, че кракът й започнал да се подува. След молба от страна на пострадалата, подсъдимият позвънил на ЕЕН 112 в 5,57 часа, като бил пренасочен към ЦСМП-Пловдив. При позвъняването до ЕЕН подсъдимият заявил на оператор, че приятелката му се е подхлъзнала и паднала. Сигналът бил отработен в периода от 6.02 часа до 6.53 часа, като екипът на ЦСМП (в състав фелдшер св. В.К. и шофьор св. И. Ш.) пристигнал на място в хотел „39“ в 6.13 часа, като заварили пострадалата на мястото на инцидента, доколкото до този момент не била местена. След пристигането си на адреса, св. К. непосредствено прегледала пострадалата, като по констатираните симптоми я насочила към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД поради съмнения за счупване на крака. При непосредствения преглед св. К. не забелязала видими травматични увреждания - синини, наранявания, кръвонасядания по други области от тялото на пострадалата - ръце, шия, гръб, различни от симптомите в областта на счупване на крака. От разговора си с пострадалата, макар това да не й било изрично казано, св. К. останала с впечатление, че между подсъдимия и пострадалата е имало конфликт и пострадалата е пострадала при него. Пострадалата П. била качена на носилка, пренесена с носилката от подсъдимия и св. Ш. до линейката на ЦСМП и с нея транспортирана до УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. В 06.41ч. на 01.01.2023г.